Йоан 9-13

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус излекува слепец по рождение

9 По пътя Исус видя един слепец по рождение. ² Учениците му го попитаха: „Учителю, заради чий грях този човек се е родил сляп — негов или на родителите му?“

³ Исус отговори: „Нито той, нито родителите му са извършили грях. Родил се е сляп, за да може да се изяви действието на Божията сила. ⁴ Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. ⁵ Докато съм в света, аз съм светлина за света.“

⁶ След като каза това, Исус плю на земята, направи кал от слюнката и намаза с нея очите на слепеца. ⁷ После му каза: „Иди и се измий в къпалнята Силоам“ (което означава „изпратен“). Човекът отиде в къпалнята, изми се и се върна прогледнал.

⁸ Съседите му и онези, които бяха свикнали да го виждат да проси, казаха: „Това не е ли същият човек, който преди седеше и просеше?“

⁹ Някои казаха: „Да, той е.“ Други не се съгласиха: „Не, не е той. Този само прилича на него.“

Тогава човекът каза: „Аз съм този, който преди беше сляп.“

¹⁰ Хората го попитаха: „Как прогледна?“

¹¹ Той отговори: „Човекът, наречен Исус, направи малко кал и намаза очите ми с нея. След това ми каза да отида в Силоам и да се измия. И аз отидох, измих се и прогледнах.“

¹² Хората попитаха: „Къде е той?“

Човекът отвърна: „Не зная.“

Фарисеите разпитват прогледналия

¹³ Тогава отведоха при фарисеите човека, който преди това беше сляп. ¹⁴ (А денят, в който Исус направи калта и върна зрението на слепия, беше събота.) ¹⁵ И така, фарисеите отново започнаха да го разпитват как е прогледнал.

Човекът им каза: „Той намаза очите ми с кал, аз се измих и сега виждам.“

¹⁶ Някои от фарисеите казваха: „Този човек не е от Бога, защото не спазва съботния ден.“

Други пък питаха: „Но как може един грешен човек да извърши такива знамения?“ И между тях възникна спор.

¹⁷ Те отново попитаха прогледналия слепец: „Какво ще кажеш за него, след като те излекува и сега виждаш?“

Човекът отговори: „Той е пророк.“

¹⁸ Но юдейските водачи все още не можеха да повярват, че човекът е бил сляп и е прогледнал. Те извикаха родителите му ¹⁹ и ги попитаха: „Това ли е вашият син, за когото казвате, че е роден сляп? Тогава как така сега може да вижда?“

²⁰ Родителите му отговориха: „Знаем, че това е нашият син и че е роден сляп. ²¹ Но как може да вижда сега и кой е върнал зрението му, не знаем. Него питайте! Той е достатъчно голям, за да отговори сам.“ ²² (Родителите му казаха това, защото се страхуваха от юдейските водачи, които вече бяха решили да отлъчат от синагогата всеки, който признае Исус за Месията. ²³ По тази причина те казаха: „Той е достатъчно голям. Него питайте!“)

²⁴ Юдейските водачи за втори път извикаха прогледналия слепец и му казаха: „Отдай слава на Бога, като кажеш истината! Ние знаем, че този човек е грешник.“

²⁵ Той отговори: „Дали е грешник, не зная. Едно зная: че бях сляп, а сега виждам.“

²⁶ Те го попитаха: „Какво ти направи той? Как ти върна зрението?“

²⁷ Човекът отговори: „Вече ви казах, но вие не желаете да ме чуете. Защо искате да ви го повторя? Да не би и вие да искате да станете негови ученици?“

²⁸ Тогава юдейските водачи го наругаха: „Ти си негов ученик, а ние сме ученици на Моисей. ²⁹ Знаем, че Бог е говорил на Моисей, а този човек не знаем дори откъде идва.“

³⁰ Човекът каза: „Странно е, че не знаете откъде идва, а той ми върна зрението. ³¹ Всички знаем, че Бог не слуша грешните. Той слуша само онзи, който е благочестив и постъпва според волята му. ³² Никой досега не е излекувал слепец по рождение. ³³ Ако този човек не беше от Бога, не би могъл да извърши нищо.“

³⁴ Юдейските водачи му отговориха: „Ти си роден потънал в грях! Нас ли се опитваш да учиш?“ И го изгониха навън.

Духовна слепота

³⁵ Исус чу, че юдейските водачи са го изгонили, намери го и му каза: „Вярваш ли в Човешкия Син?“

³⁶ Човекът попита: „Кой е той, господине? Кажи ми, за да повярвам в него.“

³⁷ Исус му каза: „Ти вече си го видял. Той е този, който разговаря с теб сега.“

³⁸ Човекът отговори: „Вярвам, Господи!“ и му се поклони.

