Марк 14
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Заговор за убийството на Иисус Христос
14 (A)(B)До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“
Помазване на Иисус Христос във Витания
3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 (C)Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. 8 (D)Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
Предателството на Юда
10 (E)Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[a]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.
Тайната вечеря
12 (F)(G)В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 (H)А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 (I)Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[b]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
Установяване на евхаристията
22 (J)Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 23 (K)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. 24 (L)Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
26 (M)И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър
27 (N)Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. 28 (O)Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 (P)Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
32 (Q)Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 (R)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 (S)И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 (T)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
Залавяне на Иисус Христос
43 (U)Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. 44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49 (V)Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ 50 (W)Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. 51 (X)Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците[c] заловиха и него. 52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.
Иисус Христос на съд пред синедриона
53 (Y)(Z)Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. 54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57 (AA)И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: 58 (AB)„Чухме Го да говори: ‘Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.’“ 59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60 (AC)Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 61 (AD)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ 62 (AE)А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64 (AF)Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.
65 (AG)Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.
Отричането на апостол Петър
66 (AH)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.
69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[d].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 (AI)Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.
Марк 14
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
14 До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2 Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Йн. 12:1-8)
3 Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.[a] Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4 Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5 То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6 Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7 С вас винаги ще има бедни[b] и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8 Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9 Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мат. 26:14-16; Лк. 22:3-6)
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
12 В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13 Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?“ 15 И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16 Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18 Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19 Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20 Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
22 И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23 После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24 Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25 Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26 Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
27 Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
28 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29 А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30 Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31 Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Лк. 22:39-46)
32 Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35 И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36 Той каза: „Авва,[c] Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37 Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38 Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39 Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40 А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41 Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42 Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
43 В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44 Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45 Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46 Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47 Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48 Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49 Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50 Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51 Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52 остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:57-68; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
53 Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54 Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55 Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56 При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57 Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58 „Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59 Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61 Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62 Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“[d]
63 Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си[e] и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65 Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-75; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
66 Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67 и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68 Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.[f]
69 Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70 А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71 Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72 В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Footnotes
- Марк 14:3 миро от чист нард Много скъпо благоуханно масло от корените на едноименното растение в Индия.
- Марк 14:7 Вж. Вт. 15:11.
- Марк 14:36 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“.
- Марк 14:62 Вж. Пс. 110:1; Дан. 7:13.
- Марк 14:63 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание.
- Марк 14:68 Много гръцки ръкописи добавят: „и тогава пропя петел“.
Mark 14
King James Version
14 After two days was the feast of the passover, and of unleavened bread: and the chief priests and the scribes sought how they might take him by craft, and put him to death.
2 But they said, Not on the feast day, lest there be an uproar of the people.
3 And being in Bethany in the house of Simon the leper, as he sat at meat, there came a woman having an alabaster box of ointment of spikenard very precious; and she brake the box, and poured it on his head.
4 And there were some that had indignation within themselves, and said, Why was this waste of the ointment made?
5 For it might have been sold for more than three hundred pence, and have been given to the poor. And they murmured against her.
6 And Jesus said, Let her alone; why trouble ye her? she hath wrought a good work on me.
7 For ye have the poor with you always, and whensoever ye will ye may do them good: but me ye have not always.
8 She hath done what she could: she is come aforehand to anoint my body to the burying.
9 Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached throughout the whole world, this also that she hath done shall be spoken of for a memorial of her.
10 And Judas Iscariot, one of the twelve, went unto the chief priests, to betray him unto them.
11 And when they heard it, they were glad, and promised to give him money. And he sought how he might conveniently betray him.
12 And the first day of unleavened bread, when they killed the passover, his disciples said unto him, Where wilt thou that we go and prepare that thou mayest eat the passover?
13 And he sendeth forth two of his disciples, and saith unto them, Go ye into the city, and there shall meet you a man bearing a pitcher of water: follow him.
14 And wheresoever he shall go in, say ye to the goodman of the house, The Master saith, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?
15 And he will shew you a large upper room furnished and prepared: there make ready for us.
16 And his disciples went forth, and came into the city, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.
17 And in the evening he cometh with the twelve.
18 And as they sat and did eat, Jesus said, Verily I say unto you, One of you which eateth with me shall betray me.
19 And they began to be sorrowful, and to say unto him one by one, Is it I? and another said, Is it I?
20 And he answered and said unto them, It is one of the twelve, that dippeth with me in the dish.
21 The Son of man indeed goeth, as it is written of him: but woe to that man by whom the Son of man is betrayed! good were it for that man if he had never been born.
22 And as they did eat, Jesus took bread, and blessed, and brake it, and gave to them, and said, Take, eat: this is my body.
