Матей 22

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Притча за царската сватба

22 ^(A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: ^2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; ^3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. ⁴ Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ ⁵ Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. ^6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. ⁷ Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. ⁸ След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. ⁹ Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ ^10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. ¹¹ Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, ¹² и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. ^13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, ¹⁴ защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“

За плащане на данък на императора

^15 (G)Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. ¹⁶ И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. ¹⁷ Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ ¹⁸ Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? ¹⁹ Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. ²⁰ Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ ^21 (H)Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ ²² И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.

За възкресението на мъртвите

^23 (I)(J)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: ^24 (K)„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ ²⁵ И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, ²⁶ същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. ²⁷ А след всички умря и жената. ²⁸ Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ ²⁹ А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. ³⁰ Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. ³¹ А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: ^32 (L)‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ ³³ И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.

Най-голямата заповед

^34 (M)Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно ³⁵ и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: ³⁶ „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ ^37 (N)А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: ³⁸ тази е първа и най-голяма заповед. ^39 (O)А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; ^40 (P)на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

Иисус Христос и Давид

^41 (Q)И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: ⁴² „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ ⁴³ Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: ^44 (R)‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ ⁴⁵ И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ ^46 (S)И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.