10 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

² Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

³ Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

⁴ Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

⁵ Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

⁶ Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

⁷ Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

⁸ Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

⁹ Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

¹⁰ Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

¹¹ (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

¹² Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹³ Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹⁴ Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁵ Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

¹⁶ <Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

¹⁷ Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

¹⁸ Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

¹⁹ Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

²⁰ Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

²¹ Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

²² Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

²³ Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

²⁴ Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

²⁵ Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.