Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мк. 3:13-19; 6:7-13; Лк. 6:12-16; 9:1-6)

10 Исус повика дванадесетте си ученика и им даде власт да прогонват злите духове и да лекуват всякаква болест и всякакво заболяване. ² Ето имената на дванадесетте апостола:

⁵ Исус изпрати тези дванадесет мъже със следните наставления: „Не отивайте сред езичниците и не влизайте в самарянски град, ⁶ а идете сред народа на Израел, който е като стадо изгубени овце. ⁷ Идете и проповядвайте така: „Небесното царство наближава.“ ⁸ Изцелявайте болните, съживявайте мъртвите, лекувайте прокажените и прогонвайте демоните. Даром сте получили, затова и даром давайте. ⁹ Не се запасявайте със злато, сребро или мед в поясите си, ¹⁰ нито с торба за из път, нито с две ризи, обувки или тояга, защото работникът заслужава прехраната си.

¹¹ Когато влезете в някой град или село, потърсете там достоен човек и останете в къщата му, докато си тръгнете от това място. ¹² Като влизате в някое семейство, поздравявайте го. ¹³ Ако семейството е достойно, помолете се Бог да го благослови. Но ако не е достойно, вземете обратно молитвата си за благословение. ¹⁴ И ако някой не ви приема или не слуша думите ви, напуснете тази къща или град и изтърсете праха от краката си.^{[b] 15} Истина ви казвам: в деня на съда ще е по-поносимо за Содом и Гомора, отколкото за този град.

Исус предупреждава за гонения

(Мк. 13:9-13; Лк. 21:12-17)

¹⁶ Чуйте! Изпращам ви като овце сред вълци. Затова бъдете прозорливи като змиите и чисти като гълъбите. ¹⁷ Пазете се от хората, защото те ще ви предават на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. ¹⁸ Ще ви изправят пред управници и царе заради мен. Така ще свидетелствате за мен на тях и на езичниците. ¹⁹ Когато ви арестуват, не се тревожете за това какво ще кажете или как ще го кажете, защото в този час Бог ще ви даде нужните думи. ²⁰ Всъщност не вие ще говорите, а Духът на вашия Баща ще говори чрез вас.

²¹ Брат ще предава своя брат на смърт и баща — детето си. Деца ще въстават против собствените си родители и ще ги изпращат на смърт. ²² Заради мен ще ви намразят всички, но който издържи докрай, ще бъде спасен. ²³ Когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Истина ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израел, преди да дойде Човешкият Син.

²⁴ Ученикът не превъзхожда своя учител, нито слугата превъзхожда господаря си. ²⁵ На ученика му стига да бъде като учителя си, а на слугата — като господаря си. Щом главата на семейството са нарекли Веелзевул, то колко повече членовете на семейството му!

От кого трябва да се страхувате

(Лк. 12:2-7)

²⁶ И така, не се страхувайте от тези хора, защото няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае. ²⁷ Каквото ви говоря на тъмно, кажете го на светло и каквото ви шепна на ухо, разгласете го на всеослушание. ²⁸ Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. ²⁹ Не се ли продават две врабчета само за един асарий? И все пак никое от тях не пада на земята без знанието на вашия Баща. ³⁰ Дори и космите на главата ви са преброени. ³¹ Така че не се страхувайте! Вие сте по-ценни от много врабчета!

Признавайте открито вярата си

(Лк. 12:8-9)

³² Ако някой открито заяви пред хората, че вярва в мен, и аз ще заявя пред своя Баща в небесата, че този човек ми принадлежи. ³³ Но всеки, който се отрече от мен пред хората, ще се отрека и аз от него пред своя Баща в небесата.

Разногласия заради Исус

(Лк. 12:51-53; 14:26-27)

³⁴ Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. ³⁵ Защото съм дошъл да настроя

³⁷ Който обича баща си или майка си повече от мен, не е достоен за мен. Който обича сина си или дъщеря си повече от мен, не е достоен за мен. ³⁸ Който не вземе своя кръст и не ме следва, не е достоен за мен. ³⁹ Който се опитва да спечели живота си, ще го загуби; но който загуби живота си заради мен, ще го спечели.

Награди

(Мк. 9:41)

⁴⁰ Който приема вас, приема мен, а който приема мен, приема Онзи, който ме изпрати. ⁴¹ Който приема пророк заради това, че е пророк, ще получи наградата на пророк и който приема праведник заради това, че е праведник, ще получи наградата на праведник. ⁴² Който даде чаша студена вода на един от тези най-скромни мои последователи заради това, че е мой последовател, истина ви казвам: той със сигурност ще получи наградата си.“

Исус отговаря на Йоан Кръстител

(Лк. 7:18-35)

11 След като даде тези наставления към дванадесетте си ученика, Исус си замина оттам и отиде да поучава и проповядва в градовете им.