23 And he took the cup, and when he had given thanks, he gave it to them: and they all drank of it.
24 And he said unto them, This is my blood of the new testament, which is shed for many.
25 Verily I say unto you, I will drink no more of the fruit of the vine, until that day that I drink it new in the kingdom of God.
26 And when they had sung an hymn, they went out into the mount of Olives.
27 And Jesus saith unto them, All ye shall be offended because of me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep shall be scattered.
28 But after that I am risen, I will go before you into Galilee.
29 But Peter said unto him, Although all shall be offended, yet will not I.
30 And Jesus saith unto him, Verily I say unto thee, That this day, even in this night, before the cock crow twice, thou shalt deny me thrice.
31 But he spake the more vehemently, If I should die with thee, I will not deny thee in any wise. Likewise also said they all.
32 And they came to a place which was named Gethsemane: and he saith to his disciples, Sit ye here, while I shall pray.
33 And he taketh with him Peter and James and John, and began to be sore amazed, and to be very heavy;
34 And saith unto them, My soul is exceeding sorrowful unto death: tarry ye here, and watch.
35 And he went forward a little, and fell on the ground, and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him.
36 And he said, Abba, Father, all things are possible unto thee; take away this cup from me: nevertheless not what I will, but what thou wilt.
37 And he cometh, and findeth them sleeping, and saith unto Peter, Simon, sleepest thou? couldest not thou watch one hour?
38 Watch ye and pray, lest ye enter into temptation. The spirit truly is ready, but the flesh is weak.
39 And again he went away, and prayed, and spake the same words.
40 And when he returned, he found them asleep again, (for their eyes were heavy,) neither wist they what to answer him.
41 And he cometh the third time, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: it is enough, the hour is come; behold, the Son of man is betrayed into the hands of sinners.
42 Rise up, let us go; lo, he that betrayeth me is at hand.
43 And immediately, while he yet spake, cometh Judas, one of the twelve, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priests and the scribes and the elders.
44 And he that betrayed him had given them a token, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he; take him, and lead him away safely.
45 And as soon as he was come, he goeth straightway to him, and saith, Master, master; and kissed him.
46 And they laid their hands on him, and took him.
47 And one of them that stood by drew a sword, and smote a servant of the high priest, and cut off his ear.
48 And Jesus answered and said unto them, Are ye come out, as against a thief, with swords and with staves to take me?
49 I was daily with you in the temple teaching, and ye took me not: but the scriptures must be fulfilled.
50 And they all forsook him, and fled.
51 And there followed him a certain young man, having a linen cloth cast about his naked body; and the young men laid hold on him:
52 And he left the linen cloth, and fled from them naked.
53 And they led Jesus away to the high priest: and with him were assembled all the chief priests and the elders and the scribes.
54 And Peter followed him afar off, even into the palace of the high priest: and he sat with the servants, and warmed himself at the fire.
55 And the chief priests and all the council sought for witness against Jesus to put him to death; and found none.
56 For many bare false witness against him, but their witness agreed not together.
57 And there arose certain, and bare false witness against him, saying,
58 We heard him say, I will destroy this temple that is made with hands, and within three days I will build another made without hands.
59 But neither so did their witness agree together.
60 And the high priest stood up in the midst, and asked Jesus, saying, Answerest thou nothing? what is it which these witness against thee?
61 But he held his peace, and answered nothing. Again the high priest asked him, and said unto him, Art thou the Christ, the Son of the Blessed?
62 And Jesus said, I am: and ye shall see the Son of man sitting on the right hand of power, and coming in the clouds of heaven.
63 Then the high priest rent his clothes, and saith, What need we any further witnesses?
64 Ye have heard the blasphemy: what think ye? And they all condemned him to be guilty of death.
65 And some began to spit on him, and to cover his face, and to buffet him, and to say unto him, Prophesy: and the servants did strike him with the palms of their hands.
66 And as Peter was beneath in the palace, there cometh one of the maids of the high priest:
67 And when she saw Peter warming himself, she looked upon him, and said, And thou also wast with Jesus of Nazareth.
68 But he denied, saying, I know not, neither understand I what thou sayest. And he went out into the porch; and the cock crew.
69 And a maid saw him again, and began to say to them that stood by, This is one of them.
70 And he denied it again. And a little after, they that stood by said again to Peter, Surely thou art one of them: for thou art a Galilaean, and thy speech agreeth thereto.
71 But he began to curse and to swear, saying, I know not this man of whom ye speak.
72 And the second time the cock crew. And Peter called to mind the word that Jesus said unto him, Before the cock crow twice, thou shalt deny me thrice. And when he thought thereon, he wept.
Mark 14
New King James Version
The Plot to Kill Jesus(A)
14 After (B)two days it was the Passover and (C)the Feast of Unleavened Bread. And the chief priests and the scribes sought how they might take Him by [a]trickery and put Him to death. 2 But they said, “Not during the feast, lest there be an uproar of the people.”
The Anointing at Bethany(D)
3 (E)And being in Bethany at the house of Simon the leper, as He sat at the table, a woman came having an alabaster flask of very costly [b]oil of spikenard. Then she broke the flask and poured it on His head. 4 But there were some who were indignant among themselves, and said, “Why was this fragrant oil wasted? 5 For it might have been sold for more than three hundred (F)denarii and given to the poor.” And they (G)criticized[c] her sharply.
6 But Jesus said, “Let her alone. Why do you trouble her? She has done a good work for Me. 7 (H)For you have the poor with you always, and whenever you wish you may do them good; (I)but Me you do not have always. 8 She has done what she could. She has come beforehand to anoint My body for burial. 9 Assuredly, I say to you, wherever this gospel is (J)preached in the whole world, what this woman has done will also be told as a memorial to her.”
Judas Agrees to Betray Jesus(K)
10 (L)Then Judas Iscariot, one of the twelve, went to the chief priests to betray Him to them. 11 And when they heard it, they were glad, and promised to give him money. So he sought how he might conveniently betray Him.
Jesus Celebrates the Passover with His Disciples(M)
12 (N)Now on the first day of Unleavened Bread, when they [d]killed the Passover lamb, His disciples said to Him, “Where do You want us to go and prepare, that You may eat the Passover?”
13 And He sent out two of His disciples and said to them, “Go into the city, and a man will meet you carrying a pitcher of water; follow him. 14 Wherever he goes in, say to the master of the house, ‘The Teacher says, “Where is the guest room in which I may eat the Passover with My disciples?” ’ 15 Then he will show you a large upper room, furnished and prepared; there make ready for us.”
16 So His disciples went out, and came into the city, and found it just as He had said to them; and they prepared the Passover.
17 (O)In the evening He came with the twelve. 18 Now as they sat and ate, Jesus said, “Assuredly, I say to you, (P)one of you who eats with Me will betray Me.”
19 And they began to be sorrowful, and to say to Him one by one, “Is it I?” [e]And another said, “Is it I?”
20 He answered and said to them, “It is one of the twelve, who dips with Me in the dish. 21 (Q)The Son of Man indeed goes just as it is written of Him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been good for that man if he had never been born.”
Jesus Institutes the Lord’s Supper(R)
22 (S)And as they were eating, Jesus took bread, blessed and broke it, and gave it to them and said, “Take, [f]eat; this is My (T)body.”
23 Then He took the cup, and when He had given thanks He gave it to them, and they all drank from it. 24 And He said to them, “This is My blood of the [g]new covenant, which is shed for many. 25 Assuredly, I say to you, I will no longer drink of the fruit of the vine until that day when I drink it new in the kingdom of God.”
26 (U)And when they had sung [h]a hymn, they went out to the Mount of Olives.
Jesus Predicts Peter’s Denial(V)
27 (W)Then Jesus said to them, “All of you will be made to stumble [i]because of Me this night, for it is written:
(X)‘I will strike the Shepherd,
And the sheep will be scattered.’
28 “But (Y)after I have been raised, I will go before you to Galilee.”
29 (Z)Peter said to Him, “Even if all are made to [j]stumble, yet I will not be.”
30 Jesus said to him, “Assuredly, I say to you that today, even this night, before the rooster crows twice, you will deny Me three times.”
31 But he spoke more vehemently, “If I have to die with You, I will not deny You!”
And they all said likewise.
The Prayer in the Garden(AA)
32 (AB)Then they came to a place which was named Gethsemane; and He said to His disciples, “Sit here while I pray.” 33 And He (AC)took Peter, James, and John with Him, and He began to be troubled and deeply distressed. 34 Then He said to them, (AD)“My soul is exceedingly sorrowful, even to death. Stay here and watch.”
35 He went a little farther, and fell on the ground, and prayed that if it were possible, the hour might pass from Him. 36 And He said, (AE)“Abba, Father, (AF)all things are possible for You. Take this cup away from Me; (AG)nevertheless, not what I will, but what You will.”
37 Then He came and found them sleeping, and said to Peter, “Simon, are you sleeping? Could you not watch one hour? 38 (AH)Watch and pray, lest you enter into temptation. (AI)The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.”
39 Again He went away and prayed, and spoke the same words. 40 And when He returned, He found them asleep again, for their eyes were heavy; and they did not know what to answer Him.
41 Then He came the third time and said to them, “Are you still sleeping and resting? It is enough! (AJ)The hour has come; behold, the Son of Man is being betrayed into the hands of sinners. 42 (AK)Rise, let us be going. See, My betrayer is at hand.”
Betrayal and Arrest in Gethsemane(AL)
43 (AM)And immediately, while He was still speaking, Judas, one of the twelve, with a great multitude with swords and clubs, came from the chief priests and the scribes and the elders. 44 Now His betrayer had given them a signal, saying, “Whomever I (AN)kiss, He is the One; seize Him and lead Him away safely.”
45 As soon as he had come, immediately he went up to Him and said to Him, “Rabbi, Rabbi!” and kissed Him.
46 Then they laid their hands on Him and took Him. 47 And one of those who stood by drew his sword and struck the servant of the high priest, and cut off his ear.
48 (AO)Then Jesus answered and said to them, “Have you come out, as against a robber, with swords and clubs to take Me? 49 I was daily with you in the temple (AP)teaching, and you did not seize Me. But (AQ)the Scriptures must be fulfilled.”
50 (AR)Then they all forsook Him and fled.
A Young Man Flees Naked
51 Now a certain young man followed Him, having a linen cloth thrown around his naked body. And the young men laid hold of him, 52 and he left the linen cloth and fled from them naked.
Jesus Faces the Sanhedrin(AS)
53 (AT)And they led Jesus away to the high priest; and with him were (AU)assembled all the (AV)chief priests, the elders, and the scribes. 54 But (AW)Peter followed Him at a distance, right into the courtyard of the high priest. And he sat with the servants and warmed himself at the fire.
55 (AX)Now the chief priests and all the council sought testimony against Jesus to put Him to death, but found none. 56 For many bore (AY)false witness against Him, but their testimonies [k]did not agree.
57 Then some rose up and bore false witness against Him, saying, 58 “We heard Him say, (AZ)‘I will destroy this temple made with hands, and within three days I will build another made without hands.’ ” 59 But not even then did their testimony agree.
60 (BA)And the high priest stood up in the midst and asked Jesus, saying, “Do You answer nothing? What is it these men testify against You?” 61 But (BB)He kept silent and answered nothing.
(BC)Again the high priest asked Him, saying to Him, “Are You the Christ, the Son of the Blessed?”
62 Jesus said, “I am. (BD)And you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Power, and coming with the clouds of heaven.”
63 Then the high priest tore his clothes and said, “What further need do we have of witnesses? 64 You have heard the (BE)blasphemy! What do you think?”
And they all condemned Him to be deserving of (BF)death.
65 Then some began to (BG)spit on Him, and to blindfold Him, and to beat Him, and to say to Him, “Prophesy!” And the officers [l]struck Him with the palms of their hands.
Peter Denies Jesus, and Weeps(BH)
66 (BI)Now as Peter was below in the courtyard, one of the servant girls of the high priest came. 67 And when she saw Peter warming himself, she looked at him and said, “You also were with (BJ)Jesus of Nazareth.”
68 But he denied it, saying, “I neither know nor understand what you are saying.” And he went out on the porch, and a rooster crowed.
69 (BK)And the servant girl saw him again, and began to say to those who stood by, “This is one of them.” 70 But he denied it again.
(BL)And a little later those who stood by said to Peter again, “Surely you are one of them; (BM)for you are a Galilean, [m]and your [n]speech shows it.”
71 Then he began to curse and swear, “I do not know this Man of whom you speak!”
72 (BN)A second time the rooster crowed. Then Peter called to mind the word that Jesus had said to him, “Before the rooster crows twice, you will deny Me three times.” And when he thought about it, he wept.
Footnotes
- Mark 14:1 deception
- Mark 14:3 Perfume of pure nard
- Mark 14:5 scolded
- Mark 14:12 sacrificed
- Mark 14:19 NU omits the rest of v. 19.
- Mark 14:22 NU omits eat
- Mark 14:24 NU omits new
- Mark 14:26 Or hymns
- Mark 14:27 NU omits because of Me this night
- Mark 14:29 fall away
- Mark 14:56 were not consistent
- Mark 14:65 NU received Him with slaps
- Mark 14:70 NU omits the rest of v. 70.
- Mark 14:70 accent
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
