Пилат разпитва Исус

(Мат. 27:1-2,11-14; Лк. 23:1-5; Йн. 18:28-38)

15 Рано сутринта главните свещеници, старейшините, законоучителите и всички членове на Синедриона скроиха план и като вързаха Исус, изведоха го и го предадоха на Пилат.

² Той го запита: „Ти ли си царят на юдеите?“

„Сам го казваш“ — отговори Исус.

³ Тъй като главните свещеници го обвиняваха в много неща, ⁴ Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“

⁵ Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат.

Исус е осъден на смърт

(Мат. 27:15-26; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)

⁶ Всяка година на празника Пасха Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото хората поискат. ⁷ По това време в затвора имаше един човек на име Варава, хвърлен там заедно с други бунтовници, които бяха извършили убийство по време на метежа. ⁸ И народът се събра и започна да иска от Пилат да направи това, което обикновено правеше за тях.

⁹ Пилат ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“ ¹⁰ Той каза това, защото видя, че главните свещеници бяха предали Исус от завист. ¹¹ Главните свещеници пък подстрекаваха тълпата да иска от Пилат да освободи Варава вместо Исус.

¹² Пилат ги попита втори път: „Тогава какво искате да направя с този, когото наричате царя на юдеите?“

¹³ „Разпъни го на кръст!“ — извикаха те.

¹⁴ Пилат ги запита: „Защо? Какво престъпление е извършил?“

Но хората закрещяха още по-силно: „Разпъни го на кръст!“

¹⁵ Пилат искаше да угоди на тълпата и затова им освободи Варава, а Исус нареди да набият с камшици и после го предаде да бъде разпънат на кръст.

Войниците на Пилат издевателстват над Исус

(Мат. 27:27-31; Йн. 19:2-3)

¹⁶ Войниците го отведоха във вътрешния двор, наречен Претория, и събраха там целия полк. ¹⁷ Облякоха му пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. ¹⁸ После започнаха да го поздравяват с думите: „Да живее царят на юдеите!“ ¹⁹ Биеха го по главата с тръстика, заплюваха го, коленичеха и му се покланяха. ²⁰ Когато се поругаха с него, те му свалиха пурпурната мантия, облякоха го в неговите дрехи и го изведоха да го разпънат на кръст.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)

²¹ По пътя срещнаха един човек от Киринея, който се връщаше от полето. Това бе Симон — бащата на Александър и Руфа. Войниците го накараха да носи кръста, предназначен за Исус. ²² Отведоха Исус до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“. ²³ Дадоха му да пие вино със смирна,^[a] но Исус отказа. ²⁴ Тогава войниците го разпънаха и си разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий да видят кой какво ще вземе.

²⁵ Разпънаха го в девет сутринта. ²⁶ Надписът с обвинението срещу него гласеше: царят на юдеите. ²⁷ Заедно с Исус разпънаха и двама разбойника — единия от дясната, а другия от лявата му страна. ^28 [b]

²⁹ Минаващите покрай него го обиждаха и като клатеха глави, казваха: „Ей! Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, ³⁰ я сега спаси себе си и слез от кръста!“

³¹ Главните свещеници и законоучителите също му се подиграваха, като говореха помежду си: „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! ³² Нека сега видим как този Месия, царят на Израел, слиза от кръста и ще повярваме!“ Онези, които бяха разпънати с него, също го обсипваха с обиди.

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)

³³ По обяд мрак покри цялата земя и не се вдигна до три следобед. ³⁴ В три часа Исус извика високо: „Елои, Елои, лама савахтани?“^(A), което означава: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“

³⁵ Някои от онези, които стояха наоколо, чуха това и казаха: „Слушайте! Вика Илия.“^[c]

³⁶ И един човек се затича, натопи една гъба в оцет, прикрепи я на пръчка и като даде на Исус да пие, каза: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го свали.“

³⁷ А Исус, като извика силно, издъхна.

³⁸ И в този миг завесата в храма се раздра на две от горе до долу. ³⁹ Когато стотникът, стоящ срещу Исус, го чу да извиква и видя как издъхна, каза: „Този човек наистина бе Божий Син!“

⁴⁰ Там имаше няколко жени, които наблюдаваха от разстояние. Сред тях бяха Мария Магдалина, Мария — майката на по-малкия Яков и Йосия — и Саломия. ⁴¹ Те следваха Исус и му помагаха, когато той бе в Галилея. Там имаше и много други жени, дошли заедно с него в Ерусалим.