² Когато чу в затвора за делата на Христос, Йоан прати известие по учениците си, ³ за да го попита: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

⁴ Исус им отговори: „Идете и разкажете на Йоан това, което чувате и виждате — ⁵ слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. ⁶ Благословен е онзи, който може да ме приеме.^[d]“

⁷ Докато Йоановите ученици си тръгваха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, разлюляна от вятъра ли? Не? ⁸ Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Тези, които носят хубави дрехи, живеят в царски дворци. ⁹ Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. ¹⁰ Той е онзи, за когото Писанието казва:

¹¹ Истина ви казвам: от всички хора, родени някога, не е имало по-велик човек от Йоан Кръстител. Но дори и най-незначителният в небесното царство е по-велик от него. ¹² От времето на Йоан Кръстител досега небесното царство търпи яростни атаки и насилниците се опитват да го завземат със сила. ¹³ Защото всички пророци и законът пророкуваха до идването на Йоан. ¹⁴ И ако желаете да приемете това, което казват законът и пророците, тогава ще повярвате, че Йоан е Илия, чието идване беше предсказано. ¹⁵ Който има уши да чува, да слуша!

¹⁶ С кого да сравня днешните хора? Те са като деца, които седят на пазара и едните подвикват на другите:

¹⁸ Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше като другите, но хората казаха: „Той е обладан от демон!“ ¹⁹ После дойде Човешкият Син, който яде и пие като всички останали, но хората казват: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ Но правотата на мъдростта се доказва от действията й.“

Предупреждение към невярващите

(Лк. 10:13-15)

²⁰ След това Исус започна да укорява градовете, в които беше извършил повечето от чудесата си, защото хората там не се покаяха. ²¹ „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако чудесата, които станаха във вас, се бяха случили в Тир и Сидон, хората там отдавна щяха да са се покаяли. Щяха да носят власеници^[e] и да посипят главите си с пепел, за да покажат колко съжаляват за греховете си. ²² Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас! ²³ А ти, Капернауме, да не мислиш, че ще бъдеш издигнат до небето? В ада ще слезеш! Защото, ако чудесата, които станаха в теб, се бяха случили в Содом, този град щеше да съществува и днес! ²⁴ Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за хората на Содом, отколкото за теб.“

Исус предлага покой на своя народ

(Лк. 10:21-22)

²⁵ След това Исус каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. ²⁶ Да, Отче, защото такава бе волята ти.

²⁷ Всичко ми е предадено от моя Баща и никой освен Отец не познава Сина; както и никой не познава Отца, освен Сина и тези, на които Синът избере да го открие.

²⁸ Елате при мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя. ²⁹ Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си. ³⁰ Защото игото, което ви давам, лесно се носи и товарът, който слагам върху вас, е лек.“

Исус е Господар на съботата

(Мк. 2:23-28; Лк. 6:1-5)

12 Почти по същото време, в един съботен ден Исус излезе да се разходи из житните полета. Учениците му огладняха и започнаха да късат житни класове и да ядат. ² Но когато фарисеите видяха това, казаха на Исус: „Виж! Твоите ученици вършат нещо, което законът забранява да се върши в съботния ден.“

³ Тогава Исус ги попита: „Не сте ли чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? ⁴ Той влезе в Божия дом и яде от хлябовете, принесени в дар на Бога, въпреки че беше против закона Давид и другите с него да ядат от тях. Това беше позволено само на свещениците. ⁵ И не сте ли чели в закона, че в съботния ден свещениците в храма нарушават съботата, но никой не ги счита за виновни? ⁶ Но аз ви казвам: тук има нещо по-велико от храма. ⁷ Ако знаехте какво означават думите: „Милост искам, а не жертва“,^(B) не бихте осъждали невинните. ⁸ Понеже Човешкият Син е Господар на съботния ден.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мк. 3:1-6; Лк. 6:6-11)

⁹ Исус си тръгна от това място и отиде в синагогата им. ¹⁰ Там имаше един човек с изсъхнала ръка. Няколко юдеи търсеха причина да обвинят Исус, че върши грях и го попитаха: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден?“

¹¹ Исус им отговори: „Ако някой от вас има овца и тя падне в яма в съботен ден, няма ли да я хване и да я извади? ¹² А един човек е много по-ценен от една овца! Така че, позволено е да се върши добро в съботен ден.“

¹³ След това Исус каза на човека с изсъхналата ръка: „Протегни ръката си!“ Той я протегна и тя отново стана здрава като другата му ръка. ¹⁴ Тогава фарисеите излязоха и започнаха да кроят планове как да убият Исус.

