³ ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.

¹⁶ Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;

²⁰ И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.

¹⁴ За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

³ и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.