Font Size
Лука 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Лука 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
За жените, които следвали Иисус Христос
8 Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици 2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, 3 (A)Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.
Притча за сеяча
4 (B)А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: 5 „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. 6 Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. 7 Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. 8 (C)А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
9 Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ 10 (D)Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.
Тълкувание на притчата за сеяча
11 Тази притча означава: семето е Божието слово. 12 Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. 14 Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. 15 А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Светилото и светилникът
16 (E)(F)И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. 17 (G)Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 (H)И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
Майката и братята на Иисус
19 (I)Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. 20 Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ 21 А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“
Укротяване на бурята
22 (J)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. 23 Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. 24 Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. 25 Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“
Излекуване на обладания от бесове
26 (K)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
Възкресяване на дъщерята на Яир
40 (L)Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41 Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, 42 понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.
43 Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, 44 се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. 45 Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш ‘кой се допря до Мене’[a].“ 46 Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ 47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. 48 (M)А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“
49 Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ 50 Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ 51 А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. 52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ 53 А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. 54 Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ 55 И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. 56 Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.
Footnotes
- 8:45 В някои ръкописи липсва: „а Ти питаш: ‘кой се допря до Мене’.“
Лука 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Лука 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус проповядва из цялата страна
8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, 2 както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. 3 Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод — Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)
4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:
5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. 6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. 7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. 8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“
9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.
10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че
„да гледат,
но да не виждат;
да слушат,
но да не разбират“.(A)
Исус обяснява притчата за сеяча и семената
(Мат. 13:18-23; Мк. 4:13-20)
11 Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. 12 Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. 13 Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. 14 Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. 15 А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.
Използвайте онова, което имате
(Мк. 4:21-25)
16 Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. 17 Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. 18 Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“
Истинското семейство на Исус
(Мат. 12:46-50; Мк. 3:31-35)
19 Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. 20 Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“
21 А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“
Исус укротява буря
(Мат. 8:23-27; Мк. 4:35-41)
22 Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. 23 По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. 24 Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“
Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. 25 Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“
Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“
Исус освобождава човек от зли духове
(Мат. 8:28-34; Мк. 5:1-20)
26 Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. 27 Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. 28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“
30 Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отвърна: „Легион“, защото в него се бяха вселили много демони. 31 Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.[a] 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. 33 Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.
34 Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. 35 Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му — облечен и със здрав разум. И се уплашиха. 36 Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. 37 Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. 38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.
Но Исус го отпрати с думите: 39 „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“
И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена
(Мат. 9:18-26; Мк. 5:21-43)
40 Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. 41 Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, 42 защото единствената му дъщеря — момиче на около дванадесет години — беше на смъртно легло.
Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. 43 Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители,[b] без никой да може да я излекува, 44 се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. 45 Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“
Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“
46 Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ 47 Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. 48 Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“
49 Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“
50 Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“
51 Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. 52 Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“
53 Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. 54 Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ 55 Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ 56 Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.
Lukas 8
Svenska Folkbibeln
Lukas 8
Svenska Folkbibeln
Kvinnorna som följde Jesus
8 Därefter vandrade Jesus från stad till stad och från by till by och predikade evangeliet om Guds rike. De tolv var med honom 2 och även några kvinnor, som hade blivit befriade från onda andar och botade från sjukdomar: Maria, som kallades Magdalena - från henne hade sju onda andar farit ut - 3 vidare Johanna som var hustru till Herodes förvaltare Kusas, och Susanna och många andra som tjänade dem med vad de ägde.
Liknelsen om såningsmannen
4 Då mycket folk samlades och man begav sig ut till honom från den ena staden efter den andra, talade han till dem i en liknelse: 5 "En såningsman gick ut för att så sitt utsäde. Och när han sådde föll en del vid vägen och trampades ner, och himlens fåglar åt upp det. 6 En del föll på stenig mark, och när det hade kommit upp torkade det bort, eftersom det inte hade någon fuktighet. 7 En del föll bland tistlar, och tistlarna växte upp samtidigt och kvävde det. 8 Men en del föll i god jord och växte upp och gav hundrafaldig skörd." När han hade sagt detta, ropade han: "Hör, du som har öron att höra med!"