Исус е Божият избран служител

¹⁵ Исус разбра това и си замина оттам. Огромни тълпи от хора го последваха и той ги излекува всичките, ¹⁶ но ги предупреди да не разгласяват кой е. ¹⁷ Това стана, за да се изпълни казаното чрез пророк Исая:

Силата на Исус е от Бога

(Мк. 3:20-30; Лк. 11:14-23; 12:10)

²² След това доведоха при Исус един човек, който беше сляп и ням поради това, че бе обладан от демон. Исус го излекува, така че човекът и проговори, и прогледна. ²³ Всички хора бяха смаяни и заговориха: „Възможно ли е този да е Давидовият Син?“ ²⁴ Фарисеите чуха това и казаха: „Той прогонва демоните само защото използва силата на Веелзевул — главатаря на демоните.“

²⁵ А Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Всяко царство, разединено от вътрешни борби, рухва, и всеки град или семейство, раздирано от разпри, няма да оцелее. ²⁶ Ако Сатана прогонва своите демони,^[f] той воюва против себе си. Как тогава ще оцелее царството му? ²⁷ И ако аз използвам силата на Веелзевул, за да прогонвам демоните, то чия сила използват вашите възпитаници, за да ги прогонват? Следователно те самите ще опровергаят думите ви. ²⁸ Но ако прогонвам демоните, като използвам силата на Божия Дух, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас.

²⁹ Може ли някой да влезе в къщата на силен човек и да го обере, ако преди това не го завърже? Само тогава ще може да ограби дома му.

³⁰ Който не е с мен, е против мен и който не събира заедно с мен, разпилява. ³¹ Така че, казвам ви: на хората може да им се прости всеки грях, който извършват, и всяко богохулство, което изричат. Но ако някой говори срещу Духа, няма да му се прости. ³² На всеки, който говори против Човешкия Син, може да му се прости, но на онзи, който говори против Святия Дух, няма да му се прости нито в сегашния свят, нито в бъдещия.

Делата ти показват какъв си

(Лк. 6:43-45)

³³ Ако искате добри плодове, трябва да имате добро дърво. Ако дървото ви не е добро, то и плодовете му ще са лоши. Дървото се познава по плодовете, които дава. ³⁴ Рожби на ехидни! Как бихте могли да кажете нещо добро, ако вие самите сте лоши? Устата говори това, с което е пълно сърцето. ³⁵ Добрият човек говори добри неща, които идват от доброто, събрано в сърцето му. Злият човек говори лоши неща, които идват от злото, събрано в сърцето му. ³⁶ Но казвам ви: в деня на съда хората ще трябва да дават отчет за всяка необмислено казана дума. ³⁷ Въз основа на думите си ще бъдеш оправдан и въз основа на думите си ще бъдеш осъден.“

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мк. 8:11-12; Лк. 11:29-32)

³⁸ Тогава някои от фарисеите и законоучителите отговориха на Исус с думите: „Учителю, искаме да те видим да извършваш знамение.“

³⁹ Но Исус им отвърна: „Лукаво и неверно поколение иска знамение, но никакво знамение няма да му бъде дадено освен знамението с пророк Йона. ⁴⁰ Както Йона беше в корема на огромната риба три дни и три нощи, точно така Човешкият Син ще бъде в гроба три дни и три нощи. ⁴¹ А в деня на съда жителите на Ниневия^[g] ще се изправят срещу това поколение и ще го осъдят, защото когато Йона им проповядва, те се покаяха. А тук има нещо по-велико от Йона! ⁴² В деня на съда Южната царица^[h] ще се изправи срещу това поколение и ще го осъди, защото тази жена дойде от другия край на света, за да чуе мъдрите думи на Соломон. А тук има нещо по-велико от Соломон!

Връщането на злия дух

(Лк. 11:24-26)

⁴³ Когато един зъл дух излезе от човек, той се скита по безводни места да търси покой, но не може да намери. ⁴⁴ Тогава казва: „Ще се върна обратно в дома си, който напуснах.“ Когато се върне там, намира дома празен, почистен и подреден. ⁴⁵ Тогава излиза и довежда със себе си други седем духа, по-зли и от него. Всички те влизат и заживяват там. Така положението на този човек тогава става по-лошо, отколкото е било преди. Същото ще се случи и с днешното лукаво поколение.“

Истинското семейство на Исус

(Мк. 3:31-35; Лк. 8:19-21)

⁴⁶ Докато Исус приказваше на хората, навън стояха майка му и братята му и искаха да говорят с него. ⁴⁷ Един човек му каза: „Майка ти и братята ти те чакат навън и искат да говорят с теб.“

⁴⁸ Исус отвърна на този, който му каза това: „Коя е майка ми и кои са братята ми?“ ⁴⁹ След това посочи учениците си и каза: „Ето моята майка и моите братя. ⁵⁰ Който изпълнява волята на моя Баща в небесата, е мой брат, сестра и майка.“

Притча за сеяча и семената

(Мк. 4:1-9; Лк. 8:4-8)

13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. ² Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. ³ Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. ⁴ Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. ⁵ Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. ⁷ Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. ⁸ Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. ⁹ Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

(Мк. 4:10-12; Лк. 8:9-10)

