8 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

² Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

³ Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

⁴ Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁵ Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁶ Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

⁷ Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁸ Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁹ Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

¹⁰ Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹¹ Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹² Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹³ Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹⁴ У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

¹⁵ Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁶ Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁷ Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁸ Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁹ Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

²⁰ Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²¹ За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²² Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²³ От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

²⁴ Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁵ Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

²⁶ Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁷ Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁸ Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁹ Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

³⁰ Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³¹ Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

³² Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³³ Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³⁴ Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

³⁵ Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁶ А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.