Йеремия 10
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Господ единствен е достоен за почитане в богослужение
10 Слушайте словата, които Господ ви говори, доме Израилев! 2 (A)(B)Така казва Господ: „Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните явления, ако и народите да се плашат от тях! 3 Защото обичаите на народите са суета: идолът е дърво, отсечено в гората, издялано с резец от ръце на дърводелец. 4 Украсяват го със сребро и злато, прикрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати. 5 Тези богове стоят като плашило в поле с краставици, а не говорят, трябва да се носят, защото не могат да ходят. Но не се бойте от тях, защото не могат да причинят зло и също не могат да направят добро.“
6 Аз казах: „Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си Ти и велико е името Ти чрез Твоята сила. 7 (C)Кой не би се боял от Тебе, истински Царю на народите? Защото това подобава на Тебе, понеже няма подобен сред всички мъдри у народите и сред всички техни царства. 8 Но те са и двете – неразумни и глупави, учението им, което е лъжовно, то е дърво. 9 Ковано сребро от Тарсис се донася, а злато от Офир и идолите са дело на майстор и на златар, а тяхното облекло е синкаво и пурпурночервеникаво, всецяло са изработка на изкусни хора. 10 Но Господ е истинският Бог. Той е живият Бог и вечният Цар. Пред Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да понесат негодуването Му.
11 А така ще им кажете: ‘Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.’ 12 (D)(E)Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си. 13 (F)Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си. 14 Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно. 15 Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат. 16 Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“
Пророк Йеремия оплаква наближаващото наказание на народа и се моли
17 Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада! 18 Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“
19 (G)Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“ 20 (H)Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми. 21 Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато.
22 Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали. 23 (I)Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си. 24 (J)Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш. 25 (K)Изливай гнева Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име, защото те унищожиха Яков, дори го изядоха, довършиха го и опустошиха жилището му.
Йеремия 10
1940 Bulgarian Bible
10 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!
2 Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.
3 Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4 Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;
5 Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.
6 Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.
7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.
8 Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.
9 Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).
12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
16 <Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
18 Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.
19 Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com