Add parallel Print Page Options

Призив за покаяние

13 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

Притча за безплодната смокиня

Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’ Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“

Иисус Христос лекува в събота

10 (A)Една събота Иисус поучаваше в една синагога. 11 Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи. 12 Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ 13 И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога. 14 (B)Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ 15 Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои? 16 А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“ 17 И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Притча за синаповото зърно и кваса

18 (C)Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? 19 (D)Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“

20 (E)И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? 21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

Тясната врата

22 (F)(G)Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.

23 Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори: 24 „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат. 25 (H)Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате ‘Господи, Господи, отвори ни!’, и когато Той ви отвори и рече ‘Не ви зная откъде сте’, 26 тогава ще започнете да казвате: ‘Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше’. 27 А Той ще рече: ‘Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!’ 28 (I)(J)Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. 29 И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство. 30 (K)И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“

Оплакването на Йерусалим

31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“ 32 Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша. 33 Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.

34 (L)(M)Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. 35 (N)Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: ‘Благословен е Идващият в името на Господа’!“

13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на <Исуса> за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е <държал> цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 Обаче трябва днес и утре и други <ден> да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка <прибира> пилците си под крилете си, но не искахте!

35 Ето, оставя се вам дома ви <пуст>; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.