Не се съблазнявай

7 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си^[a]. ^2 (A)Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. ^3 (B)Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. ⁴ Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник, ⁵ за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶ Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му ⁷ и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, ⁸ който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща ⁹ по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. ¹⁰ И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, ¹¹ бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи: ^12 (C)ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. ^13 (D)Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: ¹⁴ „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. ^15 (E)Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. ¹⁶ Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. ¹⁷ Покадих леглото си със смирна, алое и канела. ¹⁸ Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, ¹⁹ защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. ²⁰ Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“

²¹ Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. ²² Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане^[b], както елен – срещу изстрел, ²³ докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.

²⁴ И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми! ²⁵ Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ, ²⁶ защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея. ²⁷ Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.