Font Size
Исаия 33
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Исаия 33
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Поражението на Асирия
33 Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен.
2 (A)Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда! 3 (B)От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване. 4 И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци.
5 (C)Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост. 6 Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище.
7 (D)Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят. 8 Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората. 9 (E)Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха.
10 „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича. 11 Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря. 12 И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.
13 Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“ 14 Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“ 15 (F)Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото, 16 той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва.
17 Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя. 18 (G)Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ 19 (H)Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език. 20 (I)Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано. 21 Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси.
23 Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея. 24 И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.
Исаия 33
Bulgarian Bible
Исаия 33
Bulgarian Bible
33 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват : Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки : Где е този , който броеше кулите?
19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
ישעה 33
The Westminster Leningrad Codex
ישעה 33
The Westminster Leningrad Codex
33 ה֣וֹי שׁוֹדֵ֗ד וְאַתָּה֙ לֹ֣א שָׁד֔וּד וּבוֹגֵ֖ד וְלֹא־בָ֣גְדוּ ב֑וֹ כַּהֲתִֽמְךָ֤ שׁוֹדֵד֙ תּוּשַּׁ֔ד כַּנְּלֹתְךָ֥ לִבְגֹּ֖ד יִבְגְּדוּ־בָֽךְ׃ ס
2 יְהוָ֥ה חָנֵּ֖נוּ לְךָ֣ קִוִּ֑ינוּ הֱיֵ֤ה זְרֹעָם֙ לַבְּקָרִ֔ים אַף־יְשׁוּעָתֵ֖נוּ בְּעֵ֥ת צָרָֽה׃
3 מִקּ֣וֹל הָמ֔וֹן נָדְד֖וּ עַמִּ֑ים מֵר֣וֹמְמֻתֶ֔ךָ נָפְצ֖וּ גּוֹיִֽם׃
4 וְאֻסַּ֣ף שְׁלַלְכֶ֔ם אֹ֖סֶף הֶֽחָסִ֑יל כְּמַשַּׁ֥ק גֵּבִ֖ים שׁוֹקֵ֥ק בּֽוֹ׃
