Add parallel Print Page Options

Притча за врящия котел

24 След това Господ отправи слово към мене на десетия ден от десетия месец на деветата година: (A)„Сине човешки, запиши си датата, точно този ден – вавилонският цар обсади Йерусалим точно на този ден, – (B)и състави притча относно размирния дом.

Кажи им: ‘Така казва Господ Бог: «Постави котел, постави го. След това налей вода в него. Събери в него парчетата месо, всяко добро парче, бут и плешка. Напълни го с най-хубавите парчета. Вземи най-доброто от стадото. И дори натрупай дърва под него. Нека бързо кипнат и дори нека заврат парчетата в него»’.

Затова така рече Господ Бог: ‘Горко на кървавия град, котела, в който има ръжда, чиято ръжда не изчезва от него! Парче по парче я махни от него. Не много е останало върху него. Защото кръвта ѝ е сред нея. Тя го постави на гола скала. Не го изля на земята, за да го покрие с прах. За да се предизвика гняв, за да се отмъсти, поставих кръвта ѝ на гола скала, така че да не бъде покрита.’ Затова Господ Бог казва така: ‘Горко на кървавия град!’ Аз дори ще направя огромна клада. 10 Натрупай дърва. Запали огъня. Свари месото напълно, излей бульона. Нека костите се овъглят. 11 Тогава го остави празен върху въглените, така че да се нагорещи и медта му да се нажежи, и неговата нечистота да се разтопи в него, да изчезне ръждата му. 12 Изтощи се от усилията, но голямата му ръжда не се премахва от него. В огъня е с ръждата си. 13 Поради твоята развратна нечистота – защото се опитах да те очистя, но ти не се очисти от своята нечистота – и никога няма да се очистиш отново, докато не удовлетворя Своята ярост против тебе. 14 Аз съм Господ, Аз казах. Наближава и Аз ще я изпълня! Няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да проявя състрадание. Според твоите постъпки и според твоите дела ще те съдя“, казва Господ Бог.

Време за страдание на пророк Йезекиил

15 След това Господ отправи слово към мене: 16 „Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят. 17 Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“

18 Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано. 19 Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“ 20 И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите: 21 (C)‘Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: «Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч. 22 А вие ще направите, както аз направих – няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени. 23 Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите – на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно. 24 И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог»’.

25 А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им, 26 в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти. 27 (D)В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“

24 А в деветата година, десетия месец, на десетия <ден> от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; <защото> в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

Събери в него късовете <за варене>, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

Аз изложих на гол камък кръвта, <която изля>, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

Затова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

10 Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

11 Тогава тури <котела> празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

12 Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

13 Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

14 Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

15 При това Господното слово дойде към мене и рече:

16 Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19 Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20 Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21 Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;

23 гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24 Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.