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)

⁴² Беше Подготвителен ден, тоест денят преди съботата, и вече се бе стъмнило. ⁴³ Тогава дойде Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета и един от онези, които очакваха идването на Божието царство. Той смело влезе при Пилат и поиска тялото на Исус. ⁴⁴ Пилат се учуди, че Исус така бързо е умрял, и затова повика стотника да го пита дали е мъртъв отдавна. ⁴⁵ След като чу отговора на стотника, Пилат разреши на Йосиф да вземе тялото. ⁴⁶ Тогава Йосиф купи ленено платно, свали Исус от кръста, уви го в платното и го положи в гробница, изсечена в скалите. После изтърколи един камък и затвори входа й. ⁴⁷ Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, видяха къде го положиха.

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)

16 Когато съботният ден свърши, Мария Магдалина, Мария — майката на Яков — и Саломия купиха благоухания, за да отидат и помажат тялото на Исус. ² Рано сутринта на първия ден от седмицата, още при изгрев слънце, те се отправиха към гробницата ³ и говореха помежду си: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“

⁴ Жените погледнаха и видяха, че камъкът е отместен, въпреки че беше много голям. ⁵ Влязоха вътре и видяха един младеж, облечен в бяла роба, който седеше отдясно. Те се слисаха.

⁶ А той им каза: „Не се удивлявайте! Вие търсите Исус от Назарет, разпънатия, но той възкръсна! Не е тук. Ето мястото, където беше положен. ⁷ Идете и кажете на учениците му и на Петър: «Той отива в Галилея преди вас. Там ще го видите, точно както ви каза.»“

⁸ Жените излязоха от гробницата и побягнаха, обзети от ужас и вълнение. Те бяха толкова уплашени, че не казаха нищо на никого.^[d]

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:9-10,16-20; Лк. 24:13-49; Йн. 20:11-23; Д.А. 1:6-8)

⁹ Исус възкръсна рано сутринта на първия ден от седмицата и се яви най-напред на Мария Магдалина, от която беше прогонил седем демона. ¹⁰ Тя отиде и разказа за това на учениците му, които дълбоко скърбяха и плачеха. ¹¹ Като чуха от нея, че е жив и че го е видяла, те не повярваха.

¹² След това Исус се яви в друг образ на двама от учениците си по пътя им към селата. ¹³ Те се върнаха и разказаха на останалите, но и на тях не повярваха.

¹⁴ След известно време Исус се яви на единадесетте ученика, когато вечеряха. Той им се скара за тяхното неверие и коравосърдечност, защото не бяха повярвали на онези, които го бяха видели възкръснал.

¹⁵ После им каза: „Идете по целия свят и проповядвайте Благата вест на всеки човек. ¹⁶ Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. ¹⁷ И тези знамения ще придружават повярвалите: в мое име ще прогонват демони, ще говорят нови езици, ¹⁸ ще хващат змии с голи ръце и ако изпият нещо отровно, то няма да ги засегне, ще полагат ръцете си върху болни и те ще оздравяват.“

Исус се възнася в небето

(Лк. 24:50-53; Д.А. 1:9-11)

¹⁹ И след като разговаря с учениците си, Господ Исус се възнесе в небето и седна отдясно на Бога. ²⁰ Учениците му тръгнаха и проповядваха навсякъде, а Господ им помагаше и потвърждаваше посланието със знаменията, които го придружаваха.

Дарението на бедната вдовица

(Мк. 12:41-44)

21 След това Исус се огледа и като наблюдаваше как богатите пускат даренията си в кутията за събиране на пари, ² той видя една бедна вдовица, която пусна в нея две лепти. ³ Исус каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от другите. ⁴ Всички останали дадоха даренията си от парите, които не им бяха нужни, а тя в немотията си даде всичко, което имаше, за да преживее.“

Исус предупреждава относно бъдещето

(Мат. 24:1-14; Мк. 13:1-13)

⁵ Някои от учениците разговаряха за храма: „Този храм е красив, построен е от най-добрия камък и е украсен с много дарове, принесени на Бога.“ Но Исус им каза: ⁶ „Ще дойде време, когато всичко, което виждате тук, ще бъде разрушено. Камък върху камък няма да остане.“

⁷ „Учителю, кога ще се случат тези неща?“ — попитаха те. „И какъв ще бъде знакът, че те предстоят?“

⁸ Исус отговори: „Внимавайте! Не се оставяйте да ви заблудят, защото много хора ще дойдат, използвайки името ми, и ще ви кажат: „Аз съм Месията!“ и „Времето дойде!“ Но не ги следвайте! ⁹ Не се плашете, когато чуете за войни и бунтове. Тези неща трябва да се случат първо, но краят няма да последва веднага.“

¹⁰ Тогава Исус им каза: „Ще се изправят народ срещу народ и царство срещу царство. ¹¹ Ще има големи земетресения, глад и епидемии на различни места. Ще се случат ужасни неща, а от небето ще дойдат велики знамения.

