9 Петият ангел наду тръбата си и видях една звезда да пада от небето на земята — на нея бе даден ключът от ямата, водеща към бездната.^{[a] 2} Тя отключи ямата, водеща към бездната и оттам излезе дим като от огромна пещ. Слънцето и въздухът потъмняха от този дим. ³ Тогава от дима наизлязоха скакалци върху земята, на които беше дадена сила като тази на земните скорпиони. ⁴ Казаха им да не причиняват вреда нито на тревата по земята, нито на някое от растенията, нито на някое от дърветата, а само на хората, които нямат Божия печат на челата си. ⁵ На тях им бе дадена сила не да убиват хората, а само да ги мъчат пет месеца и те да страдат така, както страда човек, ужилен от скорпион. ⁶ През онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще копнеят да умрат, но смъртта ще им се изплъзва.

⁷ Скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите си носеха нещо подобно на златни венци, а лицата им бяха като на хора. ⁸ Косите им бяха като женски коси, а зъбите им — като на лъвове. ⁹ Гърдите им бяха като железни брони, а шумът от крилете им — като грохот от многобройни, препускащи в бой коне и колесници. ¹⁰ Скакалците имаха опашки с жило като на скорпиони. В тези опашки беше силата им да нараняват хората пет месеца. ¹¹ Скакалците имаха цар, който беше ангелът на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон,^[b] а на гръцки — Аполион.^[c]

¹² Първото горко премина, но ето, след него идват още две.

¹³ Шестият ангел наду тръбата си и чух глас, идващ откъм четирите рога на златния олтар пред Бога. ¹⁴ Гласът каза на шестия ангел с тръбата: „Освободи четирите ангела, които са вързани край голямата река Ефрат.“ ¹⁵ И тогава бяха освободени четирите ангела, които бяха подготвяни точно за този час, ден, месец и година. Те бяха освободени, за да убият една трета от човечеството. ¹⁶ Чух колко конника има в тяхната войска. Броят им бе двеста милиона.

¹⁷ Във видението ми конете и техните ездачи ми изглеждаха така: бяха облечени в брони червени като огън, сини като хиацинт и жълти като сяра. Главите на конете бяха като лъвски, а от устите им излизаше огън, дим и сяра. ¹⁸ Една трета от хората на земята бяха избити от тези три напасти — огъня, дима и сярата, които излизаха от устите им. ¹⁹ Силата на конете беше в устите и в опашките им. Опашките им приличаха на змии и имаха глави, с които хапеха и нараняваха хората.

²⁰ Останалите хора по земята, които не бяха убити от тези напасти, въпреки всичко не се покаяха и не се отвърнаха от стореното от ръцете им. Те продължиха да се покланят на демони и идоли, направени от злато, сребро, бронз, камък и дърво, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да вървят. ²¹ Те не се покаяха и не се отвърнаха нито от убийствата си, нито от магиите си, нито от сексуалните си грехове, нито от кражбите си.