Add parallel Print Page Options

А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри![a] 10 (A)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

Read full chapter

Footnotes

  1. 2:9 В Септуагинта: „След като измина много време, неговата жена му каза: ‘Докога ще упорстваш и казваш: «Ето ще потърпя още малко време, защото имам надежда за спасението си». Ето изчезна споменът за тебе от земята, синовете и дъщерите ти – родилните болки на моята утроба, както и грижите, от които напразно се изнурих с непосилен труд. Самият ти седиш в гной с червеи и прекарваш нощта под открито небе. А аз обикалям като скитница и слугиня от място на място и от къща в къща. Чакам кога ще залезе слънцето, за да си почина от непосилния труд и страданията, които сега ме измъчват. Кажи най-после някоя дума срещу Бога и умри!’“