Йов 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Диалози между Йов и тримата му приятели
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 (A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 (C)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 (D)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 (E)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 (F)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 (G)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 (H)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 (I)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Job 3
New King James Version
Job Deplores His Birth
3 After this Job opened his mouth and cursed the day of his birth. 2 And Job [a]spoke, and said:
3 “May(A) the day perish on which I was born,
And the night in which it was said,
‘A male child is conceived.’
4 May that day be darkness;
May God above not seek it,
Nor the light shine upon it.
5 May darkness and (B)the shadow of death claim it;
May a cloud settle on it;
May the blackness of the day terrify it.
6 As for that night, may darkness seize it;
May it not [b]rejoice among the days of the year,
May it not come into the number of the months.
7 Oh, may that night be barren!
May no joyful shout come into it!
8 May those curse it who curse the day,
Those (C)who are ready to arouse Leviathan.
9 May the stars of its morning be dark;
May it look for light, but have none,
And not see the [c]dawning of the day;
10 Because it did not shut up the doors of my mother’s womb,
Nor hide sorrow from my eyes.
11 “Why(D) did I not die at birth?
Why did I not [d]perish when I came from the womb?
12 (E)Why did the knees receive me?
Or why the breasts, that I should nurse?
13 For now I would have lain still and been quiet,
I would have been asleep;
Then I would have been at rest
14 With kings and counselors of the earth,
Who (F)built ruins for themselves,
15 Or with princes who had gold,
Who filled their houses with silver;
16 Or why was I not hidden (G)like a stillborn child,
Like infants who never saw light?
17 There the wicked cease from troubling,
And there the [e]weary are at (H)rest.
18 There the prisoners [f]rest together;
(I)They do not hear the voice of the oppressor.
19 The small and great are there,
And the servant is free from his master.
20 “Why(J) is light given to him who is in misery,
And life to the (K)bitter of soul,
21 Who (L)long[g] for death, but it does not come,
And search for it more than (M)hidden treasures;
22 Who rejoice exceedingly,
And are glad when they can find the (N)grave?
23 Why is light given to a man whose way is hidden,
(O)And whom God has hedged in?
24 For my sighing comes before [h]I eat,
And my groanings pour out like water.
25 For the thing I greatly (P)feared has come upon me,
And what I dreaded has happened to me.
26 I am not at ease, nor am I quiet;
I have no rest, for trouble comes.”
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
