Малахия 1
1940 Bulgarian Bible
1 Господното слово наложено на Малахия за Израиля:
2 Аз ви възлюбих, казва Господ; А вие думате: В какво <се вижда че> си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Якова? казва Господ; Но Аз възлюбих Якова,
3 А Исава намразих, И направих горите му да запустеят, И наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
4 И ако рече Едом: Ние станахме бедни, Но ще съградим изново запустелите места, То така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; И ще се нарекат нечестива страна, И люде против които Господ негодува винаги.
5 Очите ви ще видят това, и ще речете: Господ е велик <и> оттатък Израилевия предел.
6 Син почита баща си, И слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? Казва Господ на Силите на вас, Свещеници, които презирате името Ми Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Но вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господна е за презиране.
8 И когато принесете сляпо <животно> за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; Ще бъде ли благоразположен към тебе, Или ще те приеме ли? Казва Господ на Силите.
9 И сега помолете се Богу за да се смили над нас; Понеже това <зло> е ставало чрез вас, Ще ви приеме ли? Казва Господ на Силите.
10 Дано някой от вас би затворил вратата <на храма, >За да не палите огън на олтара Ми напразно! Аз не благоволя към вас Казва Господ на Силите, Нито ще приема принос от ръката ви.
11 Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;
12 Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна, И това, което тя <ни> доставя, ястието от нея, е за презиране.
13 Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите, Като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, Да го приема ли от ръцете ви? казва Господ.
14 Затова проклет да бъде измамникът, Който, като има в стадото си мъжко, И прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък; Защото Аз съм велик Цар, Казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите.
Malachi 1
New King James Version
Polluted Offerings to God
1 The [a]burden of the word of the Lord to Israel [b]by Malachi.
Israel Beloved of God
2 “I(A) have loved you,” says the Lord.
“Yet you say, ‘In what way have You loved us?’
Was not Esau Jacob’s brother?”
Says the Lord.
“Yet (B)Jacob I have loved;
3 But Esau I have hated,
And (C)laid waste his mountains and his heritage
For the jackals of the wilderness.”
4 Even though Edom has said,
“We have been impoverished,
But we will return and build the desolate places,”
Thus says the Lord of hosts:
“They may build, but I will (D)throw down;
They shall be called the Territory of Wickedness,
And the people against whom the Lord will have indignation forever.
5 Your eyes shall see,
And you shall say,
(E)‘The Lord is magnified beyond the border of Israel.’
Polluted Offerings
6 “A son (F)honors his father,
And a servant his master.
(G)If then I am the Father,
Where is My honor?
And if I am a Master,
Where is My reverence?
Says the Lord of hosts
To you priests who despise My name.
(H)Yet you say, ‘In what way have we despised Your name?’
7 “You offer (I)defiled food on My altar,
But say,
‘In what way have we defiled You?’
By saying,
(J)‘The table of the Lord is [c]contemptible.’
8 And (K)when you offer the blind as a sacrifice,
Is it not evil?
And when you offer the lame and sick,
Is it not evil?
Offer it then to your governor!
Would he be pleased with you?
Would he (L)accept[d] you favorably?”
Says the Lord of hosts.
9 “But now entreat God’s favor,
That He may be gracious to us.
(M)While this is being done by your hands,
Will He accept you favorably?”
Says the Lord of hosts.
10 “Who is there even among you who would shut the doors,
(N)So that you would not kindle fire on My altar in vain?
I have no pleasure in you,”
Says the Lord of hosts,
(O)“Nor will I accept an offering from your hands.
11 For (P)from the rising of the sun, even to its going down,
My name shall be great (Q)among the Gentiles;
(R)In every place (S)incense shall be offered to My name,
And a pure offering;
(T)For My name shall be great among the nations,”
Says the Lord of hosts.
12 “But you profane it,
In that you say,
(U)‘The table of the [e]Lord is defiled;
And its fruit, its food, is contemptible.’
13 You also say,
‘Oh, what a (V)weariness!’
And you sneer at it,”
Says the Lord of hosts.
“And you bring the stolen, the lame, and the sick;
Thus you bring an offering!
(W)Should I accept this from your hand?”
Says the Lord.
14 “But cursed be (X)the deceiver
Who has in his flock a male,
And takes a vow,
But sacrifices to the Lord (Y)what is blemished—
For (Z)I am a great King,”
Says the Lord of hosts,
“And My name is to be feared among the nations.
