Add parallel Print Page Options

Исус е арестуван(A)

18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.

Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. [a] Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.

Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“

Отговориха му: „Исус от Назарет.“

Той им каза: „Аз съм. [b]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.

Той отново ги попита: „Кого търсите?“

„Исус от Назарет“ – отвърнаха те.

Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)

10 Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) 11 Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“

Исус е отведен пред Анна(B)

12 Тогава римските войници, хилядникът [c] и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го 13 и го отведоха първо при Анна – тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. 14 (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)

Петър се отрича от Исус(C)

15 Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. 16 Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. 17 Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“

Той й отговори: „Не, не съм!“

18 Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус(D)

19 Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение. 20 Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите [d] и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно. 21 Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“

22 Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“

23 Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“

24 Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.

Петър отново се отрича от Исус(E)

25 Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“

Но той отрече с думите: „Не, не съм!“

26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“

27 Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.

Исус е отведен пред Пилат(F)

28 Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално, [e] иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна. 29 Затова Пилат [f] излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“

30 Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“

31 Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“

Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“ 32 Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.

33 Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

34 Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“

35 Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“

36 Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“

37 Тогава Пилат му каза: „Значи все пак си цар?“

Исус отговори: „Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“

38 Пилат попита: „Какво е истина?“

Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: „Не намирам причина да го осъдя. 39 Но вие имате традиция, според която по време на Пасхата [g] винаги ви освобождавам някого. Искате ли да ви пусна «царя на юдеите»?“

40 Но те отново закрещяха: „Не! Не този! Освободи ни Варава!“ (А Варава беше един разбойник.)

Footnotes

  1. Йоан 18:3 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
  2. Йоан 18:5 «Аз съм» Тук и в ст. 8 е възможно тези думи да имат същото значение, както в 8:24,28,58; 13:19.
  3. Йоан 18:12 + хилядници Римски военачалници, висши офицери, които командват легиона.
  4. Йоан 18:20 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
  5. Йоан 18:28 да не се осквернят ритуално Влизане в място на езичници прави невалидно специалното обредно пречистване на юдеите преди празника Пасха. Вж. Йоан 11:55.
  6. Йоан 18:29 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея през 26-36 г. сл. Хр.
  7. Йоан 18:39 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.

18 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.