49 За амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли наследник? Тогава защо <амоновият> цар владее Газа, И людете му живеят в неговите градове?

² Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И селата {Еврейски: Дъщерите.} й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които са владели него, казва Господ.

³ Излелекай, Есевоне, защото Гай се разруши, Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище; Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си.

⁴ Защо се хвалиш с долините? <Водите на> долината ти изтекоха, дъщерьо отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си <И си казала>: Кой ще дойде против мене?

⁵ Ето, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи видят, Без да има кой да прибере скитащите се.

⁶ А после ще върна от плен Амонците, казва Господ.

⁷ За Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъкът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

⁸ Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му - Времето, когато ще го накажа.

⁹ Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако <дойдеха> крадци през нощта, Не биха ли грабнали <само> това, що им е доволно?

¹⁰ Но Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, И него го няма.

¹¹ Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене.

¹² Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш,

¹³ Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота.

¹⁴ Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между народите <да каже>: Съберете се та дойдете против нея, И станете на бой.

¹⁵ Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, Презрян между човеците.

¹⁶ Колкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, И от там ще те сваля, казва Господ.

¹⁷ Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките му язви.

¹⁸ Както при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, <Така> никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

¹⁹ Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя <Едом> от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще Ми определи времето за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

²⁰ Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И намеренията, които е намислил против жителите на Теман: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

²¹ От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море.

²² Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърцето на Едомовите силни Ще бъде като сърцето на жена, когато ражда.

²³ За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, <Което> не може да утихне.

²⁴ Дамаск ослабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда.

²⁵ Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;

²⁶ Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.

²⁷ В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада.

²⁸ За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете източните жители.

²⁹ Ще отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им, Всичката им покъщнина и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка страна!

³⁰ Бягайте, отстранете се надалече, Направете си дълбоки места за живеене, Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас.

³¹ Станете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва Господ, Които нямат ни порти ни лостове, Но живеят сами.

³² Камилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части <на косата>, И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ.

³³ А Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее човек, Нито ще пришелствува в него човешки син.

³⁴ Господното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, като рече:

³⁵ Така казва Господ на силите: Ето, ще счупя лъка на Елам, Тяхната главна сила.

³⁶ Ще докарам върху Елам четирите ветрища От четирите страни на небето, И ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не отидат изпъдените еламци.

³⁷ И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които искат живота им; И ще докарам върху тях зло - Пламенният Си гняв, казва Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша.

³⁸ И като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там Цар и първенци, казва Господ.

³⁹ Но в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ.