Йов 4
1940 Bulgarian Bible
4 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Job 4
La Biblia de las Américas
Reproches de Elifaz
4 Entonces respondió Elifaz temanita, y dijo:
2 Si alguien osara hablarte, ¿te pondrías impaciente?
Pero ¿quién puede abstenerse de hablar[a](A)?
3 He aquí, tú has exhortado a muchos,
y las manos débiles has fortalecido(B).
4 Al que tropezaba tus palabras han levantado[b],
y las rodillas débiles[c] has robustecido.
5 Pero ahora que te ha llegado a ti, te impacientas(C);
te toca a ti, y te desalientas(D).
6 ¿No es tu temor[d] a Dios(E) tu confianza(F),
y la integridad de tus caminos tu esperanza?
7 Recuerda ahora, ¿quién siendo inocente ha perecido jamás?
¿O dónde han sido destruidos los rectos(G)?
8 Por lo que yo he visto, los que aran iniquidad
y los que siembran aflicción, eso siegan(H).
9 Por el aliento de Dios perecen(I),
y por la explosión[e] de su ira son consumidos(J).
10 El rugido del león, el bramido de la fiera[f]
y los dientes de los leoncillos son quebrantados(K).
11 El león perece por falta de presa(L),
y los cachorros de la leona se dispersan(M).
12 Una palabra me fue traída furtivamente(N),
y mi oído percibió un susurro(O) de ella.
13 Entre pensamientos inquietantes de visiones nocturnas,
cuando el sueño profundo cae sobre los hombres(P),
14 me sobrevino un espanto, un temblor
que hizo estremecer todos[g] mis huesos.
15 Entonces un espíritu pasó cerca de[h] mi rostro,
y el pelo de mi piel[i] se erizó.
16 Algo se detuvo, pero no pude reconocer su aspecto;
una figura estaba delante de mis ojos,
hubo silencio, después oí una voz:
17 «¿Es el mortal justo delante de Dios(Q)?
¿Es el hombre puro delante de su Hacedor(R)?
18 Dios no confía ni aún en sus propios siervos;
y a sus ángeles atribuye errores(S).
19 ¡Cuánto más a los que habitan en casas de barro(T),
cuyos cimientos están en el polvo(U),
que son aplastados como[j] la polilla!
20 Entre la mañana y la tarde son hechos pedazos(V);
sin que nadie se dé cuenta, perecen para siempre(W).
21 ¿No les es arrancada la cuerda de su tienda(X)?
Mueren, mas sin sabiduría(Y)».
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
