A A A A A
Bible Book List

Йоан 61940 Bulgarian Bible (BG1940)

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes