Print Page Options

11 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)

11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“

Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:

„«Осанна!»
    «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(A)
10 Благословено да е идващото царство
    на нашия баща Давид!
Осанна във висините!“

11 Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.

Безплодната смокиня

(Мат. 21:18-19)

12 На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. 13 В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. 14 Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

15 После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, 16 и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. 17 След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»(B), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»(C).“

18 Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. 19 С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.

Исус показва силата на вярата

(Мат. 21:20-22)

20 На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. 21 Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“

22 Исус отговори: „Вярвайте в Бога. 23 Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. 24 Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. 25 А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ 26 [a]

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)

27 Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус 28 и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“

29 Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. 30 Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“

31 Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ 32 А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. 33 Затова отговориха: „Не знаем.“

Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“

Footnotes

  1. Марк 11:26 Някои ранни гръцки ръкописи включват стих 26: „Но ако не прощавате на другите, то и вашият Баща в небесата няма да прости греховете ви.“

11 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_ И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!

10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!

11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем_ 32 Но ако речем: От човеците,_ 33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

11 (A)(B)Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: ‘То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.’“ Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. (C)Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. (D)Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! 10 Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ[a]! Осанна във висините!“ 11 Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

Безплодната смокиня

12 (E)На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 (F)И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

Изгонване на търговците от храма

15 (G)И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби 16 и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. 17 (H)Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи’? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

18 Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19 (I)А когато се свечери, Той излезе[b] вън от града.

Силата на вярата

20 (J)Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. 21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ 22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 (K)Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. 24 (L)Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 (M)(N)А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. 26 Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

За властта на Иисус Христос

27 (O)След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него 28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ 29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. 30 (P)Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ 31 (Q)А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ 32 (R)Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Footnotes

  1. 11:10 В някои ръкописи липсва: „в името на Господ“.
  2. 11:19 В някои ръкописи: „те излязоха“.

Jesus Comes to Jerusalem as King(A)(B)

11 As they approached Jerusalem and came to Bethphage and Bethany(C) at the Mount of Olives,(D) Jesus sent two of his disciples, saying to them, “Go to the village ahead of you, and just as you enter it, you will find a colt tied there, which no one has ever ridden.(E) Untie it and bring it here. If anyone asks you, ‘Why are you doing this?’ say, ‘The Lord needs it and will send it back here shortly.’”

They went and found a colt outside in the street, tied at a doorway.(F) As they untied it, some people standing there asked, “What are you doing, untying that colt?” They answered as Jesus had told them to, and the people let them go. When they brought the colt to Jesus and threw their cloaks over it, he sat on it. Many people spread their cloaks on the road, while others spread branches they had cut in the fields. Those who went ahead and those who followed shouted,

“Hosanna![a]

“Blessed is he who comes in the name of the Lord!”[b](G)

10 “Blessed is the coming kingdom of our father David!”

“Hosanna in the highest heaven!”(H)

11 Jesus entered Jerusalem and went into the temple courts. He looked around at everything, but since it was already late, he went out to Bethany with the Twelve.(I)

Jesus Curses a Fig Tree and Clears the Temple Courts(J)(K)(L)

12 The next day as they were leaving Bethany, Jesus was hungry. 13 Seeing in the distance a fig tree in leaf, he went to find out if it had any fruit. When he reached it, he found nothing but leaves, because it was not the season for figs.(M) 14 Then he said to the tree, “May no one ever eat fruit from you again.” And his disciples heard him say it.

15 On reaching Jerusalem, Jesus entered the temple courts and began driving out those who were buying and selling there. He overturned the tables of the money changers and the benches of those selling doves, 16 and would not allow anyone to carry merchandise through the temple courts. 17 And as he taught them, he said, “Is it not written: ‘My house will be called a house of prayer for all nations’[c]?(N) But you have made it ‘a den of robbers.’[d](O)

18 The chief priests and the teachers of the law heard this and began looking for a way to kill him, for they feared him,(P) because the whole crowd was amazed at his teaching.(Q)

19 When evening came, Jesus and his disciples[e] went out of the city.(R)

20 In the morning, as they went along, they saw the fig tree withered from the roots. 21 Peter remembered and said to Jesus, “Rabbi,(S) look! The fig tree you cursed has withered!”

22 “Have faith in God,” Jesus answered. 23 “Truly[f] I tell you, if anyone says to this mountain, ‘Go, throw yourself into the sea,’ and does not doubt in their heart but believes that what they say will happen, it will be done for them.(T) 24 Therefore I tell you, whatever you ask for in prayer, believe that you have received it, and it will be yours.(U) 25 And when you stand praying, if you hold anything against anyone, forgive them, so that your Father in heaven may forgive you your sins.”(V) [26] [g]

The Authority of Jesus Questioned(W)

27 They arrived again in Jerusalem, and while Jesus was walking in the temple courts, the chief priests, the teachers of the law and the elders came to him. 28 “By what authority are you doing these things?” they asked. “And who gave you authority to do this?”

29 Jesus replied, “I will ask you one question. Answer me, and I will tell you by what authority I am doing these things. 30 John’s baptism—was it from heaven, or of human origin? Tell me!”

31 They discussed it among themselves and said, “If we say, ‘From heaven,’ he will ask, ‘Then why didn’t you believe him?’ 32 But if we say, ‘Of human origin’ …” (They feared the people, for everyone held that John really was a prophet.)(X)

33 So they answered Jesus, “We don’t know.”

Jesus said, “Neither will I tell you by what authority I am doing these things.”

Footnotes

  1. Mark 11:9 A Hebrew expression meaning “Save!” which became an exclamation of praise; also in verse 10
  2. Mark 11:9 Psalm 118:25,26
  3. Mark 11:17 Isaiah 56:7
  4. Mark 11:17 Jer. 7:11
  5. Mark 11:19 Some early manuscripts came, Jesus
  6. Mark 11:23 Some early manuscripts “If you have faith in God,” Jesus answered, 23 “truly
  7. Mark 11:26 Some manuscripts include here words similar to Matt. 6:15.