¹⁰ Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“

¹¹ Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. ¹² На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. ¹³ Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. ¹⁴ Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:

¹⁶ Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. ¹⁷ Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)

¹⁸ И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. ¹⁹ Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. ²⁰ Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. ²¹ Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. ²² Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. ²³ Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“

Притча за пшеницата и плевелите

²⁴ След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. ²⁵ Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. ²⁶ Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. ²⁷ Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“

²⁸ Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“

Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“

²⁹ Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. ³⁰ Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“

Друга притча за Божието царство

(Мк. 4:30-34; Лк. 13:18-21)

³¹ Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. ³² То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“

³³ След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

³⁴ Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, ³⁵ за да се сбъдне казаното чрез пророка:

Исус обяснява притчата за плевелите

³⁶ Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“

³⁷ Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. ³⁸ Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. ³⁹ Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,^[i] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.

⁴⁰ Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. ⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. ⁴² Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!

Притчи за съкровището и перлата

⁴⁴ Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.

⁴⁵ Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. ⁴⁶ Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.

Притча за рибарската мрежа

⁴⁷ Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. ⁴⁸ Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. ⁴⁹ Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. ⁵⁰ Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“

⁵¹ Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“

Те отговориха: „Да, разбираме.“

⁵² След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“

Исус отива в родния си град

(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)

⁵³ След като разказа тези притчи, Исус напусна това място ⁵⁴ и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? ⁵⁵ Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? ⁵⁶ И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ ⁵⁷ И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ ⁵⁸ И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.

Божият закон е по-важен от човешките правила

(Мат. 15:1-20)

7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. ² Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. ³ Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. ⁴ И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.^[a]

⁵ Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“

⁶ Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:

⁸ Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“

⁹ И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. ¹⁰ Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“^(B) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“^{(C) 11} А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, ¹² то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. ¹³ Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“

¹⁴ Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ ^16 [b]

¹⁷ След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. ¹⁸ Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ¹⁹ Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)

²⁰ И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, ²¹ защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, ²² изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. ²³ Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“

Исус помага на една езичница

(Мат. 15:21-28)

²⁴ Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. ²⁵ Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. ²⁶ Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.

²⁷ Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“

²⁸ Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“

²⁹ Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“

³⁰ Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.

Исус излекува глух човек

³¹ Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. ³² Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.

³³ Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, ³⁴ вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) ³⁵ И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.

³⁶ Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. ³⁷ Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“

Исус нахранва повече от 4000 души

(Мат. 15:32-39)

8 При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза: ² „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. ³ Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“

⁴ Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“

⁵ А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“

„Седем“ — отвърнаха те.

⁶ Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха. ⁷ Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях. ⁸ Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници. ⁹ Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати, ¹⁰ а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мат. 16:1-4)

¹¹ При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога. ¹² Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“ ¹³ След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.

Предупреждение относно юдейските водачи

(Мат. 16:5-12)

¹⁴ Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече. ¹⁵ Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“

¹⁶ Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ — говореха те.

¹⁷ Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви? ¹⁸ Като имате очи — не виждате ли? Като имате уши — не чувате ли? Не помните ли какво направих? ¹⁹ Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“

„Дванадесет“ — отвърнаха те.

²⁰ „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“

„Седем“ — отвърнаха те.

²¹ Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“

Исус излекува сляп човек във Витсаида

²² Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне. ²³ Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“

²⁴ Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“

²⁵ Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно. ²⁶ Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“

Исус е Месията

(Мат. 16:13-20; Лк. 9:18-21)

²⁷ Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“

²⁸ Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си един от пророците.“

²⁹ Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“

Петър отговори: „Ти си Месията.“

³⁰ Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.

Исус казва, че трябва да умре

(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)

³¹ И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ ³² Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. ³³ Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“

³⁴ После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. ³⁵ Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. ³⁶ Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? ³⁷ И какво може да плати, за да си го върне? ³⁸ Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“

9 И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)

² Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. ³ Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. ⁴ Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.

⁵ Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ ⁶ Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.

⁷ Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“

⁸ Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.

⁹ Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

¹⁰ Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“ ¹¹ и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия^[c]?“

¹² Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение? ¹³ Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно — точно както Писанията казваха, че ще се случи.“

Исус освобождава момче от зъл дух

(Мат. 17:14-20; Лк. 9:37-43а)

¹⁴ Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях. ¹⁵ Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.

¹⁶ Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“

¹⁷ Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори. ¹⁸ Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“

¹⁹ Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“

²⁰ Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.

²¹ Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“

„От дете“ — отговори той. — ²² „Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“

²³ Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“

²⁴ Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“

²⁵ Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“

²⁶ Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло. ²⁷ Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.

²⁸ После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“

²⁹ Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.^[d]“

Исус говори за своята смърт

(Мат. 17:22-23; Лк. 9:43б-45)

³⁰ После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са, ³¹ за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“ ³² Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.

Най-великият в небесното царство

(Мат. 18:1-5; Лк. 9:46-48)

³³ Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“ ³⁴ Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.

³⁵ Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ ³⁶ И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза: ³⁷ „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“

Който не е против нас, е с нас

(Лк. 9:49-50)

³⁸ Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“

³⁹ Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен. ⁴⁰ Който не е против нас, е с нас. ⁴¹ Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.“

Исус предупреждава за изкушенията

(Мат. 18:6-9; Лк. 17:1-2)

⁴² „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията. ⁴³ Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях — отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. ^{44 [e] 45} Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях — отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла. ^{46 [f] 47} Ако окото ти те изкушава да извършиш грях — извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла, ⁴⁸ където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва. ⁴⁹ Защото всеки ще се осоли с огън.^[g]

⁵⁰ Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:5-15; Мк. 6:7-13)

9 Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. ² След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, ³ като им каза: „Не взимайте нищо за из път — нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. ⁴ Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. ⁵ А ако хората не ви посрещнат с „добре дошли“, напуснете града, като изтърсите праха от краката си^[a] като знак на предупреждение към тях.“

⁶ Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.

Ирод е объркан

(Мат. 14:1-12; Мк. 6:14-29)

⁷ Губернаторът Ирод чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, ⁸ други твърдяха, че се е появил Илия, трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. ⁹ Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14)

¹⁰ След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. ¹¹ Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.

¹² Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“

¹³ Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ ¹⁴ (Там имаше около пет хиляди мъже.)

Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“

¹⁵ Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. ¹⁶ Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. ¹⁷ Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.

Исус е Месията

(Мат. 16:13-19; Мк. 8:27-29)

¹⁸ Веднъж Исус се беше усамотил и се молеше. При него дойдоха учениците му и той ги попита: „Кой съм аз според хората?“

¹⁹ Те му отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си възкръснал древен пророк.“

²⁰ Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“

Петър му отговори: „Ти си Месията, изпратен от Бога.“

²¹ Исус ги предупреди да не казват на никого за това.

Исус казва, че трябва да умре

(Мат. 16:21-28; Мк. 8:31–9:1)

²² После им каза: „Човешкият Син трябва да понесе много страдания. Той ще бъде отхвърлен от юдейските старейшини, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но на третия ден ще възкръсне.“

²³ Исус продължи да говори, този път на всички: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва. ²⁴ Който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради мен, ще го спаси. ²⁵ Каква полза има човек да спечели целия свят, ако унищожи или погуби сам себе си? ²⁶ Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели. ²⁷ Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство.“

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)

²⁸ Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. ²⁹ Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. ³⁰ Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, ³¹ които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. ³² Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. ³³ А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“

³⁴ Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. ³⁵ От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“

³⁶ Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.

Исус освобождава момче от зъл дух

(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)

³⁷ На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. ³⁸ Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. ³⁹ Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. ⁴⁰ Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“

⁴¹ Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“

⁴² Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. ⁴³ Всички бяха смаяни от Божието величие.

Исус говори за своята смърт

(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)

Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: ⁴⁴ „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ ⁴⁵ Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.

Най-великият в небесното царство

(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)

⁴⁶ Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. ⁴⁷ Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. ⁴⁸ Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“

Който не е против вас, е с вас

(Мк. 9:38-40)

⁴⁹ Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“

⁵⁰ А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“

Град в Самария

⁵¹ Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим ⁵² и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. ⁵³ Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. ⁵⁴ Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“^[b]

⁵⁵ Но Исус се обърна и ги смъмри.^{[c] 56} И те се отправиха към друго село.

По стъпките на Исус

(Мат. 8:19-22)

⁵⁷ Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“

⁵⁸ Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“

⁵⁹ На друг човек той каза: „Последвай ме.“

А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“

⁶⁰ Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“

⁶¹ Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“

⁶² А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“

Исус изпраща 72 ученика

10 След това Господ определи още седемдесет и двама^[d] души и ги изпрати напред по двама във всеки град и място, което той самият възнамеряваше да посети. ² Исус им каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. ³ Вървете! Но знайте: пращам ви като агнета сред вълци. ⁴ Не си носете нито кесия, нито торба, нито обувки и не се спирайте да поздравявате никого по пътя. ⁵ И като влезете в някоя къща, първо казвайте: „Мир на този дом!“ ⁶ Ако там живее миролюбив човек, вашето благославяне с мир ще почива върху него; ако ли не — ще се върне при вас. ⁷ Останете в този дом и яжте и пийте каквото ви предложат. Всеки работник заслужава заплатата си. Не се местете от къща в къща. ⁸ Ако влезете в град, където хората ви посрещат с радост, яжте каквото ви предложат. ⁹ Лекувайте болните там и казвайте на хората: „Божието царство се е приближило до вас.“ ¹⁰ Но ако влезете в град, където не ви посрещнат с „добре дошли“, излезте по улиците му и кажете: ¹¹ „Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас.^[e] Но запомнете, че Божието царство се е приближило.“ ¹² Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, отколкото за този град.

Предупреждение към невярващите

(Мат. 11:20-24)

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако всички чудеса, които извърших във вас, бяха станали в Тир и Сидон, хората там отдавна да са се покаяли, да са се облекли с власеници^[f] и да са посипали главите си с пепел. ¹⁴ И затова в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас. ¹⁵ А ти, Капернауме, нима ще се издигнеш до небето? В ада ще слезеш!

