Add parallel Print Page Options

10 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
(A)В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
(B)Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
(C)Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 (D)Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 (E)Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 (F)за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.

10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.