Исус поучава хората

(Лк. 6:20-23)

5 Когато видя тълпите, Исус се качи на един хълм и седна. Учениците му дойдоха при него ² и той започна да говори и да ги поучава:

¹¹ Благословени сте, когато ви оскърбяват, преследват и злословят неоснователно за това, че сте мои последователи. ¹² Радвайте се и се веселете, защото голяма ще бъде наградата ви в небесата. Така преследваха и пророците, живели преди вас.

Вие сте солта и светлината

(Мк. 9:50; Лк. 14:34-35)

¹³ Вие сте солта за земята. Но ако солта изгуби вкуса си, вече няма как да се направи солена и не става за нищо друго, освен да се изхвърли навън и хората да я тъпчат.

¹⁴ Вие сте светлината за света. Град, разположен на хълм, не може да се скрие. ¹⁵ Нито пък палят лампа, за да я сложат под дълбок съд. По-скоро я слагат на поставка и тя дава светлина на всички в къщата. ¹⁶ По същия начин и вашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща в небесата.

Исус и старозаветните писания

¹⁷ Не мислете, че съм дошъл да унищожа закона на Моисей или писанията на пророците. Не съм дошъл да ги унищожа, а да ги изпълня. ¹⁸ Истина ви казвам: докато съществуват земята и небето, нито една точка или запетая няма да изчезне от закона, докато всичко не се сбъдне. ¹⁹ И така, който наруши една от тези най-маловажни заповеди и учи другите да постъпват така, ще бъде считан за най-маловажен в небесното царство. Но който им се подчинява и учи другите на това, ще бъде считан за велик в небесното царство. ²⁰ Защото казвам ви: ако не вършите това, което Бог изисква, по-добре от законоучителите и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

Учението на Исус за гнева

²¹ Чули сте, че на прадедите ни е било казано: „Не убивай!^(A) Всеки, който убие, ще трябва да отговаря в съда.“ ²² Но аз ви казвам, че всеки, който се ядоса на брат си, ще трябва да отговаря в съда. И който обиди брат си,^[b] ще трябва да отговаря пред Синедриона. А който нарече брат си „идиот“, ще трябва да отговаря в огнения пъкъл.

²³ Така че, ако принасяш своя дар при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, ²⁴ остави дара си пред олтара. Първо иди и се помири с брат си, а след това се върни и принеси своя дар.

²⁵ Бързо се сдобрявай с този, който е завел дело против теб, докато си все още с него на път за съда. Иначе той ще те предаде на съдията, а съдията ще те предаде на стражата и ще бъдеш хвърлен в затвора. ²⁶ Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последния кодрант, който дължиш.

Учението на Исус за сексуалния грях

²⁷ Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай!“^{(B) 28} Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си. ²⁹ Ако дясното ти око те кара да вършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. ³⁰ И ако дясната ти ръка те кара да вършиш грях, отсечи я и я хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Учението на Исус за развода

(Мат. 19:9; Мк. 10:11-12; Лк. 16:18)

³¹ Било е казано: „Всеки, който се развежда с жена си, трябва да й даде писмено удостоверение за развод“.^{(C) 32} Но аз ви казвам, че всеки, който се разведе с жена си по причина, различна от тази, че тя му е изневерила, я тласка към прелюбодейство и кара мъжа, който се ожени за тази разведена жена, също да бъде прелюбодеец.

Учението на Исус за клетвите

³³ Чули сте още, че на прадедите ни е било казано: „Не нарушавай клетвата си, а спазвай клетвите, които си дал пред Господа!“^{[c] 34} Но аз ви казвам изобщо да не се кълнете: нито в небето, защото то е Божият престол, ³⁵ нито в земята, защото тя е Божието подножие, нито в Ерусалим, защото той е градът на великия Цар. ³⁶ Не се кълни и в главата си, защото не можеш нито косъм от нея да направиш бял или черен. ³⁷ Когато имате предвид „да“, трябва просто да казвате „да“ и когато имате предвид „не“, просто да казвате „не“. Всичко в повече е от лукавия.

Учението на Исус за отмъщението

(Лк. 6:29-30)

³⁸ Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб“^(D). ³⁹ Но аз ви казвам: не се съпротивявайте на злия човек. Ако някой ти удари плесница по дясната буза, обърни му и лявата. ⁴⁰ Ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. ⁴¹ Ако някой те застави да вървиш с него една миля,^[d] измини с него две. ⁴² Ако някой те помоли за нещо, дай му го. Не отказвай на този, който иска назаем от теб.

