Йов 29
1940 Bulgarian Bible
29 И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.
Job 29
King James Version
29 Moreover Job continued his parable, and said,
2 Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;
3 When his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;
4 As I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;
5 When the Almighty was yet with me, when my children were about me;
6 When I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;
7 When I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!
8 The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.
9 The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.
10 The nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.
11 When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:
12 Because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.
13 The blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow's heart to sing for joy.
14 I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.
15 I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.
16 I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.
17 And I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.
18 Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.
19 My root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.
20 My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.
21 Unto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.
22 After my words they spake not again; and my speech dropped upon them.
23 And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.
24 If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.
25 I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.
© 1995-2005 by Bibliata.com