¹² Но преди да се случи всичко това, ще ви заловят и ще ви преследват. Ще ви отведат на съд в синагогите и ще ви хвърлят в затвори. Ще ви изправят пред царе и управници заради моето име. ¹³ Но това ще ви даде възможност да свидетелствате за мен. ¹⁴ Решете в себе си да не се тревожите предварително как ще се защитите. ¹⁵ Ще ви дам мъдрост да говорите така, че всичките ви противници да бъдат безсилни да ви противостоят или опровергаят. ¹⁶ Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити. ¹⁷ Всички ще ви мразят, защото сте мои последователи. ¹⁸ Но дори и косъм няма да падне от главите ви. ¹⁹ Останете твърди и ще се спасите.

Разрушаването на Ерусалим

(Мат. 24:15-21; Мк. 13:14-19)

²⁰ Когато видите Ерусалим обсаден от войски, ще знаете, че неговото унищожение наближава. ²¹ Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините, онези, които са в града, да го напуснат, а намиращите се наоколо да не влизат в него. ²² Защото това са дни на наказание, за да се изпълни всичко, което е било писано. ²³ Горко на бременните и кърмещите през онези дни, защото на земята ще има голямо бедствие и гняв върху този народ. ²⁴ Някои ще загинат, посечени от меч, други ще бъдат отведени в плен по всички народи. Езичници ще тъпчат Ерусалим, докато не изтече времето им.

Второто идване на Исус

(Мат. 24:29-31; Мк. 13:24-27)

²⁵ Знамения ще се случат със слънцето, луната и звездите. Народите по земята ще изпаднат в отчаяние и недоумение от грохота и вълнението на морето. ²⁶ Те ще припадат от страх и ужас пред онова, което ще сполети света, защото небесните сили ще се разклатят. ²⁷ И тогава ще видят Човешкия Син да идва в облак със сила и славно величие. ²⁸ Когато всичко това започне да се случва, изправете се и вдигнете главите си, защото освобождението ви наближава.“

Поуката от смокиновото дърво

(Мат. 24:32-35; Мк. 13:28-31)

²⁹ Тогава Исус им разказа следната притча: „Погледнете смокинята и другите дървета. ³⁰ Когато се раззеленят, знаете, че лятото наближава. ³¹ Така ще бъде и с нещата, за които ви говорих: щом видите, че се сбъдват, ще знаете, че Божието царство е близо. ³² Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато всичко не се сбъдне. ³³ Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.

Бъдете готови по всяко време

³⁴ Бъдете внимателни! Не притъпявайте ума си с пиянство, гуляи и житейски грижи, да не би онзи Ден да ви изненада внезапно ³⁵ като клопка. А той ще дойде за всички хора навсякъде по земята. ³⁶ Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син.“

³⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма, а вечер излизаше да пренощува на хълма, наречен Елеонска планина. ³⁸ И още призори всички хора отиваха в храма, за да го слушат.

Планът да убият Исус

(Мат. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1-2,10-11; Йн. 11:45-53)

22 Наближаваше празникът на безквасните хлябове, наречен Пасха. ² Главните свещеници и законоучителите търсеха някакъв начин да убият Исус, защото се страхуваха от народа.

Юда се съгласява да предаде Исус

³ Тогава Сатана влезе в един от дванадесетте апостола, който се казваше Юда Искариотски. ⁴ Юда отиде при главните свещеници и храмовата стража, за да се уговори с тях как да им предаде Исус. ⁵ Те бяха много доволни и обещаха да му дадат за това пари. ⁶ Той се съгласи и зачака удобен момент да им предаде Исус, когато наоколо няма хора.

Пасхалната вечеря

(Мат. 26:17-25; Мк. 14:12-21; Йн. 13:21-30)

⁷ Дойде денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхално агне. ⁸ Исус каза на Петър и Йоан: „Идете и пригответе за нас пасхалната вечеря.“

⁹ „Къде искаш да я приготвим?“ — попитаха те.

¹⁰ Исус им отговори: „Чуйте! Щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него и в която къща влезе, влезте и вие. ¹¹ Кажете на стопанина: „Учителят те пита: Къде е стаята, където ще ям пасхалната вечеря с учениците си?“ ¹² Тогава той ще ви покаже голяма подредена стая на горния етаж. Там я пригответе.“

¹³ Петър и Йоан тръгнаха и намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.

Господната вечеря

(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)

¹⁴ Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите ¹⁵ и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! ¹⁶ Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“

¹⁷ После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. ¹⁸ Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“

¹⁹ После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ ²⁰ По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.^[a]

²¹ Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. ²² Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“

²³ Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“

Бъдете като слуги, не като господари

²⁴ После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. ²⁵ А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. ²⁶ Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. ²⁷ Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.