Обичайте враговете си

(Лк. 6:27-28,32-36)

⁴³ Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си^(E) и мрази врага си!“ ⁴⁴ Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, ⁴⁵ за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните. ⁴⁶ Защото, ако обичате само онези, които ви обичат, каква награда очаквате да получите? Дори и бирниците правят това, нали? ⁴⁷ И ако поздравявате само братята си, какво повече правите от другите? Дори и езичниците правят това, нали? ⁴⁸ Затова, бъдете съвършени, както вашият небесен Баща е съвършен.

Учението на Исус за даването

6 Внимавайте да не вършите добри дела пред хората, за да ви видят. В противен случай няма да получите награда от своя Баща в небесата.

² И така, когато даваш на нуждаещите се, не тръби за това пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от хората. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ³ Но, когато ти даваш на нуждаещите се, не позволявай лявата ти ръка да узнае какво прави дясната, ⁴ за да остане милостинята ти в тайна. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

Учението на Исус за молитвата

(Лк. 11:2-4)

⁵ А когато се молите, не бъдете като лицемерите. Те обичат да стоят и да се молят в синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ⁶ Но, когато ти се молиш, иди в стаята си, затвори вратата и се помоли на своя Баща, който е невидим. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

⁷ Когато се молите, не говорете празни приказки като езичниците, които си мислят, че ще бъдат чути поради многословието си. ⁸ Не бъдете като тях, защото вашият Баща знае от какво имате нужда още преди да сте го помолили. ⁹ Затова, молете се така:

¹⁴ Защото, ако вие прощавате на хората греховете им, то и вашият небесен Баща ще ви прощава. ¹⁵ Но ако вие не прощавате на хората, тогава и вашият Баща няма да прощава греховете ви.

Учението на Исус за поста

¹⁶ Когато постите, не се правете на печални като лицемерите, които нарочно занемаряват външния си вид, за да покажат на хората, че постят. Истина ви казвам: това е цялата награда, която някога ще получат. ¹⁷ Но, когато ти постиш, спретни се и измий лицето си, ¹⁸ така че не хората да забележат, че постиш, а само твоят Баща, който е невидим. Тогава твоят Баща, който вижда какво се върши тайно, ще те възнагради.

Съкровища в небето

(Лк. 12:33-34)

¹⁹ Не трупайте съкровища на земята, където молците и ръждата ще ги унищожат, а и крадци могат да се вмъкнат и да ги откраднат. ²⁰ По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат. ²¹ Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Светлина и тъмнина

(Лк. 11:34-36)

²² Очите са светлината за тялото, така че ако очите ти са здрави, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина. ²³ Но ако очите ти са болни, цялото ти тяло ще тъне в мрак. А ако единствената светлина, която имаш, е в действителност тъмнина, тогава тъмнината наистина ще е голяма!

Може ли човек да служи на двама господари

(Лк. 16:13)

²⁴ Никой не може да служи едновременно на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще бъде предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.^[f]

Поставяйте Божието царство на първо място

(Лк. 12:22-34)

²⁵ Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си — какво ще ядете и какво ще пиете; нито се безпокойте за тялото си — какви дрехи ще носите. Не е ли животът по-важен от храната и тялото — по-важно от дрехите? ²⁶ Погледнете птиците в небето! Те не сеят и не жънат, нито събират зърно в хамбари, но небесният ви Баща ги храни. Не сте ли вие по-ценни от тях? ²⁷ Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един единствен ден?

²⁸ И защо се тревожите за дрехите? Помислете си за полските кремове и вижте как растат. Те не работят и не си правят дрехи. ²⁹ Но казвам ви: дори Соломон, при цялото си великолепие, не се е обличал като нито един от тях. ³⁰ И ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре ще я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облече вас? Много малка ви е вярата!

³¹ И така, не се тревожете и не казвайте „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“, или „Какво ще облечем?“ ³² Езичниците търсят всичко това. Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. ³³ Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка. ³⁴ Не се тревожете за утрешния ден, защото утрешният ден ще си има свои тревоги. Всеки ден си има достатъчно свои проблеми.

Не съдете другите

(Лк. 6:37-38,41-42)

7 Не съдете и няма да бъдете съдени. ² Защото както съдите вие, така ще съдят и вас. Каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.

³ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око? ⁴ Как можеш да кажеш на брат си: „Нека да извадя тресчицата от окото ти“, когато в собственото ти око има греда? ⁵ Лицемерецо, първо изкарай гредата от своето око. Тогава ще виждаш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

⁶ Не давайте на кучетата това, което е свято. Те само ще се обърнат и ще ви разкъсат. Не хвърляйте перлите си пред свинете. Те само ще ги стъпчат с краката си.

Молете Бога за всичко, от което имате нужда

(Лк. 11:9-13)

⁷ Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви бъде отворено. ⁸ Понеже всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят.

⁹ Кой от вас би дал на детето си камък, ако то поиска хляб? ¹⁰ И ако поиска риба, няма да му дадете змия, нали? ¹¹ Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!

Важно правило

¹² Затова, постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на Моисеевия закон и писанията на пророците.

Пътят към небето и пътят към ада

(Лк. 13:24)

¹³ Влезте през тясната порта, защото широка е портата и просторен — пътят, който води към гибел, и много са хората, които вървят по него. ¹⁴ Но колко тясна е портата и стеснен — пътят, който води към живот, и малко са хората, които го намират.

Дървото се познава по плода

(Лк. 6:43-44)

¹⁵ Пазете се от лъжепророците! Те идват при вас преоблечени като овчици, но отвътре са свирепи вълци. ¹⁶ По плодовете им ще ги разпознаете. Човек не бере грозде от тръни или смокини от репеи, нали? ¹⁷ По същия начин, всяко добро дърво ражда добри плодове, а лошото дърво ражда лоши плодове. ¹⁸ Едно добро дърво не може да даде лоши плодове, нито едно лошо дърво може да даде добри плодове. ¹⁹ Всяко дърво, което не ражда добри плодове, се отсича и се хвърля в огъня. ²⁰ Така че, ще разпознаете лъжепророците по плодовете им.

Никога не съм ви познавал

(Лк. 13:25-27)

²¹ Не всеки, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство. Там ще влезе само този, който върши волята на моя Баща в небесата. ²² Много хора ще ми кажат в онзи Ден: „Господи, Господи, нима не в твоето име пророкувахме? Нима не в твоето име прогонвахме демони? Нима не в твоето име направихме много чудеса?“ ²³ Тогава открито ще им заявя: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен вие, които не зачитате Божия закон!“

Два вида хора

(Лк. 6:47-49)

²⁴ Всеки, който чува тези мои думи и им се подчинява, е като благоразумния човек, който построил къщата си върху скала. ²⁵ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща. Но тя не се срутила, защото основата й била върху скала. ²⁶ Обаче всеки, който чува тези мои думи и не им се подчинява, е като глупавия човек, който построил къщата си върху пясък. ²⁷ Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща и тя се срутила с голям грохот.“

²⁸ Когато Исус престана да говори, хората бяха удивени от учението му, ²⁹ защото той ги поучаваше не като техните законоучители, а като някой, който има власт.

Исус излекува прокажен човек

(Мк. 1:40-45; Лк. 5:12-16)

8 Когато Исус слезе от хълма, огромни тълпи от хора го последваха. ² Тогава един прокажен човек се приближи, коленичи пред него и каза: „Господи, ти имаш власт и стига да поискаш, можеш да ме излекуваш.“

³ Исус протегна ръката си, докосна го и каза: „Искам — бъди здрав!“ И проказата му беше излекувана незабавно. ⁴ Тогава Исус му каза: „Гледай да не кажеш на никого за това. Но иди и се покажи на свещеника, а после принеси дара, който Моисей е заповядал. Така всички ще знаят, че сега си излекуван.“^[g]

Исус излекува слугата на стотник

(Лк. 7:1-10; Йн. 4:43-54)

⁵ Когато Исус влезе в Капернаум, един стотник се приближи към него и го помоли за помощ, ⁶ казвайки: „Господи, слугата ми лежи вкъщи парализиран и страда от непоносими болки.“

⁷ Исус му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“

⁸ Стотникът отговори: „Господи, аз не съм достоен да влезеш в къщата ми. Нужно е само да заповядаш и слугата ми ще оздравее. ⁹ Знам това, защото аз самият съм подвластен на началници, а имам и войници, които са ми подчинени. Като кажа на един: „Иди!“, той отива. На друг казвам: „Ела тук!“ и той идва. Казвам на слугата си: „Направи това!“ и той го прави.“

