Матей 26
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Планът да убият Исус
(Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
26 След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си: 2 „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
3 Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа 4 и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият. 5 Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
Една жена почита Исус
(Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-8)
6 Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения, 7 когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше. 8 Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество? 9 Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
10 Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 11 С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.[a] 12 Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6)
14 Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници 15 и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника 16 и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18 Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19 Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20 Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. 21 Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22 Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23 Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. 24 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25 Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
26 Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27 След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, 28 защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. 29 Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30 След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
31 Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
32 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33 Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34 Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35 Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
(Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46)
36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ 37 После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. 38 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39 След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ 40 След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? 41 Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42 За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43 След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. 44 Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45 След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. 46 Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
47 Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. 48 Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ 49 Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50 Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. 51 Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52 Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. 53 Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? 54 Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55 След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. 56 Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Исус пред юдейските водачи
(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
57 Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. 58 Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
59 Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. 60 Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души 61 и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
62 Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ 63 Но Исус не отговори.
Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
64 Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си[b] и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. 66 Какво отсъждате?“
Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
67 И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. 68 „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.
Петър се отрича от Исус
(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
69 През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
70 Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
71 След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
72 И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
73 Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
74 Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. 75 Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.
Footnotes
- Матей 26:11 С вас … вас Вж. Вт. 15:11.
- Матей 26:65 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание.
Mateo 26
Reina-Valera 1995
El complot contra Jesús(A)
26 Cuando acabó Jesús todas estas palabras, dijo a sus discípulos: 2 «Sabéis que dentro de dos días se celebra la Pascua, y el Hijo del hombre será entregado para ser crucificado.»
3 Entonces los principales sacerdotes, los escribas y los ancianos del pueblo se reunieron en el patio del sumo sacerdote, llamado Caifás, 4 y se confabularon para prender con engaño a Jesús, y matarlo. 5 Pero decían: «No durante la fiesta, para que no se haga alboroto en el pueblo.»
Jesús es ungido en Betania(B)
6 Estando Jesús en Betania, en casa de Simón el leproso, 7 se le acercó una mujer con un vaso de alabastro de perfume muy costoso, y lo derramó sobre la cabeza de él, que estaba sentado a la mesa. 8 Al ver esto, los discípulos se enojaron y dijeron:
—¿Para qué este desperdicio?, 9 pues esto podía haberse vendido a buen precio y haberse dado a los pobres.
10 Al darse cuenta Jesús, les dijo:
—¿Por qué molestáis a esta mujer? Lo que ha hecho conmigo es una buena obra, 11 porque siempre tendréis pobres con vosotros, pero a mí no siempre me tendréis, 12 pues al derramar este perfume sobre mi cuerpo, lo ha hecho a fin de prepararme para la sepultura. 13 De cierto os digo que dondequiera que se predique este evangelio, en todo el mundo, también se contará lo que ésta ha hecho, para memoria de ella.
Judas ofrece entregar a Jesús(C)
14 Entonces uno de los doce, que se llamaba Judas Iscariote, fue a los principales sacerdotes 15 y les dijo: «¿Qué me queréis dar, y yo os lo entregaré?»
Ellos le asignaron treinta piezas de plata. 16 Desde entonces buscaba oportunidad para entregarlo.
La Cena del Señor(D)
17 El primer día de la fiesta de los Panes sin levadura, se acercaron los discípulos a Jesús, diciéndole:
—¿Dónde quieres que preparemos para que comas la Pascua?
18 Él dijo:
—Id a la ciudad, a cierto hombre, y decidle: “El Maestro dice: ‘Mi tiempo está cerca; en tu casa celebraré la Pascua con mis discípulos.’”
19 Los discípulos hicieron como Jesús les mandó y prepararon la Pascua.
20 Cuando cayó la noche se sentó a la mesa con los doce. 21 Y mientras comían, dijo:
—De cierto os digo que uno de vosotros me va a entregar.
22 Entristecidos en gran manera, comenzó cada uno de ellos a preguntarle:
—¿Soy yo, Señor?
23 Entonces él, respondiendo, dijo:
—El que mete la mano conmigo en el plato, ése me va a entregar. 24 A la verdad el Hijo del hombre va, tal como está escrito de él, pero ¡ay de aquel hombre por quien el Hijo del hombre es entregado! Bueno le fuera a ese hombre no haber nacido.
25 Entonces, respondiendo Judas, el que lo iba a entregar, dijo:
—¿Soy yo, Maestro?
Le dijo:
—Tú lo has dicho.
26 Mientras comían, tomó Jesús el pan, lo bendijo, lo partió y dio a sus discípulos, diciendo:
—Tomad, comed; esto es mi cuerpo.
27 Y tomando la copa, y habiendo dado gracias, les dio, diciendo:
—Bebed de ella todos, 28 porque esto es mi sangre del nuevo pacto que por muchos es derramada para perdón de los pecados. 29 Os digo que desde ahora no beberé más de este fruto de la vid hasta aquel día en que lo beba nuevo con vosotros en el reino de mi Padre.
Jesús anuncia la negación de Pedro(E)
30 Después de haber cantado el himno, salieron al Monte de los Olivos. 31 Entonces Jesús les dijo:
—Todos vosotros os escandalizaréis de mí esta noche, pues escrito está: “Heriré al pastor y las ovejas del rebaño serán dispersadas.” 32 Pero después que haya resucitado, iré delante de vosotros a Galilea.
33 Respondiendo Pedro, le dijo:
—Aunque todos se escandalicen de ti, yo nunca me escandalizaré.
34 Jesús le dijo:
—De cierto te digo que esta noche, antes que el gallo cante, me negarás tres veces.
35 Pedro le dijo:
—Aunque tenga que morir contigo, no te negaré.
Y todos los discípulos dijeron lo mismo.
