Add parallel Print Page Options

17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.

18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

19 <А жените казаха>: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без <знанието на> мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?

Read full chapter