5 נִשְׂגָּ֣ב יְהוָ֔ה כִּ֥י שֹׁכֵ֖ן מָר֑וֹם מִלֵּ֣א צִיּ֔וֹן מִשְׁפָּ֖ט וּצְדָקָֽה׃
6 וְהָיָה֙ אֱמוּנַ֣ת עִתֶּ֔יךָ חֹ֥סֶן יְשׁוּעֹ֖ת חָכְמַ֣ת וָדָ֑עַת יִרְאַ֥ת יְהוָ֖ה הִ֥יא אוֹצָרֽוֹ׃ ס
7 הֵ֚ן אֶרְאֶלָּ֔ם צָעֲק֖וּ חֻ֑צָה מַלְאֲכֵ֣י שָׁל֔וֹם מַ֖ר יִבְכָּיֽוּן׃
8 נָשַׁ֣מּוּ מְסִלּ֔וֹת שָׁבַ֖ת עֹבֵ֣ר אֹ֑רַח הֵפֵ֤ר בְּרִית֙ מָאַ֣ס עָרִ֔ים לֹ֥א חָשַׁ֖ב אֱנֽוֹשׁ׃
9 אָבַ֤ל אֻמְלְלָה֙ אָ֔רֶץ הֶחְפִּ֥יר לְבָנ֖וֹן קָמַ֑ל הָיָ֤ה הַשָּׁרוֹן֙ כָּֽעֲרָבָ֔ה וְנֹעֵ֥ר בָּשָׁ֖ן וְכַרְמֶֽל׃
10 עַתָּ֥ה אָק֖וּם יֹאמַ֣ר יְהוָ֑ה עַתָּה֙ אֵֽרוֹמָ֔ם עַתָּ֖ה אֶנָּשֵֽׂא׃
11 תַּהֲר֥וּ חֲשַׁ֖שׁ תֵּ֣לְדוּ קַ֑שׁ רוּחֲכֶ֕ם אֵ֖שׁ תֹּאכַלְכֶֽם׃
12 וְהָי֥וּ עַמִּ֖ים מִשְׂרְפ֣וֹת שִׂ֑יד קוֹצִ֥ים כְּסוּחִ֖ים בָּאֵ֥שׁ יִצַּֽתּוּ׃ ס
13 שִׁמְע֥וּ רְחוֹקִ֖ים אֲשֶׁ֣ר עָשִׂ֑יתִי וּדְע֥וּ קְרוֹבִ֖ים גְּבֻרָתִֽי׃
14 פָּחֲד֤וּ בְצִיּוֹן֙ חַטָּאִ֔ים אָחֲזָ֥ה רְעָדָ֖ה חֲנֵפִ֑ים מִ֣י׀ יָג֣וּר לָ֗נוּ אֵ֚שׁ אוֹכֵלָ֔ה מִי־יָג֥וּר לָ֖נוּ מוֹקְדֵ֥י עוֹלָֽם׃
15 הֹלֵ֣ךְ צְדָק֔וֹת וְדֹבֵ֖ר מֵֽישָׁרִ֑ים מֹאֵ֞ס בְּבֶ֣צַע מַעֲשַׁקּ֗וֹת נֹעֵ֤ר כַּפָּיו֙ מִתְּמֹ֣ךְ בַּשֹּׁ֔חַד אֹטֵ֤ם אָזְנוֹ֙ מִשְּׁמֹ֣עַ דָּמִ֔ים וְעֹצֵ֥ם עֵינָ֖יו מֵרְא֥וֹת בְּרָֽע׃
16 ה֚וּא מְרוֹמִ֣ים יִשְׁכֹּ֔ן מְצָד֥וֹת סְלָעִ֖ים מִשְׂגַּבּ֑וֹ לַחְמ֣וֹ נִתָּ֔ן מֵימָ֖יו נֶאֱמָנִֽים׃
17 מֶ֥לֶךְ בְּיָפְי֖וֹ תֶּחֱזֶ֣ינָה עֵינֶ֑יךָ תִּרְאֶ֖ינָה אֶ֥רֶץ מַרְחַקִּֽים׃
18 לִבְּךָ֖ יֶהְגֶּ֣ה אֵימָ֑ה אַיֵּ֤ה סֹפֵר֙ אַיֵּ֣ה שֹׁקֵ֔ל אַיֵּ֖ה סֹפֵ֥ר אֶת־הַמִּגְדָּלִֽים׃
19 אֶת־עַ֥ם נוֹעָ֖ז לֹ֣א תִרְאֶ֑ה עַ֣ם עִמְקֵ֤י שָׂפָה֙ מִשְּׁמ֔וֹעַ נִלְעַ֥ג לָשׁ֖וֹן אֵ֥ין בִּינָֽה׃
20 חֲזֵ֣ה צִיּ֔וֹן קִרְיַ֖ת מֽוֹעֲדֵ֑נוּ עֵינֶיךָ֩ תִרְאֶ֨ינָה יְרוּשָׁלִַ֜ם נָוֶ֣ה שַׁאֲנָ֗ן אֹ֤הֶל בַּל־יִצְעָן֙ בַּל־יִסַּ֤ע יְתֵֽדֹתָיו֙ לָנֶ֔צַח וְכָל־חֲבָלָ֖יו בַּל־יִנָּתֵֽקוּ׃
21 כִּ֣י אִם־שָׁ֞ם אַדִּ֤יר יְהוָה֙ לָ֔נוּ מְקוֹם־נְהָרִ֥ים יְאֹרִ֖ים רַחֲבֵ֣י יָדָ֑יִם בַּל־תֵּ֤לֶךְ בּוֹ֙ אֳנִי־שַׁ֔יִט וְצִ֥י אַדִּ֖יר לֹ֥א יַעַבְרֶֽנּוּ׃
22 כִּ֤י יְהוָה֙ שֹׁפְטֵ֔נוּ יְהוָ֖ה מְחֹקְקֵ֑נוּ יְהוָ֥ה מַלְכֵּ֖נוּ ה֥וּא יוֹשִׁיעֵֽנוּ׃
23 נִטְּשׁ֖וּ חֲבָלָ֑יִךְ בַּל־יְחַזְּק֤וּ כֵן־תָּרְנָם֙ בַּל־פָּ֣רְשׂוּ נֵ֔ס אָ֣ז חֻלַּ֤ק עַֽד־שָׁלָל֙ מַרְבֶּ֔ה פִּסְחִ֖ים בָּ֥זְזוּ בַֽז׃
24 וּבַל־יֹאמַ֥ר שָׁכֵ֖ן חָלִ֑יתִי הָעָ֛ם הַיֹּשֵׁ֥ב בָּ֖הּ נְשֻׂ֥א עָוֺֽן׃
Isaiah 33
New International Version
Isaiah 33
New International Version
Distress and Help
33 Woe(A) to you, destroyer,
you who have not been destroyed!
