7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

² Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

³ Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

⁴ Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁵ За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶ Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁷ Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁸ Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁹ <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

¹⁰ И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹¹ (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹² Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹³ Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹⁴ Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁵ Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁶ Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁷ Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁸ Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁹ Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

²⁰ Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

²¹ С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²² Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²³ Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²⁴ Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁵ Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁶ Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁷ Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.