Йов 30

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Сегашното бедствено положение е незаслужено

30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. ² За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. ³ От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, ⁴ късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. ⁵ Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, ⁶ за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. ^7 (A)Викат между храстите, врат се под трънаците – ⁸ подли и безименни човеци, измет на земята.

^9 (B)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. ¹⁰ Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. ¹¹ Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. ¹² Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, ¹³ а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. ¹⁴ Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. ^15 (C)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

¹⁶ И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. ¹⁷ Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. ¹⁸ С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. ¹⁹ Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. ²⁰ Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. ²¹ Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. ²² Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. ²³ Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

²⁴ Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? ²⁵ Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? ²⁶ Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. ²⁷ Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. ²⁸ Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. ²⁹ Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. ³⁰ Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. ³¹ Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“