4 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

² Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³ Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴ Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵ А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶ В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷ Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸ До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹ Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰ Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹ Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹² Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³ Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴ Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵ Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶ Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷ Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸ Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹ Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰ Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹ Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.