Лука 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Дяволът изкушава Исус
(Мат. 4:1-11; Мк. 1:12-13)
4 Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята. 2 Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.
3 Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“
4 Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“(A)
5 Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света, 6 като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам. 7 Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“
8 Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“(B)
9 Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу! 10 Нали е писано:
«Той ще заповяда на ангелите си
да бдят над теб.
11 Те ще те носят на ръце,
за да не удариш крака си в камък.»“(C)
12 Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“(D)
13 Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.
Исус започва делото си в Галилея
(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)
14 Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. 15 Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
Исус отива в родния си град
(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)
16 После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. 17 Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18 „Духът на Господа е върху мен,
защото ме е помазал да съобщя на бедните Благата вест.
Изпратил ме е да провъзглася освобождение на пленниците,
проглеждане на слепите,
избавление на подтиснатите
19 и да възвестя годината на Господното благоволение.“(E)
20 Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. 21 Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
22 Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“
23 Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“ 24 Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град. 25 Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици. 26 Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон. 27 А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“
28 Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха. 29 Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу. 30 Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.
Исус излекува човек, обладан от зъл дух
(Мк. 1:21-28)
31 После Исус отиде в галилейския град Капернаум и в съботата поучаваше хората. 32 Неговото учение ги смайваше, защото говореше с власт. 33 В синагогата имаше един човек, обладан от зъл дух. Той изкрещя: 34 „Хей! Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“ 35 Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от човека!“ Злият дух повали мъжа на земята пред всички и излезе от него, без да му стори нищо лошо.
36 Всички хора бяха изумени и се питаха един друг: „Какво значи това? С власт и сила той заповядва на злите духове и те излизат!“ 37 И новината за Исус се разнесе из цялата област.
Исус излекува тъщата на Петър
(Мат. 8:14-15; Мк. 1:29-31)
38 Исус напусна синагогата и отиде в дома на Симон. Тъщата на Симон гореше от треска и помолиха Исус да й помогне. 39 Той се наведе над нея и заповяда на треската да я напусне. И веднага жената се вдигна на крака и започна да им прислужва.
Исус излекува още много хора
(Мат. 8:16-17; Мк. 1:32-34)
40 При залез слънце всички, които имаха близки, болни от всякакви болести, ги доведоха при Исус, а той, като полагаше ръцете си върху всеки от тях, ги излекува. 41 От много от тях излизаха демони, които викаха: „Ти си Божият Син!“ Но Исус им забраняваше да говорят, защото те знаеха, че той е Месията.
Исус отива в други градове
(Мк. 1:35-39)
42 На разсъмване той напусна града и се усамоти в едно безлюдно място. А хората го търсеха и когато го намериха, се опитаха да го задържат, за да не си отива от тях. 43 Но Исус им каза: „Трябва да съобщя Благата вест за Божието царство и в другите градове, защото за това съм изпратен.“
44 После продължи да проповядва в синагогите в Юдея.
Лука 4
Bulgarian Bible
4 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 защото е писано: 11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: 18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 да проглася благоприятната Господна година".
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в галилейските синагоги.
Лука 4
1940 Bulgarian Bible
4 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия <царства>, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;
11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година".
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com