¹⁰ Като чу тези думи, Исус се удиви и каза на хората, които го следваха: „Истина ви казвам: не съм виждал такава вяра у никого в Израел. ¹¹ Казвам ви, че много хора ще дойдат от изток и от запад и наред с Авраам, Исаак и Яков ще заемат местата си на празненството в небесното царство. ¹² А законните наследници на царството ще бъдат изхвърлени вън, в тъмнината, и там ще плачат и скърцат със зъби.“

¹³ Тогава Исус каза на стотника: „Върви си у дома. Нека стане така, както си повярвал.“ И в същия миг слугата му оздравя.

Исус излекува тъщата на Петър

(Мк. 1:29-31; Лк. 4:38-39)

¹⁴ Исус пристигна в къщата на Петър и видя, че тъщата му лежи с треска. ¹⁵ Той докосна ръката й и треската я напусна. Тогава тя стана и започна да му прислужва.

Исус излекува още много хора

(Мк. 1:32-34; Лк. 4:40-41)

¹⁶ Когато настъпи вечерта, доведоха при Исус много хора, обладани от демони, и само с една своя дума той прогони духовете и излекува всички болни. ¹⁷ Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророк Исая:

По стъпките на Исус

(Лк. 9:57-62)

¹⁸ Когато видя насъбралия се около него народ, Исус нареди на учениците си да отидат на отсрещната страна на езерото. ¹⁹ Тогава един законоучител се приближи до него и му каза: „Учителю, ще те следвам, където и да отидеш.“

²⁰ Исус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“

²¹ Друг ученик му каза: „Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си.“

²² Но Исус му отговори: „Последвай ме и остави мъртвите сами да погребват своите мъртъвци.“

Исус укротява буря

(Мк. 4:35-41; Лк. 8:22-25)

²³ Исус се качи в една лодка и учениците му го последваха. ²⁴ Тогава над езерото се надигна такава силна буря, че вълните заливаха лодката. А Исус спеше. ²⁵ Учениците се приближиха до него и го събудиха, казвайки: „Господи, спаси ни! Ще загинем!“

²⁶ Исус им отговори: „Защо се страхувате? Много малка ви е вярата!“ После стана, смъмри ветровете и езерото и настъпи мъртва тишина.

²⁷ Хората бяха изумени и казаха: „Какъв е този човек? Дори ветровете и езерото му се подчиняват!“

Исус прогонва демони от двама мъже

(Мк. 5:1-20; Лк. 8:26-39)

²⁸ Когато Исус стигна до Гадаринската страна^[h] на другия бряг на езерото, към него се приближиха двама обладани от демони, които идваха откъм гробниците. Тези мъже така буйстваха, че никой не можеше да мине по този път. ²⁹ „Какво искаш от нас, Божий Сине? — крещяха те. — Да ни измъчваш преди определеното време ли си дошъл тук?“

³⁰ На разстояние от тях пасеше голямо стадо свине. ³¹ Демоните молеха Исус: „Ако ни прогониш от тези хора, изпрати ни в стадото свине!“

³² Исус им каза: „Вървете!“ И те излязоха и се вселиха в свинете. Тогава цялото стадо се втурна надолу по стръмната урва към езерото и свинете се издавиха във водата. ³³ Мъжете, които се грижеха за стадото, избягаха. Те отидоха в града и разказаха на хората всичко, което се беше случило със свинете и с обладаните от демони. ³⁴ Тогава целият град отиде да посрещне Исус и като го видяха, помолиха го да напусне тяхната област.

Исус излекува парализиран човек

(Мк. 2:1-12; Лк. 5:17-26)

9 Исус се качи в една лодка, прекоси езерото и се върна в своя град. ² Няколко души доведоха при него един парализиран, който лежеше на рогозка. Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Смело, синко! Греховете ти се прощават!“

³ Някои от законоучителите чуха това и си казаха: „Този човек богохулства!“

⁴ Исус знаеше какво мислят и им каза: „Защо таите зли мисли? ⁵ Кое е по-лесно: да кажа „Греховете ти се прощават“ или да кажа „Стани и ходи“? ⁶ Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ След това каза на парализирания: „Стани! Вземи рогозката си и си върви вкъщи!“ ⁷ И човекът стана и си отиде. ⁸ Като видяха това, тълпите се изпълниха със страхопочитание и прославиха Бога, че бе дал такава власт на хората.