³⁹ Исус каза: „Да съдя дойдох на този свят, за да могат тези, които не виждат, да прогледнат, а тези, които виждат, да ослепеят.“

⁴⁰ Някои от намиращите се наблизо фарисеи чуха това и го попитаха: „Нима искаш да кажеш, че ние също сме слепи?“

⁴¹ Исус им каза: „Ако наистина бяхте слепи, нямаше да сте виновни в грях, но вие твърдите: „Виждаме!“ — затова грехът ви остава.

Притча за пастира и стадото

10 Уверявам ви: този, който не влиза в кошарата през вратата, а се покатерва от друго място, е крадец и разбойник. ² А този, който влиза през вратата, е пастирът на стадото. ³ На него пазачът отваря вратата и овцете чуват гласа му. Той вика своите овце по име и ги извежда. ⁴ И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му. ⁵ Те никога няма да тръгнат след непознат човек, а ще избягат от него, защото не познават гласа му.“ ⁶ Исус им разказа тази притча, но те не разбраха смисъла й.

Исус — добрият пастир

⁷ Затова Исус каза отново: „Уверявам ви: аз съм вратата за овцете. ⁸ Всички, които дойдоха преди мен, са крадци и разбойници и овцете не ги послушаха. ⁹ Аз съм вратата: който влезе през мен, ще бъде спасен. Ще може да влиза и да излиза, и ще намира всичко, от което се нуждае. ¹⁰ Крадецът идва единствено да краде, да убива и да руши, а аз дойдох, за да дам живот — живот в цялата му пълнота.^[a]

¹¹ Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете. ¹² Наемният работник не е като пастира, защото не е стопанин на овцете и щом види, че идва вълк, ги изоставя и избягва. Тогава вълкът напада овцете и те се пръсват на разни страни. ¹³ Наемният работник побягва, защото само са го наели и той не милее за овцете.

¹⁴ Аз съм добрият пастир. Аз познавам овцете си и овцете ми ме познават, ¹⁵ също както Отец ме познава и аз познавам Отца. Аз давам живота си за тези овце. ¹⁶ Имам и други овце, които не са в това стадо. Трябва и тях да доведа. Те ще слушат гласа ми и ще станат едно стадо с един пастир. ¹⁷ Отец ме обича, защото давам живота си, за да го получа отново. ¹⁸ Никой не ми го отнема, аз го давам по собствена воля. Имам право да го дам и имам право отново да го получа. Това ми заповяда моят Баща.“

¹⁹ Тези думи отново предизвикаха спорове сред юдеите. ²⁰ Много от тях казваха: „В него се е вселил демон и той е полудял. Защо го слушате?“

²¹ Други говореха: „Това не са думи на човек, в който се е вселил демон. Нима демон може да върне зрението на слепец?“

Юдейските водачи против Исус

²² В Ерусалим дойде време за празника Освещение. Беше зима. ²³ Исус се намираше в двора на храма при Соломоновия портик. ²⁴ Юдейските водачи се събраха около него и казаха: „Колко време ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месията, кажи ни го ясно.“

²⁵ Исус отговори: „Вече ви казах, но вие не вярвате. Делата, които върша в името на моя Баща, показват кой съм. ²⁶ Но вие не вярвате, защото не сте от моето стадо. ²⁷ Моите овце слушат гласа ми. Аз ги познавам и те ме следват. ²⁸ Аз им давам вечен живот. Те никога няма да умрат и никой не може да ги грабне от ръката ми. ²⁹ Моят Баща, който ми ги е дал, е по-велик от всичко^[b] и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. ³⁰ Аз и Отец сме едно.“

³¹ Юдеите отново взеха камъни, за да го убият. ³² Исус им каза: „Аз извърших за вас много добри дела според заповедта на Отца. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“

³³ Юдеите отвърнаха: „Искаме да те убием с камъни не заради добро, което си извършил, а защото богохулстваш и макар че си простосмъртен, се представяш за Бог.“

³⁴ Исус попита: „Не е ли написано във вашия закон: „Казах, че сте богове“^(A)? ³⁵ Той нарича богове хората, на които е дадено Божието послание, а Писанията не могат да бъдат отменени. ³⁶ Защо тогава казвате, че богохулствам, когато казах: „Аз съм Божият Син“? Аз съм този, когото Отец избра и изпрати в света. ³⁷ Ако не върша делата на моя Баща, не ми вярвайте. ³⁸ Но ако ги върша, дори и да не вярвате на мен, трябва да вярвате на делата ми и тогава ще знаете и ще разберете, че Отец е в мен и аз съм в Отца.“

³⁹ Тогава юдеите отново се опитаха да го хванат, но той се изплъзна от ръцете им.

⁴⁰ След това пак се върна на другия бряг на река Йордан, на мястото, където Йоан беше кръщавал по-рано, и остана там. ⁴¹ Много хора дойдоха при него и казваха: „Йоан никога не извърши знамение, но всичко, което каза за този човек, е вярно.“ ⁴² И мнозина там повярваха в Исус.

Смъртта на Лазар

11 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар. ² (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.) ³ Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“

⁴ Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“ ⁵ (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.) ⁶ Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше. ⁷ След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“

⁸ Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“

⁹ Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят. ¹⁰ Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“

¹¹ Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“

¹² Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“

¹³ Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън. ¹⁴ Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв. ¹⁵ Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“

¹⁶ Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“

Исус във Витания

¹⁷ Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата. ¹⁸ А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим, ¹⁹ така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.

²⁰ Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома. ²¹ Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре. ²² Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“

²³ Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“

²⁴ Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“

²⁵ Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре — ще живее, ²⁶ и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“

²⁷ „Да, Господи! — отвърна тя. — Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“

Исус плаче

²⁸ След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“ ²⁹ Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него. ³⁰ (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.) ³¹ Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата. ³² Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“

³³ Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува. ³⁴ „Къде го погребахте?“ — попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“

³⁵ Исус се просълзи.

³⁶ Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“

³⁷ А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“

Исус възкресява Лазар

³⁸ Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък. ³⁹ Исус каза: „Отместете камъка!“

Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“

⁴⁰ Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“

⁴¹ Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу. ⁴² Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“ ⁴³ След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ ⁴⁴ Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.

Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“

Планът да убият Исус

(Мат. 26:1-5; Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2)

⁴⁵ Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него. ⁴⁶ Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус. ⁴⁷ Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения. ⁴⁸ Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“

⁴⁹ Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо ⁵⁰ и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“

⁵¹ Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората, ⁵² и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.

⁵³ От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. ⁵⁴ Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.

⁵⁵ Наближаваше юдейският празник Пасха и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят. ⁵⁶ Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“ ⁵⁷ Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.

Една жена почита Исус

(Мат. 26:6-13; Мк. 14:3-9)

12 Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите. ² Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус. ³ Тогава Мария донесе около една литра скъпо миро от чист нард^[c] и го изля върху нозете на Исус, а после ги избърса с косата си. Благоуханието на маслото изпълни цялата къща.

⁴ Един от учениците на Исус, Юда Искариотски, който по-късно щеше да го предаде, каза: ⁵ „Това миро, което струва триста динария, трябваше да бъде продадено и парите да се дадат на бедните.“ ⁶ (Той каза това не от загриженост за бедните, а защото беше крадец — държеше касата и често си взимаше пари оттам.)

⁷ Тогава Исус отговори: „Не я спирай! Нека направи това за деня на моето погребение. ⁸ Бедните винаги ще бъдат с вас,^[d] но аз няма винаги да съм с вас.“

Заговорът срещу Лазар

⁹ Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите. ¹⁰ Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар, ¹¹ защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-40)

¹² На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града. ¹³ Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:

¹⁴ Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:

¹⁶ (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)

¹⁷ Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото. ¹⁸ Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение. ¹⁹ Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“

Исус говори за живота и смъртта

²⁰ Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци. ²¹ Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“ ²² Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.

²³ Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави. ²⁴ Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна. ²⁵ Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. ²⁶ Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.

Исус говори за своята смърт

²⁷ Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: „Отче, избави ме от това страдание!“ Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам! ²⁸ Отче, прослави името си!“

Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“

²⁹ Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“

³⁰ В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас. ³¹ Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен. ³² Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“ ³³ (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)

³⁴ Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“

³⁵ Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива. ³⁶ Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.

Някои юдеи отказват да повярват

³⁷ Въпреки че беше извършил тези знамения пред очите им, те не повярваха в него, ³⁸ за да се изпълни казаното от пророк Исая:

³⁹ Затова те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:

⁴¹ Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за него.

⁴² Дори и сред юдейските водачи имаше много хора, които бяха повярвали в Исус, но поради страх от фарисеите не признаваха това открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата. ⁴³ Те обичаха хорските хвалби повече, отколкото похвалите от Бога.

Учението на Исус ще съди хората

⁴⁴ Исус каза високо: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в Онзи, който ме изпрати. ⁴⁵ И който вижда мен, вижда Онзи, който ме изпрати. ⁴⁶ Дойдох на света като светлина, за да не може никой, който вярва в мен, да остане в тъмнина.

