Призивът на Йов към Бога

14 ^(A)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. ^2 (B)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. ³ И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? ⁴ Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! ⁵ Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, ⁶ то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

⁷ За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. ⁸ Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, ⁹ но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. ¹⁰ А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? ¹¹ Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. ¹² Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. ¹³ О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! ¹⁴ След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. ¹⁵ Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. ^16 (C)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. ¹⁷ В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

¹⁸ Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, ¹⁹ както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. ²⁰ Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. ²¹ На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. ²² Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“