Исус призовава Матей

(Мк. 2:13-17; Лк. 5:27-32)

⁹ Когато Исус си тръгваше, видя един бирник на име Матей, който седеше на работното си място. Исус му каза: „Последвай ме!“ И той стана и го последва.

¹⁰ Докато Исус се хранеше в къщата, дойдоха много бирници и грешници и ядоха с него и учениците му. ¹¹ Като видяха това, фарисеите запитаха учениците му: „Защо вашият учител яде с бирници и грешници?“

¹² Исус ги чу и им каза: „Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. ¹³ Затова идете и научете какво означава това писание: „Милост искам, а не жертва.“^(G) Понеже дойдох да призова не праведните хора, а грешниците.“

Въпрос относно поста

(Мк. 2:18-22; Лк. 5:33-39)

¹⁴ Тогава учениците на Йоан дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо ние и фарисеите постим често, а твоите ученици не постят?“

¹⁵ Исус им отговори: „Сватбарите не скърбят, докато младоженецът е с тях, нали? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме и тогава те ще тъгуват и ще постят.

¹⁶ Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото кръпката ще се свие, ще съдере плат от дрехата и скъсаното ще стане още по-голямо. ¹⁷ Така също никой не налива ново вино в стари мехове, защото ще се спукат, виното ще изтече, а меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове. Така и виното, и меховете се запазват.“

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мк. 5:21-43; Лк. 8:40-56)

¹⁸ Докато Исус им говореше тези неща, един управител на синагогата дойде при него, поклони му се и каза: „Дъщеря ми току-що умря, но ела и положи ръката си върху нея и тя ще оживее.“

¹⁹ Исус стана и го последва заедно с учениците си. ²⁰ Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение, се приближи до Исус в гръб и докосна края на дрехата му, ²¹ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехата му, ще оздравея.“

²² Исус се обърна, видя я и каза: „Смело, дъще! Вярата ти те излекува.“ И в същия миг жената оздравя.

²³ Когато Исус пристигна в къщата на управителя и видя свирачите и тълпата покрусени хора, ²⁴ каза: „Излезте! Момичето не е умряло, а само спи.“ Но всички започнаха да му се присмиват. ²⁵ След като отпратиха хората, Исус влезе в стаята на момичето, взе ръката му и то стана. ²⁶ Новината за това се разнесе из цялата област.

Исус излекува още хора

²⁷ Когато Исус си отиваше от това място, двама слепи тръгнаха след него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“

²⁸ Исус влезе в една къща и слепите се приближиха към него. Той ги попита: „Вярвате ли, че мога да направя така, че да прогледнете?“ Те отговориха: „Да, Господи!“

²⁹ Тогава Исус докосна очите им и каза: „Нека стане така, както сте повярвали.“ ³⁰ И зрението им се възстанови. Исус строго ги предупреди: „Гледайте никой да не научи за това!“ ³¹ Но те излязоха и разпространиха вестта за него из цялата област.

³² Когато двамата мъже си тръгваха, няколко души доведоха при Исус друг човек, който не можеше да говори, защото беше обладан от демон. ³³ След като демонът беше прогонен, немият човек проговори. Струпалите се хора бяха удивени и казаха: „Никога не сме виждали подобно нещо в Израел!“

³⁴ Но фарисеите казваха: „Главатарят на демоните му дава власт да прогонва демони!“

Работниците са малко

³⁵ Исус пътуваше из всички градове и села. Той поучаваше в синагогите им, проповядваше Благата вест за царството и лекуваше всякаква болест и немощ. ³⁶ Когато видя тълпите хора, Исус ги съжали, защото бяха измъчени и безпомощни като овце, които нямат пастир. ³⁷ Тогава каза на учениците си: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко. ³⁸ Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива.“

Притча за сеяча и семената

(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)

4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. ² И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: ³ „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее ⁴ и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. ⁵ Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. ⁷ Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. ⁸ А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

⁹ След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)

¹⁰ Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. ¹¹ Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. ¹² Защото

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)

¹³ После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? ¹⁴ Сеячът сее Божието слово. ¹⁵ Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. ¹⁶ Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. ¹⁷ Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. ¹⁸ Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, ¹⁹ но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. ²⁰ Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате

(Лк. 8:16-18)

²¹ Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? ²² Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. ²³ Който има уши да чува, да слуша!“

²⁴ Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. ²⁵ На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. ²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. ²⁸ Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. ²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? ³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. ³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. ³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. ³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. ³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)

5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. ² Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. ³ Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. ⁴ Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. ⁵ Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.

⁶ Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. ^7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“

⁹ Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ ¹⁰ А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.

¹¹ На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. ¹² Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ ¹³ Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.

¹⁴ Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. ¹⁵ Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. ¹⁶ Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. ¹⁷ И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.

¹⁸ Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. ¹⁹ Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ ²⁰ Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)

²¹ Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. ²² Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му ²³ и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“

²⁴ И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.

²⁵ Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. ²⁶ Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. ²⁷ Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, ²⁸ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ ²⁹ Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. ³⁰ Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“

³¹ Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“

³² Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. ³³ Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. ³⁴ Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“

³⁵ Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“

³⁶ Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“

³⁷ Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. ³⁸ Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. ³⁹ Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ ⁴⁰ Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. ⁴¹ После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ ⁴² Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. ⁴³ Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)

6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. ² Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? ³ Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

⁴ Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ ⁵ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. ⁶ Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)

След това отиде да проповядва из околните села. ⁷ Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. ⁸ Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. ⁹ Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. ¹⁰ Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. ¹¹ Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.^[a] Това ще им бъде като предупреждение.“

¹² Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. ¹³ Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)

¹⁴ Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ ¹⁵ Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“

¹⁶ Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“

Убийството на Йоан Кръстител

¹⁷ Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. ¹⁸ Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ ¹⁹ Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, ²⁰ защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.

²¹ Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. ²² На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ ²³ И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“

²⁴ Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“

„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.

²⁵ Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“

²⁶ Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже ²⁷ и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, ²⁸ после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. ²⁹ Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

³⁰ Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. ³¹ Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

³² Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. ³³ Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. ³⁴ Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.

³⁵ Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. ³⁶ Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“

³⁷ Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“

³⁸ Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“

Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“

³⁹ Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. ⁴⁰ И те насядаха на групи от петдесет и сто души. ⁴¹ Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. ⁴² Всички ядоха и се нахраниха, ⁴³ а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. ⁴⁴ Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)

⁴⁵ След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. ⁴⁶ След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.

⁴⁷ С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. ⁴⁸ Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. ⁴⁹ Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. ⁵⁰ Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ ⁵¹ После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, ⁵² защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.

Исус излекува много болни хора

(Мат. 14:34-36)

⁵³ Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. ⁵⁴ Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. ⁵⁵ Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. ⁵⁶ Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.

Исус призовава първите си ученици

(Мат. 4:18-22; Мк. 1:16-20)

5 Един ден Исус стоеше на брега на Генисаретското езеро,^[a] а около него хората се тълпяха, за да чуят Божието послание. ² Той забеляза две лодки на брега. Рибарите бяха отвън и перяха мрежите си. ³ Исус се качи в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да я отблъсне леко от брега. После започна да поучава народа от лодката.

⁴ Когато свърши да говори, Исус се обърна към Симон и каза: „Откарай лодката навътре в езерото и хвърлете мрежите си за улов.“

⁵ Симон отвърна: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме. Но щом ти казваш, ще хвърля мрежите.“ ⁶ Рибарите хвърлиха мрежите си, а когато ги изтеглиха, те бяха толкова пълни, че започнаха да се късат. ⁷ Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. Те дойдоха и двете лодки така се напълниха, че започнаха да потъват.

⁸ Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.“ ⁹ И той, и всички рибари с него се смаяха от богатия улов. ¹⁰ Синовете на Зеведей — Яков и Йоан — които работеха заедно със Симон, също бяха удивени.

Тогава Исус се обърна към Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък хора ще ловиш.“

¹¹ Рибарите изкараха лодките на брега, оставиха всичко и последваха Исус.

Исус излекува прокажен човек

(Мат. 8:1-4; Мк. 1:40-45)

¹² В един от градовете, където беше Исус, живееше човек, болен от проказа. Когато видя Исус, той падна в краката му и го помоли: „Господи, ти имаш власт и стига да поискаш, можеш да ме излекуваш.“

¹³ Исус протегна ръката си, докосна го и каза: „Искам — бъди здрав!“ И проказата веднага го напусна. ¹⁴ А Исус му заръча: „На никого не разказвай за случилото се. Иди и се покажи на свещеника, а после принеси за оздравяването си каквото е заповядал Моисей. Това ще засвидетелства на хората, че си излекуван.“^[b]

¹⁵ Но вестта за Исус се разнасяше все повече и огромни тълпи от хора се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си. ¹⁶ Исус често се усамотяваше в безлюдни места, за да се моли.

Исус излекува парализиран човек

(Мат. 9:1-8; Мк. 2:1-12)

¹⁷ Един ден, когато Исус поучаваше хората, сред слушателите седяха също фарисеи и законоучители, дошли от всички градове на Галилея, Юдея и Ерусалим. Господ даваше сила на Исус да лекува. ¹⁸ Няколко души донесоха на постелка един парализиран и се опитаха да го внесат и сложат пред Исус. ¹⁹ Наоколо обаче се бяха струпали толкова много хора, че носачите не можеха да си пробият път. Тогава те се качиха на покрива и като разкриха керемидите, спуснаха постелката с парализирания в средата на стаята точно пред Исус. ²⁰ Като видя вярата им, Исус каза на болния: „Приятелю, греховете ти са простени!“

²¹ Законоучителите и фарисеите си помислиха: „Кой е този, който така богохулства? Кой освен Бог може да прощава грехове?“

²² Но Исус знаеше мислите им и ги попита: „Защо таите такива мисли? ²³ Кое е по-лесно: да кажа „Греховете ти се прощават“ или да кажа „Стани и ходи“? ²⁴ Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ И Исус каза на парализирания: „Казвам ти, стани! Вдигни си постелката и си върви вкъщи.“

²⁵ В същия миг човекът се изправи пред тях, взе си постелката и си тръгна, славейки Бога. ²⁶ Всички се удивляваха и славеха Бога. Изпълнени със страхопочитание, те казваха: „Днес видяхме изумителни неща!“

Исус призовава Левий

(Мат. 9:9-13; Мк. 2:13-17)

²⁷ След това Исус излезе и видя един бирник на име Левий, седнал на работното си място. Исус му каза: „Последвай ме!“ ²⁸ Левий остави всичко, стана и тръгна след Исус.

²⁹ Той устрои в дома си голямо тържество в чест на Исус. На масата седяха много бирници и други хора. ³⁰ А фарисеите и законоучителите негодуваха и казваха на Исусовите ученици: „Защо ядете и пиете с бирници и грешници?“

³¹ Исус им отговори: „Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. ³² Дошъл съм да призова да се покаят не праведните хора, а грешниците.“

Въпрос относно поста

(Мат. 9:14-17; Мк. 2:18-22)

³³ Тогава му казаха: „Учениците на Йоан често постят и се молят, учениците на фарисеите — също, а твоите ученици винаги ядат и пият.“

³⁴ Исус им отговори: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? ³⁵ Но ще дойде време, когато младоженецът ще им се отнеме и тогава те ще постят.“

³⁶ После им разказа притчата: „Никой не откъсва парче от нова дреха, за да закърпи старата. Иначе и новата дреха ще бъде скъсана, а и старата няма да е с подходяща кръпка. ³⁷ Никой не налива ново вино в стари мехове. Иначе новото вино ще спука меховете и ще изтече, а меховете ще се похабят. ³⁸ Ново вино се налива в нови мехове. ³⁹ И никой не иска ново вино, след като е пил старо, защото казва: «Старото е по-добро.»“

Исус е Господар на съботата

(Мат. 12:1-8; Мк. 2:23-28)

6 Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. ² Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“

³ Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? ⁴ Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове^[c] и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ ⁵ И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мат. 12:9-14; Мк. 3:1-6)

⁶ Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. ⁷ Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. ⁸ Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там. ⁹ Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота — добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“ ¹⁰ Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. ¹¹ Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.

Исус избира своите дванадесет апостола

(Мат. 10:1-4; Мк. 3:13-19)

¹² През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. ¹³ На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли:

Исус поучава и лекува хората

(Мат. 4:23-25; 5:1-12)

¹⁷ Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. ¹⁸ Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. ¹⁹ Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.

²⁰ Исус погледна учениците си и каза:

²² Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. ²³ Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!

²⁶ Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.

Обичайте враговете си

(Мат. 5:38-48; 7:12а)

²⁷ На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. ²⁸ Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. ²⁹ Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. ³⁰ Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. ³¹ Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. ³² Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! ³³ Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! ³⁴ И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. ³⁵ Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. ³⁶ Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.

Не съдете другите

(Мат. 7:1-5)

³⁷ Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. ³⁸ Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“

³⁹ Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! ⁴⁰ Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.

⁴¹ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? ⁴² Нима можеш да кажеш: „Братко, нека извадя тресчицата от окото ти“, когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

Делата ти показват какъв си

(Мат. 7:17-20; 12:34б-35)

⁴³ Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. ⁴⁴ Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде — от къпинов храст. ⁴⁵ От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия — зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.

