Учениците намират гробницата празна^(A)

20 Рано сутринта в първия ден на седмицата Мария Магдалина отиде на гробницата, когато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отместен от нея. ² Тогава тя се втурна и отиде при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: „Взели са Господа от гробницата и не знаем къде са го положили!“

³ Тогава Петър и другият ученик излязоха и се отправиха към гробницата. ⁴ И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гробницата. ⁵ Той надникна и видя, че ленените платна са там, но не влезе вътре. ⁶ Тогава Симон Петър, който го следваше, дойде и влезе в гробницата. Той видя ленените платна ⁷ и кърпата, с която беше повита главата на Исус, но тя не беше заедно с ленените платна, а свита на отделно място. ⁸ Другият ученик, който беше пристигнал пръв при гробницата, също влезе, видя и повярва. ⁹ (Защото те все още не разбираха Писанието, според което той трябваше да възкръсне от мъртвите.)

Исус се явява на Мария Магдалина^(B)

¹⁰ После учениците си отидоха по домовете. ¹¹ Мария остана отвън при гробницата и плачеше. Както плачеше, тя се наведе да погледне в гробницата ¹² и видя два ангела в бяло. Те седяха там, където по-рано беше лежало тялото на Исус, един откъм главата и един откъм краката му.

¹³ „Жено, защо плачеш?“ – попитаха я те.

Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“ ¹⁴ Когато каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не знаеше, че е той.

¹⁵ Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“

Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“

¹⁶ Исус й каза: „Мария!“

Тя се обърна и му каза на арамейски: „Равуни!“ (което значи „Учителю!“)

¹⁷ Исус й каза: „Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца, но иди при братята ми и им кажи: «Аз отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог.»“

¹⁸ Мария Магдалина отиде и каза на учениците: „Видях Господа!“ И им предаде думите му.

Исус се явява на учениците си^(C)

¹⁹ Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ ²⁰ След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.

²¹ Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ ²² След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. ²³ На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“

Исус се явява на Тома

²⁴ Тома (нарeчен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. ²⁵ Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“

²⁶ Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ ²⁷ После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“

²⁸ В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“

²⁹ Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“

Целта на тази книга

³⁰ Исус извърши пред учениците си още много други знамения, ^[a] които не са записани в тази книга. ³¹ Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, ^[b] Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.