²⁸ Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. ²⁹ Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, ³⁰ за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.

Исус предсказва отричането на Петър

(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)

³¹ Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. ³² Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“

³³ А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“

³⁴ Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“

³⁵ Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“

„Не“ — отговориха апостолите.

³⁶ Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. ³⁷ Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“^(A) Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“

³⁸ Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“

„Достатъчно!“ — отговори Исус.

Исус се моли сам

(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)

³⁹ Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. ⁴⁰ Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“

⁴¹ След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: ⁴² „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ ⁴³ Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. ⁴⁴ Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.^{[b] 45} Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. ⁴⁶ „Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“

Исус е арестуван

(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)

⁴⁷ Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.

⁴⁸ Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ ⁴⁹ Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ ⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.

⁵¹ Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.

⁵² След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? ⁵³ Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“

Петър се отрича от Исус

(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)

⁵⁴ Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. ⁵⁵ Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. ⁵⁶ Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“

⁵⁷ Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ ⁵⁸ Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“

„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.

⁵⁹ След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“

⁶⁰ Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“

В този миг, докато той още говореше, пропя петел. ⁶¹ Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, ⁶² излезе навън и горчиво заплака.

Хората се подиграват на Исус

(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)

⁶³ Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. ⁶⁴ Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ ⁶⁵ И го обиждаха по много други начини.

Исус пред юдейските водачи

(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)

⁶⁶ На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, ⁶⁷ където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“

Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате ⁶⁸ и ако ви попитам, няма да ми отговорите. ⁶⁹ Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“

⁷⁰ Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“

⁷¹ Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“

Пилат разпитва Исус

(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)

23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. ² Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“

³ Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

Исус отговори: „Сам го казваш.“

⁴ Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“

⁵ Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“

Пилат изпраща Исус при Ирод

⁶ Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. ⁷ Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. ⁸ Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. ⁹ Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. ¹⁰ Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. ¹¹ Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. ¹² В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.

Исус е осъден на смърт

(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)

¹³ Пилат събра главните свещеници, водачите и народа ¹⁴ и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. ¹⁵ Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. ¹⁶ Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ ^17 [c]

¹⁸ Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ ¹⁹ (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)

²⁰ Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. ²¹ Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“

²² За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“

²³ Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха ²⁴ и Пилат реши да изпълни молбата им. ²⁵ Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)

²⁶ Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.

²⁷ След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. ²⁸ Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, ²⁹ защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ ³⁰ След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“^{(B) 31} Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“^[d]

³² Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. ³³ Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. ³⁴ Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“^[e]

А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. ³⁵ Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“

³⁶ Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет ³⁷ и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ ³⁸ А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.

³⁹ Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“

⁴⁰ Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. ⁴¹ Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ ⁴² А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“

⁴³ Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“

Исус умира

(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)

⁴⁴ Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. ⁴⁵ Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. ⁴⁶ Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“^(C) и издъхна.

⁴⁷ Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“

⁴⁸ А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. ⁴⁹ Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.

Погребението на Исус

(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)

^50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. ⁵² Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. ⁵³ Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. ⁵⁴ Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.

⁵⁵ Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. ⁵⁶ След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.

В събота почиваха според заповедта.

Възкресението на Исус

(Мат. 28:1-10; Мк. 16:1-8; Йн. 20:1-10)

24 Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили. ² Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата, ³ и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус. ⁴ Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи. ⁵ Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите? ⁶ Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея: ⁷ «Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“ ⁸ И тогава жените си спомниха думите на Исус.

⁹ Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали. ¹⁰ Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се, ¹¹ а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха. ¹² Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.^[f]

По пътя за Емаус

(Мк. 16:12-13)

¹³ Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим. ¹⁴ Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. ¹⁵ И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. ¹⁶ Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. ¹⁷ Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“

Двамата спряха с натъжени лица. ¹⁸ Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“

¹⁹ Исус попита: „Какво?“

„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората. ²⁰ Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст. ²¹ А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха, ²² а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата, ²³ но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив. ²⁴ Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“

²⁵ Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! ²⁶ Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ ²⁷ И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.

²⁸ Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък. ²⁹ Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.

³⁰ Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде. ³¹ Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им. ³² Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“

³³ И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно, ³⁴ които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“

³⁵ Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)

³⁶ Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“

³⁷ Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух. ³⁸ Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви? ³⁹ Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“

⁴⁰ Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си. ⁴¹ Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“ ⁴² Дадоха му парче печена риба. ⁴³ Той я взе и я изяде пред тях.

⁴⁴ После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“

⁴⁵ И той им отвори умовете да разберат Писанията. ⁴⁶ След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден. ⁴⁷ Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им. ⁴⁸ Вие сте свидетели на тези неща. ⁴⁹ Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“

Исус се възнася в небето

(Мк. 16:19-20; Д.А. 1:9-11)

⁵⁰ Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. ⁵¹ И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето. ⁵² Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим. ⁵³ И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.