Два вида хора

(Мат. 7:24-27)

⁴⁶ Защо се обръщате към мен с думите „Господи, Господи!“, а не вършите това, което говоря? ⁴⁷ Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. ⁴⁸ Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. ⁴⁹ А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“

Исус излекува слугата на стотник

(Мат. 8:5-13; Йн. 4:43-54)

7 Когато свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум. ² Там живееше един стотник, чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си. ³ Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му. ⁴ Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него. ⁵ Той обича нашия народ и дори ни построи синагога.“

⁶ Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив. ⁷ Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее. ⁸ Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: „Иди!“, той отива. Като заповядам на друг: „Ела!“, той идва. На слугата си казвам: „Направи това!“ и той го прави.“

⁹ Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“

¹⁰ А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.

Исус съживява младеж от Наин

¹¹ На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора. ¹² Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града. ¹³ Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“ ¹⁴ После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“ ¹⁵ Мъртвият се надигна, седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му.

¹⁶ Всички се изпълниха със страхопочитание и славеха Бога, като казваха: „Велик пророк се появи сред нас! Бог дойде да помогне на своя народ!“

¹⁷ Новината за Исус се разпространи из цяла Юдея и всички околни места.

Исус отговаря на Йоан Кръстител

(Мат. 11:2-19)

¹⁸ Когато учениците на Йоан му разказаха всички тези неща, той повика при себе си двама от тях ¹⁹ и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

²⁰ Двамата дойдоха при Исус и му казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при теб да те питаме ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

²¹ Точно тогава Исус излекува много хора от болести, недъзи и зли духове и върна зрението на много слепи. ²² Той отговори на Йоановите ученици: „Вървете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. ²³ Благословен е онзи, който може да ме приеме.^[d]“

²⁴ След като пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, полюшвана от вятъра ли? Не? ²⁵ Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Онези, които се обличат скъпо и живеят в разкош, ще намерите в дворците. ²⁶ Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. ²⁷ Той е онзи, за когото е писано:

²⁸ Казвам ви: сред всички хора, родени някога, няма по-велик от Йоан. Но дори и най-незначителният в Божието царство е по-велик от него.“

²⁹ Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха с кръщението на Йоан. ³⁰ Но фарисеите и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.

³¹ Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня? ³² Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:

³³ Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: „Обладан е от демон!“ ³⁴ Дойде Човешкият Син, който яде и пие, а вие казвате: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ ³⁵ Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“

Симон Фарисеят

³⁶ Един от фарисеите покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата. ³⁷ Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро. ³⁸ Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях. ³⁹ Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“

⁴⁰ Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“

Симон отвърна: „Говори, Учителю.“

⁴¹ Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият — петдесет. ⁴² И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“

⁴³ Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“

„Прав си“ — каза му Исус. ⁴⁴ След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си. ⁴⁵ Ти не ме целуна, докато тя не е престанала да целува краката ми от момента, в който влязох тук. ⁴⁶ Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро. ⁴⁷ Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“

⁴⁸ Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“

⁴⁹ Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“

⁵⁰ А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“

Исус проповядва из цялата страна

8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, ² както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. ³ Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод — Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.

Притча за сеяча и семената

(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)

⁴ Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:

⁵ „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. ⁶ Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. ⁷ Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. ⁸ Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“

Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“

⁹ Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.

¹⁰ А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мат. 13:18-23; Мк. 4:13-20)

¹¹ Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. ¹² Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. ¹³ Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. ¹⁴ Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. ¹⁵ А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.

Използвайте онова, което имате

(Мк. 4:21-25)

¹⁶ Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. ¹⁷ Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. ¹⁸ Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“

Истинското семейство на Исус

(Мат. 12:46-50; Мк. 3:31-35)

¹⁹ Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. ²⁰ Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“

²¹ А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Мк. 4:35-41)

²² Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. ²³ По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. ²⁴ Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“

Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. ²⁵ Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“

Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Мк. 5:1-20)

²⁶ Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. ²⁷ Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. ^28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“

³⁰ Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отвърна: „Легион“, защото в него се бяха вселили много демони. ³¹ Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.^{[e] 32} Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. ³³ Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.

³⁴ Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. ³⁵ Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му — облечен и със здрав разум. И се уплашиха. ³⁶ Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. ³⁷ Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. ³⁸ А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.

Но Исус го отпрати с думите: ³⁹ „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“

И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Мк. 5:21-43)

⁴⁰ Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. ⁴¹ Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му,