Add parallel Print Page Options

О, да беше мой брат!

О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди[a].
Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш[b],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
(A)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.

Възлюбеният:

(B)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.

Хор:

(C)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?

Възлюбеният:

Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен[c] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците[d] ѝ са огнени.
Големи води не могат да угасят любовта
и реки[e] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.

Хор:

Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

Възлюбената:

10 Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.
Затова ще намеря любов[f] в очите му[g].

Хор:

11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.

Възлюбената:

12 А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.

Възлюбеният:

13 Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.

Възлюбената:

14 (D)Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.

Footnotes

  1. 8:1 Букв. презре – понякога, както в асирйските закони, целувките на публично място на неблизки роднини се осъждали.
  2. 8:2 В Септуагинта: „в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.“
  3. 8:6 Пръстеновидно украшение, носено на китката.
  4. 8:6 Или: стрелите.
  5. 8:7 Или: води на потоп.
  6. 8:10 Евр. шалом – мир, хармония.
  7. 8:10 Или: Ще бъда в очите му достойна за любов.

Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.

Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.

Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.

14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.