¹⁶ Който слуша вас, слуша мен. Който отхвърля вас, отхвърля мен. А който отхвърля мен, отхвърля Онзи, който ме изпрати.“

Падането на Сатана

¹⁷ Седемдесет и двамата^[g] ученика се върнаха радостни и казаха на Исус: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти!“ ¹⁸ Исус каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния. ¹⁹ Чуйте! Дал съм ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони. Дал съм ви власт по-голяма от тази на врага. Нищо няма да ви нарани. ²⁰ Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“

Исус се моли на Отца

(Мат. 11:25-27; 13:16-17)

²¹ В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост. ²² Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“

²³ Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате. ²⁴ Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“

Притча за добрия самарянин

²⁵ Тогава един законоучител, който искаше да изпита Исус, се изправи и каза: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“

²⁶ Исус го попита: „Какво пише в закона? Какво четеш там?“

²⁷ Той отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум!»^(A) И също: «Обичай ближния си както себе си!»“^(B)

²⁸ „Правилно отговори“ — каза Исус. „Постъпвай така и ще живееш.“

²⁹ Но законоучителят искаше да се оправдае и затова попита: „Но кой е моят ближен?“

³⁰ В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв. ³¹ Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя. ³² След това се приближил един левит. Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя. ³³ После по пътя се задал един самарянин. Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него. ³⁴ Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него. ³⁵ На другия ден самарянинът извадил два динария и ги дал на ханджията. «Грижи се за него — поръчал му той, — а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“

³⁶ Тогава Исус попита: „Според теб кой от тези тримата се е отнесъл като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“

³⁷ Законоучителят отговори: „Този, който е постъпил милостиво с него.“

Исус му каза: „Тогава върви и постъпвай и ти по същия начин.“

Мария и Марта

³⁸ По пътя Исус и учениците му влязоха в едно село, където жена на име Марта радушно ги посрещна в дома си. ³⁹ Тя имаше сестра, която се казваше Мария. Мария седна в краката на Господа и слушаше какво говори. ⁴⁰ А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“

⁴¹ А Господ й отговори: „Марто, Марто, ти се тревожиш и безпокоиш за толкова много неща, ⁴² а важно е само едно. Мария направи верния избор и това, което избра, никога няма да й бъде отнето.“

Учението на Исус за молитвата

(Мат. 6:9-15)

11 Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим, както Йоан научи своите ученици.“

² Исус им каза: „Когато се молите, казвайте:

Молете Бога за всичко, от което имате нужда

(Мат. 7:7-11)

⁵ Тогава Исус им каза: „Да предположим, че един от вас отиде посред нощ в дома на приятеля си и каже: „Приятелю, дай ми, моля те, три хляба назаем, ⁶ защото един приятел пристигна у дома от път, а нямам с какво да го нахраня.“ ⁷ А вашият приятел отговори отвътре: „Не ме безпокой! Вратата вече е залостена, а аз и децата ми сме си легнали. Не мога да стана сега, за да ти дам хляб.“ ⁸ Казвам ви: дори и да не стане заради приятелството ви, то заради вашата настойчивост той ще стане и ще ви даде каквото ви е нужно. ⁹ Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. ¹⁰ Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят. ¹¹ Има ли сред вас баща, който да даде на детето си змия, когато то му поиска риба? ¹² Или пък скорпион, когато поиска яйце? ¹³ Щом вие, колкото и да сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече небесният Баща ще даде Святия Дух на онези, които поискат от него!“

Силата на Исус е от Бога

(Мат. 12:22-30; Мк. 3:20-27)

¹⁴ Веднъж Исус прогонваше демон от един ням човек. Щом демонът излезе, човекът проговори. Хората бяха удивени. ¹⁵ Но някои казаха: „Той прогонва демоните, защото използва силата на Веелзевул — главатаря на демоните.“

¹⁶ Други се опитаха да подложат Исус на изпитание и поискаха от него небесно знамение. ¹⁷ Но Исус знаеше за какво мислят и затова им каза: „Всяко царство, разединено от вътрешни борби, рухва, и семейство, раздирано от разпри, се разпада. ¹⁸ Но ако Сатана воюва против себе си, как тогава ще оцелее царството му? Вие казвате, че използвам силата на Веелзевул, за да прогонвам демоните. ¹⁹ Но ако аз използвам силата на Веелзевул, за да ги прогонвам, то чия сила използват вашите възпитаници, за да ги прогонват? Следователно те самите ще опровергаят думите ви. ²⁰ Но ако прогонвам демоните, като използвам силата, дадена ми от Бога, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас.

²¹ Когато един силен човек е добре въоръжен и пази своя дом, тогава имотът му е в безопасност. ²² Но когато друг, по-силен от него, го нападне и победи, той взима оръжието, на което човекът е разчитал, и разграбва имота му.

²³ Който не е с мен, е против мен и който не събира заедно с мен, разпилява.