Footnotes
- Malachi 1:1 oracle, prophecy
- Malachi 1:1 Lit. by the hand of
- Malachi 1:7 Or to be despised
- Malachi 1:8 Lit. lift up your face
- Malachi 1:12 So with Bg.; MT Lord
Malachie 1
La Bible du Semeur
1 Proclamation, parole que l’Eternel a adressée à Israël par l’intermédiaire de Malachie[a].
L’amour de l’Eternel pour son peuple
2 Moi, je vous ai aimés, déclare l’Eternel. Et vous me demandez : « En quoi donc nous as-tu aimés ? » Esaü n’est-il pas le frère de Jacob ? demande l’Eternel. Or, j’ai aimé Jacob, 3 et j’ai écarté Esaü[b] : j’ai fait de ses montagnes un pays désolé, et j’ai livré son patrimoine aux chacals du désert. 4 Edom peut bien dire : « Nous avons été démolis, mais nous rebâtirons ce qui n’est plus que ruines. » Mais le Seigneur des armées célestes déclare : Eux, ils rebâtiront, moi, je démolirai. On appellera leur pays : « le territoire de la méchanceté, le peuple contre qui, toujours, l’Eternel sera en colère ». 5 Et vous le verrez de vos yeux, et vous direz : « L’Eternel est très grand, même au-delà du territoire d’Israël. »
L’honneur dû à l’Eternel
6 Le Seigneur des armées célestes s’adresse à vous les prêtres, vous qui me méprisez : Un fils honore un père, un serviteur son maître. Si je suis votre père, où donc sont les honneurs qui me sont dus ? Si je suis votre maître, où est la crainte qui m’est due ? Et puis vous demandez : « En quoi t’avons-nous méprisé ? » 7 Vous apportez sur mon autel des aliments impurs[c] et puis vous demandez : « En quoi t’avons-nous profané ? » C’est en disant : « La table de l’Eternel est chose méprisable. » 8 Quand, pour le sacrifice, vous venez présenter un animal aveugle, n’y a-t-il rien de mal ? Et quand vous présentez une bête éclopée ou malade, n’y a-t-il rien de mal ? Offrez-le donc à votre gouverneur ! Sera-t-il content de vous ? Ou vous fera-t-il bon accueil ? dit l’Eternel, le Seigneur des armées célestes. 9 Ensuite, après avoir agi ainsi, vous venez supplier Dieu d’avoir pitié de vous ! Vous fera-t-il bon accueil ? demande le Seigneur des armées célestes. 10 Qui enfin, parmi vous, se décidera à fermer les portes de mon temple, pour que vous n’allumiez plus inutilement le feu sur mon autel ? Je n’ai aucun plaisir en vous, dit l’Eternel, le Seigneur des armées célestes. Je n’agrée pas l’offrande de vos mains.
11 Car, du soleil levant jusqu’au soleil couchant, ma renommée sera très grande au milieu des peuples non israélites, et partout, en tout lieu, de l’encens me sera offert et des offrandes pures. Car, parmi ces peuples, ma renommée sera très grande, dit l’Eternel, le Seigneur des armées célestes[d].
12 Mais vous, vous me profanez lorsque vous dites : « La table du Seigneur est impure, et ce qu’elle nous rapporte en aliments est vraiment méprisable. » 13 « Quel fardeau ! », dites-vous, et vous me dédaignez, déclare l’Eternel, le Seigneur des armées célestes. Vous apportez ici des bêtes dérobées, boiteuses ou malades ; ce sont là vos offrandes. Croyez-vous que je vais les agréer de votre part ? demande l’Eternel.
14 Maudit soit le tricheur qui a dans son troupeau un mâle, qui s’engage par un vœu, puis qui offre au Seigneur une bête tarée. Car je suis un grand Roi, déclare l’Eternel, le Seigneur des armées célestes, et les peuples non israélites me craindront.
Footnotes
- 1.1 Malachie: voir l’introduction.
- 1.3 Cité en Rm 9.13.
- 1.7 Parce que non conformes aux règles de la Loi (voir v. 8 ; Lv 22.17-30 ; Dt 15.21).
- 1.11 Autre traduction : Car, du soleil levant jusqu’au soleil couchant, ma renommée est très grande au milieu des nations, et partout, en tout lieu, de l’encens m’est offert et des offrandes pures. Car, parmi les nations, ma renommée est très grande, dit l’Eternel, le Seigneur des armées célestes.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
La Bible Du Semeur (The Bible of the Sower) Copyright © 1992, 1999 by Biblica, Inc.®
Used by permission. All rights reserved worldwide.