Йезекиил 12
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Пленът наближава
12 И Господ отправи слово към мене, като каза: 2 (A)„Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род. 3 А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род. 4 И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен. 5 Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него. 6 Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“
7 Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.
8 А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза: 9 „Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: ‘Какво правиш?’ 10 Кажи им: ‘Така казва Господ Бог: «Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него».’ 11 Кажи: ‘Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение. 12 А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си. 13 (B)И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре. 14 (C)А всички, които са около него – неговите помощници и цялата му армия, – ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях. 15 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи. 16 Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ’.“
Съдът няма да бъде отложен
17 И Господ отправи слово към мене: 18 „Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство. 19 Тогава кажи на народа на страната: ‘Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: «Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.
20 И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ»’.“ 21 И Господ отправи слово към мене, казвайки: 22 „Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: ‘Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?’ 23 Затова им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил».’ Но кажи им: ‘Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.’ 24 Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом. 25 Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.
26 И Господ отправи слово към мене: 27 „Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: ‘Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.’ 28 (D)Затова кажи им: ‘Така казва Господ Бог: «Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни», казва Господ’.“
Йезекиил 12
1940 Bulgarian Bible
12 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.
3 Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.
4 Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.
5 Прокопай си стената пред очите им, и изнеси <вещите> през нея.
6 Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
7 И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.
8 А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
9 Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
10 Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това <пророчество> наложено <на тебе се отнася> до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
11 Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12 Князът, който е между тях ще дигне <товар> на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея <вещите му>; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
13 Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
14 И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по <разни> страни.
16 Обаче неколцина от тях ще оставя <Оцелели> от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.
17 При това, Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.
19 И кажи на людете на <тая> земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, <оголена> от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.
20 Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.
21 И Господното слово дойде към мене и рече:
22 Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?
23 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.
24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.
25 Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.
26 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
27 Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, <ще се изпълни> след много дни, И той пророкува за далечни времена.
28 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.
Hesekiel 12
nuBibeln (Swedish Contemporary Bible)
Hesekiel som förebild på folkets exil
12 Herrens ord kom till mig: 2 ”Du människa, du bor bland ett upproriskt släkte. De har ögon att se med men ser inte. De har öron att höra med men hör inte, för de är ett upproriskt släkte.
3 Därför ska du, människa, packa dina tillhörigheter så som för exil, och mitt på ljusa dagen ska du inför dem vandra bort från din plats till en annan plats, så att de ser det. Kanske ska de då förstå, trots att de är ett upproriskt släkte. 4 För ut dina tillhörigheter, som du packat så som för exil, inför dem mitt på dagen, så att de ser det. Ge dig sedan iväg på kvällen, så att de ser det, och gå som landsflyktiga brukar gå. 5 Gräv dig igenom muren, så att de ser det, och bär ut dina tillhörigheter genom hålet. 6 Lägg packningen på dina axlar inför dem, och vandra så iväg med den, bort i skymningen. Täck över ditt ansikte, så att du inte ser landet, för jag gör dig till ett tecken för israeliterna.”
7 Jag gjorde som jag hade blivit tillsagd. På ljusa dagen bar jag ut mina tillhörigheter, som om jag skulle gå i exil. På kvällen gjorde jag ett hål i muren med händerna. Med packningen på mina axlar gick jag ut i skymningen, så att de såg det.
8 På morgonen kom Herrens ord till mig: 9 ”Du människa, har inte detta upproriska släkte, Israels folk, frågat vad det är du gör?
10 Säg till dem: ’Så säger Herren, Herren: Denna profetia gäller fursten i Jerusalem och allt folket i Israel som finns där.’ 11 Säg: ’Jag är ett tecken för er.’
Så som jag har gjort ska det gå dem. De ska gå i exil, föras bort i fångenskap.
12 Fursten som är bland dem ska i skymningen lyfta sin packning på axeln och gå ut. De ska göra ett hål i muren och ta ut honom genom det.[a] Han ska täcka över sitt ansikte, så att han inte ser landet. 13 Jag ska breda ut mitt nät över honom, och han ska fångas i min snara. Jag ska sedan föra honom till Babylonien, kaldéernas land, men han ska inte se det, och han kommer att dö där. 14 Jag ska sprida alla som finns runt omkring honom, hans stab och alla hans trupper åt alla väderstreck och jaga dem med draget svärd. 15 De ska inse att jag är Herren, när jag skingrar dem bland folken och sprider ut dem i främmande länder. 16 Men jag ska låta några undkomma svärd, hungersnöd och pest, så att de ska kunna berätta om sina avskyvärda handlingar för folken som de kommer till. De ska då inse att jag är Herren.”