Връщането на злия дух

(Мат. 12:43-45)

²⁴ Когато един зъл дух излезе от човек, той се скита по безводни места да търси покой, но не може да намери и казва: „Ще се върна обратно в дома си, който напуснах.“ ²⁵ Когато се върне там, намира дома почистен и подреден. ²⁶ Тогава излиза и довежда други седем духа, по-зли от него. Всички те влизат и заживяват там. Така положението на този човек тогава става по-лошо, отколкото е било преди.“

Истински благословените хора

²⁷ Когато Исус каза това, една жена от тълпата високо възкликна: „Благословена е майката, която те е родила и откърмила!“

²⁸ Но Исус й отговори: „Още по-благословени са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мат. 12:38-42; Мк. 8:12)

²⁹ Все повече хора се тълпяха около Исус и той започна да говори: „Това поколение е лукаво. То иска знамение, но никакво знамение няма да му бъде дадено освен знамението с Йона.^{[h] 30} Както Йона беше знамение за онези, които живееха в Ниневия,^[i] така ще бъде и Човешкият Син за това поколение. ³¹ В деня на съда Южната царица^[j] ще се изправи срещу хората от това поколение и ще ги осъди, защото тази жена дойде от другия край на света да чуе мъдрите думи на Соломон. А тук има нещо по-велико от Соломон! ³² В деня на съда жителите на Ниневия ще се изправят срещу това поколение и ще го осъдят, защото когато Йона им проповядва, те се покаяха. А тук има нещо по-велико от Йона!

Бъдете светлина за света

(Мат. 5:15; 6:22-23)

³³ Никой не поставя запалена лампа в килер или под дълбок съд, а я слага на поставка, за да могат тези, които влизат, да виждат светлината. ³⁴ Очите ти са светлина за тялото. Ако са здрави, цялото ти тяло е изпълнено със светлина. Ако са болни, тялото ти тъне в мрак. ³⁵ Затова внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина. ³⁶ Ако цялото ти тяло е изпълнено със светлина и няма нито една тъмна част, тогава то ще свети, както когато лампата те осветява със сиянието си.“

Исус порицава религиозните водачи

(Мат. 23:1-36; Мк. 12:38-40; Лк. 20:45-47)

³⁷ Когато Исус свърши да говори, един фарисей го покани да обядва заедно с него. И така, Исус влезе и седна на масата. ³⁸ Фарисеят остана много изненадан, като видя, че Исус не си изми ръцете преди ядене. ³⁹ Но Господ му каза: „Вие, фарисеите, измивате чашата и чинията отвън, а отвътре сте пълни с алчност и лукави намерения. ⁴⁰ Колко сте глупави! Нали Онзи, който е направил външността, е направил и вътрешността? ⁴¹ Така че давайте на бедните онова, което е вътре в чашите и чиниите ви, и тогава ще бъдете напълно чисти. ⁴² Горко ви, фарисеи! Вие давате една десета от джоджена, седефчето и всяко растение в градината ви, а забравяте да бъдете справедливи и да обичате Бога. Тези неща трябваше да правите, като не забравяте и останалите. ⁴³ Горко ви, фарисеи! Вие обичате да заемате най-почетните места в синагогите и да ви поздравяват по пазарите. ⁴⁴ Горко ви! Вие сте като небелязани гробове, по които хората стъпват, без да го знаят.“

Исус разговаря със законоучители

⁴⁵ Един от законоучителите каза на Исус: „Учителю, с тези думи обиждаш и нас.“

⁴⁶ Исус отговори: „Горко и на вас, законоучители! Вие измисляте строги закони, които са непосилно бреме за хората. Карате другите да ги спазват, а вие даже пръста си не мръдвате да им облекчите товара. ⁴⁷ Горко ви! Вие строите гробници за пророците, а същите тези пророци бяха убити от предците ви. ⁴⁸ Така показвате на всички, че одобрявате това, което предците ви извършиха — те убиха пророците, а вие строите гробници за тях. ⁴⁹ Затова и Божията мъдрост казва: „Ще им изпратя пророци и апостоли. Някои от тях ще убият, а други ще преследват.“ ⁵⁰ А вие, които живеете сега, ще трябва да отговаряте за кръвта на всички пророци, пролята след сътворението на света — ⁵¹ от кръвта на Авел до кръвта на Захария,^[k] който бе убит между олтара и храма. Да, казвам ви: вие, които живеете сега, ще трябва да отговаряте за тях.

⁵² Горко ви, законоучители! Вие скрихте ключа към познанието за Бога. Не само че самите вие не пожелахте да се сдобиете с това познание, но попречихте и на други да учат.“

⁵³ Когато Исус си тръгваше, озлобените законоучители и фарисеи започнаха да го обсипват с различни въпроси, ⁵⁴ за да могат да го поставят натясно чрез собствените му думи.