Liknelsens innebörd
9 Hans lärjungar frågade honom sedan vad denna liknelse betydde. 10 Han svarade: "Ni har fått nåden att förstå Guds rikes hemligheter, men de andra får dem i liknelser, för att de skall se och ändå inte se och höra och ändå inte förstå. 11 Detta är liknelsens mening: Säden är Guds ord. 12 De vid vägen är de som har hört ordet, men sedan kommer djävulen och tar bort det ur deras hjärtan, så att de inte kan tro och bli frälsta. 13 De på stenig mark är de som tar emot ordet med glädje när de har hört det. Men de har ingen rot. De tror bara till en tid, och i frestelsens stund kommer de på fall. 14 Det som föll bland tistlar är de som har hört ordet men som mer och mer kvävs av bekymmer, rikedom och njutningslystnad och aldrig bär mogen frukt. 15 Men det som föll i god jord är de som har hört ordet och behåller det i ett uppriktigt och gott hjärta och bär frukt och är uthålliga.
16 Ingen tänder ett ljus och gömmer det under ett kärl eller ställer det under en bänk, utan man ställer det på en ljushållare, så att de som kommer in ser ljuset. 17 Ty inget är dolt som inte skall bli uppenbarat. Och inget är gömt som inte skall bli känt och komma i dagen. 18 Ge därför akt på vad ni hör. Ty den som har skall få, men den som inte har, från honom skall tas också det han tror sig ha."
Jesu familj
19 Jesu mor och bröder kom till honom, men de kunde inte ta sig fram för folkmassans skull. 20 Man sade då till honom: "Din mor och dina bröder står här utanför och vill träffa dig." 21 Han svarade dem: "Min mor och mina bröder är de som hör Guds ord och handlar efter det."
Jesus stillar stormen
22 En dag steg Jesus i en båt tillsammans med sina lärjungar, och han sade till dem: "Låt oss fara över till andra sidan sjön." De lade ut, 23 och medan de seglade somnade han. Då for en stormvind ner över sjön, och båten tog in så mycket vatten att den höll på att fyllas och de kom i sjönöd. 24 De gick då fram och väckte honom och sade: "Mästare, Mästare, vi går under!" Han vaknade och talade strängt till vinden och vågorna, och de lade sig och det blev lugnt. 25 Sedan frågade han dem: "Var är er tro?" Förskräckta och förundrade sade de till varandra: "Vem är han? Både vindarna och vattnet befaller han, och de lyder honom."
Jesus botar en besatt
26 De lade sedan till vid gerasenernas område, som ligger mitt emot Galileen. 27 När Jesus steg i land, kom en man från staden emot honom. Han var besatt av onda andar och hade inte på länge haft kläder på sig, och han bodde inte i något hus utan höll till bland gravarna. 28 Då han fick se Jesus ropade han och föll ner inför honom och skrek: "Vad har jag med dig att göra, Jesus, den högste Gudens Son? Jag ber dig: plåga mig inte!" 29 Jesus hade just befallt den orene anden att fara ut ur mannen. Länge hade anden hållit honom i sitt grepp. Man hade bundit honom med kedjor och fotbojor och bevakat honom, men han hade slitit sönder bojorna och drivits ut i ödemarken av den onde anden. 30 Jesus frågade honom: "Vad är ditt namn?" Han svarade: "Legion",[a] eftersom många onda andar hade farit in i honom. 31 Och de bad Jesus att han inte skulle befalla dem att fara ner i avgrunden. 32 Nu gick där en stor svinhjord och betade på berget, och de onda andarna bad att han skulle låta dem fara in i svinen, och det tillät han. 33 De onda andarna for ut ur mannen och in i svinen, och hjorden störtade utför branten ner i sjön och drunknade.
34 När herdarna såg vad som hände, flydde de och berättade om det inne i staden och ute på landet. 35 Och man gick ut för att se vad som hade hänt. De kom till Jesus och fann mannen, som de onda andarna hade farit ut ur, sitta vid Jesu fötter, klädd och vid sina sinnen. Då greps de av fruktan. 36 Men de som var ögonvittnen berättade för dem hur den besatte hade blivit hjälpt. 37 Därefter bad allt folket från gerasenernas område att Jesus skulle lämna dem, eftersom stor fruktan hade kommit över dem. Och han steg i en båt och vände tillbaka. 38 Mannen som de onda andarna hade farit ut ur bad att få följa med honom, men Jesus skickade i väg honom med orden: 39 "Vänd tillbaka hem och berätta allt vad Gud har gjort med dig." Och han gick och ropade ut över hela staden allt vad Jesus hade gjort med honom.
Jesus uppväcker Jairus dotter
40 När Jesus kom tillbaka, tog folket emot honom, eftersom alla väntade på honom. 41 Då kom det fram en man som hette Jairus, och han var föreståndare för synagogan. Han föll ner för Jesu fötter och bad att Jesus skulle komma hem till honom. 42 Han hade en enda dotter som var i tolvårsåldern, och hon låg för döden.