⁴⁷ Ако някой чуе думите ми и не им се подчинява, аз няма да го съдя, защото не съм дошъл, за да съдя света, а за да го спася. ⁴⁸ Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото, което съм говорил, ще го съди в последния ден. ⁴⁹ Защото аз говорех не от себе си, а самият Отец, който ме изпрати, ми заповяда какво да говоря и да поучавам. ⁵⁰ Аз зная, че неговата заповед носи вечен живот. Така че това, което говоря, е същото, което Отец ми каза.“

Исус измива краката на учениците си

13 Беше преди празника Пасха и Исус знаеше, че е дошло времето да напусне този свят и да отиде при Отца. Той винаги бе обичал онези в света, които бяха негови, и сега им показа цялата си любов.

² Бяха седнали да вечерят. Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус. ³ Но Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете му и че той от Бога е дошъл и при Бога ще се върне. ⁴ Той стана от масата и свали горната си дреха, взе една кърпа и я завърза на кръста си. ⁵ След това наля вода в един леген и започна да мие краката на учениците и да ги бърше с кърпата, завързана на кръста му.

⁶ Той стигна до Симон Петър, който му каза: „Господи, нима ти ще измиеш краката ми?“

⁷ Исус отговори: „Сега не разбираш какво правя, но по-късно ще разбереш.“

⁸ Петър му каза: „Никога няма да позволя да измиеш краката ми!“

А Исус отвърна: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.“

⁹ Тогава Симон Петър му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете и главата ми!“

¹⁰ Исус каза: „Когато човек се е изкъпал, цялото му тяло е чисто и трябва да измие само краката си. Вие сте чисти, но не всички.“ ¹¹ (Исус знаеше кой ще го предаде и затова каза: „Не всички сте чисти.“)

¹² След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: „Разбирате ли какво направих за вас? ¹³ Вие ме наричате „Учител“ и „Господ“ и сте прави, защото наистина съм такъв. ¹⁴ Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си. ¹⁵ Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас. ¹⁶ Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща. ¹⁷ Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.

¹⁸ Не говоря за всички вас. Познавам тези, които съм избрал, но трябва да се сбъдне казаното в Писанието: „Човекът, с когото разделих хляба си, се обърна срещу мен.“^{(F) 19} Казвам ви това сега, преди то да се е случило, така че когато се случи, да повярвате, че АЗ СЪМ.^{[f] 20} Уверявам ви: който приеме изпратения от мен, приема мен, а който приеме мен, приема Онзи, който ме изпрати.“

Исус предсказва кой ще го предаде

(Мат. 26:20-25; Мк. 14:17-21; Лк. 22:21-23)

²¹ След като изрече това, Исус дълбоко се развълнува и открито заяви: „Уверявам ви: един от вас ще ме предаде.“

²² Учениците му започнаха да се споглеждат в недоумение за кого говори. ²³ Един от учениците, този, когото Исус обичаше, седеше до Исус. ²⁴ Тогава Симон Петър му направи знак да попита Исус кого има предвид.

²⁵ И той се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е той?“

²⁶ Исус отговори: „Това ще бъде онзи, за когото натопя залъка хляб и му го дам.“ След това натопи залъка и го подаде на Юда, сина на Симон Искариот. ²⁷ В момента, в който Юда взе хляба, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: „Направи бързо това, което възнамеряваш да извършиш.“ ²⁸ Никой от седящите на масата не разбра защо Исус му казва това. ²⁹ Някои помислиха, че понеже Юда държи касата, Исус го праща да купи нещо необходимо за празника или да даде нещо на бедните.

³⁰ Юда взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.

Исус говори за своята смърт

³¹ След като той излезе, Исус каза: „Сега Човешкият Син се прославя и Бог се прославя чрез него. ³² Щом Бог се прославя чрез него, то и Бог ще го прослави чрез себе си и ще направи това много скоро.

³³ Дечица, няма да бъда с вас много дълго. Ще ме търсите и това, което казах на юдейските водачи, казвам и на вас сега: „Не можете да дойдете там, където отивам.“

³⁴ Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг. ³⁵ Ако имате любов един към друг, всички ще знаят, че сте мои ученици.“

Исус предсказва отричането на Петър

(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34)

³⁶ Симон Петър го попита: „Господи, къде отиваш?“

Исус отговори: „Там, където отивам, ти не можеш да ме последваш сега, но по-късно ще дойдеш.“

³⁷ Петър попита: „Господи, защо не мога да те последвам сега? Живота си бих дал за теб!“

³⁸ Исус отговори: „Наистина ли ще дадеш живота си за мен? Уверявам те: петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от мен три пъти.