17 Herrens ord kom till mig: 18 ”Du människa, ät din mat med bävan, och drick ditt vatten skakande och ängslig. 19 Säg till folket i landet: ’Så säger Herren, Herren om Jerusalems invånare i Israels land: de ska äta sin mat i ängslan och dricka sitt vatten i fasa. Landet ska helt ödeläggas på grund av dess invånares våldsbenägenhet. 20 Bebodda städer ska ligga i ruiner och landet öde. Då ska ni inse att jag är Herren.’ ”
21 Herrens ord kom till mig: 22 ”Du människa, vad är det för ordspråk ni har i Israels land: ’Tiden går och det blir ingenting av någon syn?’ 23 Säg därför till dem: ’Så säger Herren, Herren: Jag ska göra slut på detta ordspråk, så att de inte mer använder det i Israel.’ Säg dem detta i stället: ’Det är snart dags för alla syner att uppfyllas. 24 Det ska inte mer finnas falska syner eller förföriska siarord bland israeliterna. 25 Jag, Herren, talar vad jag vill, och det går i uppfyllelse utan dröjsmål. I er egen tid, du upproriska släkte, ska jag uttala mitt ord och låta det gå i uppfyllelse, säger Herren, Herren.’ ”
26 Herrens ord kom till mig: 27 ”Du människa, israeliterna säger: ’Hans syn ligger långt fram i tiden. Han profeterar om en avlägsen framtid.’ 28 Säg därför till dem: ’Så säger Herren, Herren: Det ska inte dröja länge innan det ord jag har uttalat ska uppfyllas, säger Herren, Herren.’ ”
Footnotes
- 12:12 Satsen är svårtolkad. De kan syfta på fiendens armé som kom för att tillfångata kung Sidkia (”fursten”), och i så fall var det i första hand kungen som togs genom hålet, eller vem som helst som togs till fånga. Men det kan lika gärna tolkas som att det var packningen som togs genom hålet.
Ezekiel 12
King James Version
12 The word of the Lord also came unto me, saying,
2 Son of man, thou dwellest in the midst of a rebellious house, which have eyes to see, and see not; they have ears to hear, and hear not: for they are a rebellious house.
3 Therefore, thou son of man, prepare thee stuff for removing, and remove by day in their sight; and thou shalt remove from thy place to another place in their sight: it may be they will consider, though they be a rebellious house.
4 Then shalt thou bring forth thy stuff by day in their sight, as stuff for removing: and thou shalt go forth at even in their sight, as they that go forth into captivity.
5 Dig thou through the wall in their sight, and carry out thereby.
6 In their sight shalt thou bear it upon thy shoulders, and carry it forth in the twilight: thou shalt cover thy face, that thou see not the ground: for I have set thee for a sign unto the house of Israel.
7 And I did so as I was commanded: I brought forth my stuff by day, as stuff for captivity, and in the even I digged through the wall with mine hand; I brought it forth in the twilight, and I bare it upon my shoulder in their sight.
8 And in the morning came the word of the Lord unto me, saying,
9 Son of man, hath not the house of Israel, the rebellious house, said unto thee, What doest thou?
10 Say thou unto them, Thus saith the Lord God; This burden concerneth the prince in Jerusalem, and all the house of Israel that are among them.
11 Say, I am your sign: like as I have done, so shall it be done unto them: they shall remove and go into captivity.
12 And the prince that is among them shall bear upon his shoulder in the twilight, and shall go forth: they shall dig through the wall to carry out thereby: he shall cover his face, that he see not the ground with his eyes.
13 My net also will I spread upon him, and he shall be taken in my snare: and I will bring him to Babylon to the land of the Chaldeans; yet shall he not see it, though he shall die there.
14 And I will scatter toward every wind all that are about him to help him, and all his bands; and I will draw out the sword after them.
15 And they shall know that I am the Lord, when I shall scatter them among the nations, and disperse them in the countries.
16 But I will leave a few men of them from the sword, from the famine, and from the pestilence; that they may declare all their abominations among the heathen whither they come; and they shall know that I am the Lord.
17 Moreover the word of the Lord came to me, saying,
18 Son of man, eat thy bread with quaking, and drink thy water with trembling and with carefulness;
19 And say unto the people of the land, Thus saith the Lord God of the inhabitants of Jerusalem, and of the land of Israel; They shall eat their bread with carefulness, and drink their water with astonishment, that her land may be desolate from all that is therein, because of the violence of all them that dwell therein.
20 And the cities that are inhabited shall be laid waste, and the land shall be desolate; and ye shall know that I am the Lord.
21 And the word of the Lord came unto me, saying,
22 Son of man, what is that proverb that ye have in the land of Israel, saying, The days are prolonged, and every vision faileth?
23 Tell them therefore, Thus saith the Lord God; I will make this proverb to cease, and they shall no more use it as a proverb in Israel; but say unto them, The days are at hand, and the effect of every vision.
24 For there shall be no more any vain vision nor flattering divination within the house of Israel.
25 For I am the Lord: I will speak, and the word that I shall speak shall come to pass; it shall be no more prolonged: for in your days, O rebellious house, will I say the word, and will perform it, saith the Lord God.
26 Again the word of the Lord came to me, saying.
27 Son of man, behold, they of the house of Israel say, The vision that he seeth is for many days to come, and he prophesieth of the times that are far off.
28 Therefore say unto them, Thus saith the Lord God; There shall none of my words be prolonged any more, but the word which I have spoken shall be done, saith the Lord God.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Swedish Contemporary Bible (nuBibeln) Copyright © 2015 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.