Jesus gick då med och folkskaran trängde sig inpå honom. 43 Där fanns en kvinna som hade lidit av blödningar i tolv år och som ingen hade kunnat bota. 44 Hon närmade sig Jesus bakifrån och rörde vid hörntofsen[b] på hans mantel, och genast stannade blödningen. 45 Jesus frågade: "Vem var det som rörde vid mig?" Då alla nekade, sade Petrus: "Mästare, folkmassan trycker och tränger sig inpå dig." 46 Men Jesus sade: "Någon rörde vid mig. Jag kände att kraft gick ut från mig." 47 När kvinnan såg att hon var upptäckt, kom hon darrande fram och föll ner för honom och förklarade inför allt folket varför hon hade rört vid honom och hur hon genast hade blivit botad. 48 Jesus sade till henne: "Min dotter, din tro har frälst dig. Gå i frid."
49 Medan han ännu talade, kom någon från synagogföreståndarens hus och sade: "Din dotter är död. Besvära inte Mästaren längre." 50 Jesus hörde det och sade till honom: "Var inte rädd. Tro endast, så får hon liv igen." 51 När han kom fram till huset, lät han ingen följa med in utom Petrus, Johannes och Jakob och flickans far och mor. 52 Alla grät och höll dödsklagan över henne. Men Jesus sade: "Gråt inte. Hon är inte död, hon sover." 53 Då hånskrattade de åt honom, för de visste att hon var död. 54 Men han tog flickans hand och ropade: "Flicka, stå upp!" 55 Hennes livsande återvände, och hon reste sig genast, och han sade till dem att ge henne något att äta. 56 Hennes föräldrar blev utom sig av häpnad. Men Jesus förbjöd dem att tala om för någon vad som hade hänt.
Footnotes
- Lukas 8:30 Legion Se not till Mark 5:9.
- Lukas 8:44 hörntofsen Se not till Matt 23:5.
Luke 8
New International Version
Luke 8
New International Version
The Parable of the Sower(A)
8 After this, Jesus traveled about from one town and village to another, proclaiming the good news of the kingdom of God.(B) The Twelve were with him, 2 and also some women who had been cured of evil spirits and diseases: Mary (called Magdalene)(C) from whom seven demons had come out; 3 Joanna the wife of Chuza, the manager of Herod’s(D) household; Susanna; and many others. These women were helping to support them out of their own means.
4 While a large crowd was gathering and people were coming to Jesus from town after town, he told this parable: 5 “A farmer went out to sow his seed. As he was scattering the seed, some fell along the path; it was trampled on, and the birds ate it up. 6 Some fell on rocky ground, and when it came up, the plants withered because they had no moisture. 7 Other seed fell among thorns, which grew up with it and choked the plants. 8 Still other seed fell on good soil. It came up and yielded a crop, a hundred times more than was sown.”
When he said this, he called out, “Whoever has ears to hear, let them hear.”(E)
9 His disciples asked him what this parable meant. 10 He said, “The knowledge of the secrets of the kingdom of God has been given to you,(F) but to others I speak in parables, so that,
11 “This is the meaning of the parable: The seed is the word of God.(H) 12 Those along the path are the ones who hear, and then the devil comes and takes away the word from their hearts, so that they may not believe and be saved. 13 Those on the rocky ground are the ones who receive the word with joy when they hear it, but they have no root. They believe for a while, but in the time of testing they fall away.(I) 14 The seed that fell among thorns stands for those who hear, but as they go on their way they are choked by life’s worries, riches(J) and pleasures, and they do not mature. 15 But the seed on good soil stands for those with a noble and good heart, who hear the word, retain it, and by persevering produce a crop.
A Lamp on a Stand
16 “No one lights a lamp and hides it in a clay jar or puts it under a bed. Instead, they put it on a stand, so that those who come in can see the light.(K) 17 For there is nothing hidden that will not be disclosed, and nothing concealed that will not be known or brought out into the open.(L) 18 Therefore consider carefully how you listen. Whoever has will be given more; whoever does not have, even what they think they have will be taken from them.”(M)
Jesus’ Mother and Brothers(N)
19 Now Jesus’ mother and brothers came to see him, but they were not able to get near him because of the crowd. 20 Someone told him, “Your mother and brothers(O) are standing outside, wanting to see you.”
21 He replied, “My mother and brothers are those who hear God’s word and put it into practice.”(P)
Jesus Calms the Storm(Q)(R)
22 One day Jesus said to his disciples, “Let us go over to the other side of the lake.” So they got into a boat and set out. 23 As they sailed, he fell asleep. A squall came down on the lake, so that the boat was being swamped, and they were in great danger.
24 The disciples went and woke him, saying, “Master, Master,(S) we’re going to drown!”
He got up and rebuked(T) the wind and the raging waters; the storm subsided, and all was calm.(U) 25 “Where is your faith?” he asked his disciples.
In fear and amazement they asked one another, “Who is this? He commands even the winds and the water, and they obey him.”
Jesus Restores a Demon-Possessed Man(V)(W)
26 They sailed to the region of the Gerasenes,[b] which is across the lake from Galilee. 27 When Jesus stepped ashore, he was met by a demon-possessed man from the town. For a long time this man had not worn clothes or lived in a house, but had lived in the tombs. 28 When he saw Jesus, he cried out and fell at his feet, shouting at the top of his voice, “What do you want with me,(X) Jesus, Son of the Most High God?(Y) I beg you, don’t torture me!” 29 For Jesus had commanded the impure spirit to come out of the man. Many times it had seized him, and though he was chained hand and foot and kept under guard, he had broken his chains and had been driven by the demon into solitary places.
30 Jesus asked him, “What is your name?”
“Legion,” he replied, because many demons had gone into him. 31 And they begged Jesus repeatedly not to order them to go into the Abyss.(Z)
32 A large herd of pigs was feeding there on the hillside. The demons begged Jesus to let them go into the pigs, and he gave them permission. 33 When the demons came out of the man, they went into the pigs, and the herd rushed down the steep bank into the lake(AA) and was drowned.
34 When those tending the pigs saw what had happened, they ran off and reported this in the town and countryside, 35 and the people went out to see what had happened. When they came to Jesus, they found the man from whom the demons had gone out, sitting at Jesus’ feet,(AB) dressed and in his right mind; and they were afraid. 36 Those who had seen it told the people how the demon-possessed(AC) man had been cured. 37 Then all the people of the region of the Gerasenes asked Jesus to leave them,(AD) because they were overcome with fear. So he got into the boat and left.
38 The man from whom the demons had gone out begged to go with him, but Jesus sent him away, saying, 39 “Return home and tell how much God has done for you.” So the man went away and told all over town how much Jesus had done for him.
Jesus Raises a Dead Girl and Heals a Sick Woman(AE)
40 Now when Jesus returned, a crowd welcomed him, for they were all expecting him. 41 Then a man named Jairus, a synagogue leader,(AF) came and fell at Jesus’ feet, pleading with him to come to his house 42 because his only daughter, a girl of about twelve, was dying.
As Jesus was on his way, the crowds almost crushed him. 43 And a woman was there who had been subject to bleeding(AG) for twelve years,[c] but no one could heal her. 44 She came up behind him and touched the edge of his cloak,(AH) and immediately her bleeding stopped.
45 “Who touched me?” Jesus asked.
When they all denied it, Peter said, “Master,(AI) the people are crowding and pressing against you.”
46 But Jesus said, “Someone touched me;(AJ) I know that power has gone out from me.”(AK)
47 Then the woman, seeing that she could not go unnoticed, came trembling and fell at his feet. In the presence of all the people, she told why she had touched him and how she had been instantly healed. 48 Then he said to her, “Daughter, your faith has healed you.(AL) Go in peace.”(AM)
49 While Jesus was still speaking, someone came from the house of Jairus, the synagogue leader.(AN) “Your daughter is dead,” he said. “Don’t bother the teacher anymore.”
50 Hearing this, Jesus said to Jairus, “Don’t be afraid; just believe, and she will be healed.”
51 When he arrived at the house of Jairus, he did not let anyone go in with him except Peter, John and James,(AO) and the child’s father and mother. 52 Meanwhile, all the people were wailing and mourning(AP) for her. “Stop wailing,” Jesus said. “She is not dead but asleep.”(AQ)
53 They laughed at him, knowing that she was dead. 54 But he took her by the hand and said, “My child, get up!”(AR) 55 Her spirit returned, and at once she stood up. Then Jesus told them to give her something to eat. 56 Her parents were astonished, but he ordered them not to tell anyone what had happened.(AS)
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Svenska Folkbibeln (SFB)
1996, 1998 by Stiftelsen Svenska Folkbibeln
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.