Йов 7  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

7 ^(A)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? ² Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. ³ Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. ⁴ Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. ⁵ Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

⁶ Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. ⁷ Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. ⁸ Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. ^9 (B)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, ¹⁰ няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

¹¹ Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. ¹² Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? ¹³ Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, ¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. ^15 (C)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. ^16 (D)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. ¹⁷ Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? ¹⁸ Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? ¹⁹ Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? ²⁰ Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? ²¹ Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“