Не бъдете като фарисеите

12 Междувременно, когато събралата се многохилядна тълпа стана толкова голяма, че хората започнаха да се настъпват един друг, Исус се обърна първо към учениците си и им каза: „Пазете се от маята на фарисеите! Имам предвид тяхното лицемерие. ² Всичко скрито ще се разкрие. Всяка тайна ще стане явна. ³ Това, което сте казали на тъмно, ще се чуе на светло. Всичко, казано шепнешком на тайно място, ще бъде разгласено от покривите.“

От кого трябва да се страхувате

(Мат. 10:28-31)

⁴ Тогава Исус каза на хората: „Но на вас, приятели мои, казвам: не се страхувайте от тези, които убиват тялото, защото те не могат да направят нищо повече след това. ⁵ Ще ви кажа от кого да се страхувате: страхувайте се от Онзи, който има власт не само да погуби тялото ви, но и да изпрати душата ви в пъкъла. Да, казвам ви, от него трябва да се страхувате.

⁶ Нима не се продават пет врабчета само за два асария? И въпреки това Бог не забравя нито едно от тях! ⁷ Той знае дори колко косъма имате на главите си. Не се страхувайте! Вие сте по-ценни от много врабчета.

Признавайте открито вярата си

(Мат. 10:32-33; 12:32; 10:19-20)

⁸ Казвам ви: който открито признае пред хората, че вярва в мен, тогава и Човешкият Син ще го признае пред Божиите ангели. ⁹ Но ако някой се отрече от мен пред хората, тогава и Човешкият Син ще се отрече от него пред Божиите ангели.

¹⁰ Ако някой говори против Човешкия Син, може да му се прости. Но ако богохулства срещу Святия Дух, няма да му се прости.

¹¹ Когато ви отведат в синагогите пред управителите и властите, не се притеснявайте как ще се защитите или какво ще кажете, ¹² защото в онзи момент Святият Дух ще ви научи какво трябва да кажете.“

Притча за глупавия богаташ

¹³ Някакъв човек от тълпата се обърна към Исус: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен бащиното ни наследство.“

¹⁴ Но Исус отговори: „Човече, кой е казал, че трябва да ви стана съдия или да решавам как да разделите бащиното си наследство?“ ¹⁵ След това каза на хората: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност, защото животът на човека не се състои в голямото му богатство.“

¹⁶ После Исус им разказа следната притча: „Един богаташ събрал богата реколта от земята си ¹⁷ и се замислил: „Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата си.“ ¹⁸ Тогава решил: „Ето какво ще направя: ще разруша старите хамбари и ще построя по-големи, където ще складирам всичкото си зърно и имущество. ¹⁹ Тогава ще си кажа: запасил си се добре за години наред. Почивай, яж, пий и се весели!“ ²⁰ Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ти ще умреш. Какво ще стане с това, което си натрупал? На кого ще го оставиш?“

²¹ Така е с всеки, който трупа богатства за себе си, а не богатее с това, което Бог иска.“

Поставяйте Божието царство на първо място

²² Исус се обърна към учениците си: „Затова ви казвам: не се тревожете за живота си — какво ще ядете, нито пък за тялото си — какво ще облечете. ²³ Защото животът е по-важен от храната, а тялото — по-важно от дрехите. ²⁴ Вижте враните! Те не сеят и не жънат, нямат нито склад, нито хамбар, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! ²⁵ Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един единствен ден? ²⁶ Щом не сте в състояние да направите такова малко нещо, защо тогава да се безпокоите за останалото? ²⁷ Вижте как растат кремовете. Те не работят и не си правят дрехи. Но казвам ви: дори Соломон, в цялата си слава, не се е обличал както тези цветя. ²⁸ Ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре ще я хвърлят в пещта, колко по-хубаво ще облече вас! Колко малко вяра имате! ²⁹ Ето защо, не мислете постоянно какво ще ядете и пиете и не се тревожете. ³⁰ За всичко това се безпокоят онези, които не вярват в Бога, но вашият Баща знае, че се нуждаете от тези неща. ³¹ Затова търсете неговото царство и останалото също ще ви бъде дадено.

Съкровище в небето

(Мат. 6:19-21)

³² Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Баща иска да ви даде царството. ³³ Продайте имота си и раздайте парите на бедните. Направете си кесии, които не овехтяват. Събирайте си съкровище в небесата, което не се изчерпва. Него нито крадци го достигат, нито молци го изяждат. ³⁴ Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Бъдете готови

(Мат. 24:45-51)

³⁵ Бъдете готови, с облечени дрехи и запалени лампи. ³⁶ Бъдете като слуги, които чакат господарят им да се върне от сватбено празненство и да му отворят веднага, щом дойде и почука на вратата. ³⁷ Благословени са тези слуги, които останат будни и дочакат господаря си. Истина ви казвам: той ще запретне ръкави, ще ги настани на масата и ще им прислужва.