Jesús ora en Getsemaní(F)
36 Entonces llegó Jesús con ellos a un lugar que se llama Getsemaní, y dijo a sus discípulos:
—Sentaos aquí, entre tanto que voy allí y oro.
37 Y tomando a Pedro y a los dos hijos de Zebedeo, comenzó a entristecerse y a angustiarse en gran manera. 38 Entonces Jesús les dijo:
—Mi alma está muy triste, hasta la muerte; quedaos aquí y velad conmigo.
39 Yendo un poco adelante, se postró sobre su rostro, orando y diciendo: «Padre mío, si es posible, pase de mí esta copa; pero no sea como yo quiero, sino como tú.»
40 Volvió luego a sus discípulos y los halló durmiendo, y dijo a Pedro:
—¿Así que no habéis podido velar conmigo una hora? 41 Velad y orad para que no entréis en tentación; el espíritu a la verdad está dispuesto, pero la carne es débil.
42 Otra vez fue y oró por segunda vez, diciendo: «Padre mío, si no puede pasar de mí esta copa sin que yo la beba, hágase tu voluntad.»
43 Volvió otra vez y los halló durmiendo, porque los ojos de ellos estaban cargados de sueño. 44 Y dejándolos, se fue de nuevo y oró por tercera vez, diciendo las mismas palabras. 45 Entonces se acercó a sus discípulos y les dijo:
—¡Dormid ya y descansad! Ha llegado la hora, y el Hijo del hombre es entregado en manos de pecadores. 46 ¡Levantaos, vamos! Ved, se acerca el que me entrega.
Arresto de Jesús(G)
47 Aún estaba él hablando cuando llegó Judas, uno de los doce, y con él mucha gente con espadas y palos, de parte de los principales sacerdotes y de los ancianos del pueblo. 48 Y el que lo entregaba les había dado señal, diciendo: «Al que yo bese, ése es; prendedlo.» 49 En seguida se acercó a Jesús y dijo:
—¡Salve, Maestro!
Y lo besó. 50 Jesús le dijo:
—Amigo, ¿a qué vienes?
Entonces se acercaron y echaron mano a Jesús, y lo prendieron. 51 Pero uno de los que estaban con Jesús, echando mano de su espada, hirió a un siervo del sumo sacerdote y le quitó la oreja. 52 Entonces Jesús le dijo:
—Vuelve tu espada a su lugar, porque todos los que tomen espada, a espada perecerán. 53 ¿Acaso piensas que no puedo ahora orar a mi Padre, y que él no me daría más de doce legiones de ángeles? 54 ¿Pero cómo entonces se cumplirían las Escrituras, de que es necesario que así se haga?
55 En aquella hora dijo Jesús a la gente:
—¿Como contra un ladrón habéis salido con espadas y con palos para prenderme? Cada día me sentaba con vosotros enseñando en el Templo, y no me prendisteis. 56 Pero todo esto sucede para que se cumplan las Escrituras de los profetas.
Entonces todos los discípulos, dejándolo, huyeron.
Jesús ante el Concilio(H)
57 Los que prendieron a Jesús lo llevaron al sumo sacerdote Caifás, adonde estaban reunidos los escribas y los ancianos. 58 Pero Pedro lo siguió de lejos hasta el patio del sumo sacerdote; y entrando, se sentó con los guardias para ver el fin. 59 Los principales sacerdotes, los ancianos y todo el Concilio, buscaban falso testimonio contra Jesús para entregarlo a la muerte, 60 pero no lo hallaron, aunque se presentaron muchos testigos falsos. Pero al fin vinieron dos testigos falsos, 61 que dijeron:
—Éste dijo: “Puedo derribar el Templo de Dios y en tres días reedificarlo.”
62 Se levantó el Sumo sacerdote y le preguntó:
—¿No respondes nada? ¿Qué testifican estos contra ti?
63 Pero Jesús callaba. Entonces el sumo sacerdote le dijo:
—Te conjuro por el Dios viviente que nos digas si eres tú el Cristo, el Hijo de Dios.
64 Jesús le dijo:
—Tú lo has dicho. Y además os digo que desde ahora veréis al Hijo del hombre sentado a la diestra del poder de Dios y viniendo en las nubes del cielo.
65 Entonces el Sumo sacerdote rasgó sus vestiduras, diciendo:
—¡Ha blasfemado! ¿Qué más necesidad tenemos de testigos? Ahora mismo habéis oído su blasfemia. 66 ¿Qué os parece?
Y respondiendo ellos, dijeron:
—¡Es reo de muerte!
67 Entonces lo escupieron en el rostro y le dieron puñetazos; y otros lo abofeteaban, 68 diciendo:
—Profetízanos, Cristo, quién es el que te golpeó.
Pedro niega a Jesús(I)
69 Estando Pedro sentado fuera, en el patio, se le acercó una criada y le dijo:
—Tú también estabas con Jesús, el galileo.
70 Pero él negó delante de todos, diciendo:
—No sé lo que dices.
71 Saliendo él a la puerta, lo vio otra y dijo a los que estaban allí:
—También éste estaba con Jesús, el nazareno.
72 Pero él negó otra vez con juramento:
—¡No conozco al hombre!
73 Un poco después, acercándose los que por allí estaban, dijeron a Pedro:
—Verdaderamente también tú eres de ellos, porque aun tu manera de hablar te descubre.
74 Entonces él comenzó a maldecir y a jurar:
—¡No conozco al hombre!
Y en seguida cantó el gallo. 75 Entonces Pedro se acordó de las palabras que Jesús le había dicho: «Antes que cante el gallo, me negarás tres veces.» Y saliendo fuera, lloró amargamente.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright © 1995 by United Bible Societies