Add parallel Print Page Options

14 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

14 人はなんともろいものでしょう。
人生はなんと短く、苦しみに満ちているのでしょう。
人は花のように咲いても、すぐにしおれ、
通り過ぎる雲の影のように
あっという間に消え失せます。
あなたは、このようにはかない人間をきびしく責め、
あくまでさばこうとするのですか。
生まれつき汚れている者に
どうしてきよさを求めることができましょう。
あなたは人間に、
ほんのわずかな人生の期間を与えました。
それは月単位ではかれる程度の日数で、
それ以上、一分一秒でも延ばせません。
だから、つかの間の休息を与えてください。
怒りに燃える目をそらして、
死ぬ前に、ほんの少しでも安らぎを与えてください。

木には望みがある。
切り倒されても、やがて新しい芽を出し、
やわらかな枝を張る。
8-9 たとえ根が老化し、根株が枯れても、
水さえあれば新しい苗木のように芽を吹き、枝を出す。
10 しかし、人は違う。
死んで葬られると、その霊魂はどこへ行くのか。
11-12 水が湖から蒸発し、日照りで川が干上がるように、
人は地に伏すと、永久に立ち上がらない。
目も覚まさず、眠りから起きることもない。

13 あなたが私を死者のいる所に隠し、
あなたの怒りが過ぎるまで忘れ、
ずっとあとになって思い出してくださるとよいのに。
14 人は死んでも生き返るかもしれません。
私はそのことに望みをかけているのです。
ですから、苦しみながらも
ひたすら死を待ち望むのです。
15 私を呼んでください。いつでもみもとへまいります。
あなたは私のしたことに
ことごとく報いてくださるでしょう。
16 ところが今、代わりに、
私にあとわずかしか生きることを許さず、
しかも、すべての過ちに目を留め、
17 それを束にして証拠として私に突きつけます。
18-19 山は崩れてなくなり、
水は石を打ち砕いて砂にし、
大水は土砂を押し流します。
そのように、人のすべての望みは絶えます。
20-21 あなたはいつまでも人を打ち負かすので、
ついに人は舞台から姿を消します。
あなたは人をしわだらけの老人とし、
遠くへ追いやります。
だから、自分の子どもたちが栄誉を受けても、
失敗したり災難に会っても、
人にはそのことを知るすべがありません。
22 人にはただ、悲しみと痛みだけしかないのです。」