Woe to you, betrayer,
you who have not been betrayed!
When you stop destroying,
you will be destroyed;(B)
when you stop betraying,
you will be betrayed.(C)
2 Lord, be gracious(D) to us;
we long for you.
Be our strength(E) every morning,
our salvation(F) in time of distress.(G)
3 At the uproar of your army,(H) the peoples flee;(I)
when you rise up,(J) the nations scatter.
4 Your plunder,(K) O nations, is harvested(L) as by young locusts;(M)
like a swarm of locusts people pounce on it.
5 The Lord is exalted,(N) for he dwells on high;(O)
he will fill Zion with his justice(P) and righteousness.(Q)
6 He will be the sure foundation for your times,
a rich store of salvation(R) and wisdom and knowledge;
the fear(S) of the Lord is the key to this treasure.[a](T)
7 Look, their brave men(U) cry aloud in the streets;
the envoys(V) of peace weep bitterly.
8 The highways are deserted,
no travelers(W) are on the roads.(X)
The treaty is broken,(Y)
its witnesses[b] are despised,
no one is respected.
9 The land dries up(Z) and wastes away,
Lebanon(AA) is ashamed and withers;(AB)
Sharon(AC) is like the Arabah,
and Bashan(AD) and Carmel(AE) drop their leaves.
10 “Now will I arise,(AF)” says the Lord.
“Now will I be exalted;(AG)
now will I be lifted up.
11 You conceive(AH) chaff,
you give birth(AI) to straw;
your breath is a fire(AJ) that consumes you.
12 The peoples will be burned to ashes;(AK)
like cut thornbushes(AL) they will be set ablaze.(AM)”
13 You who are far away,(AN) hear(AO) what I have done;
you who are near, acknowledge my power!
14 The sinners(AP) in Zion are terrified;
trembling(AQ) grips the godless:
“Who of us can dwell with the consuming fire?(AR)
Who of us can dwell with everlasting burning?”
15 Those who walk righteously(AS)
and speak what is right,(AT)
who reject gain from extortion(AU)
and keep their hands from accepting bribes,(AV)
who stop their ears against plots of murder
and shut their eyes(AW) against contemplating evil—
16 they are the ones who will dwell on the heights,(AX)
whose refuge(AY) will be the mountain fortress.(AZ)
Their bread will be supplied,
and water will not fail(BA) them.
17 Your eyes will see the king(BB) in his beauty(BC)
and view a land that stretches afar.(BD)
18 In your thoughts you will ponder the former terror:(BE)
“Where is that chief officer?
Where is the one who took the revenue?
Where is the officer in charge of the towers?(BF)”
19 You will see those arrogant people(BG) no more,
people whose speech is obscure,
whose language is strange and incomprehensible.(BH)
20 Look on Zion,(BI) the city of our festivals;
your eyes will see Jerusalem,
a peaceful abode,(BJ) a tent(BK) that will not be moved;(BL)
its stakes will never be pulled up,
nor any of its ropes broken.
21 There the Lord will be our Mighty(BM) One.
It will be like a place of broad rivers and streams.(BN)
No galley with oars will ride them,
no mighty ship(BO) will sail them.
22 For the Lord is our judge,(BP)
the Lord is our lawgiver,(BQ)
the Lord is our king;(BR)
it is he who will save(BS) us.
Footnotes
- Isaiah 33:6 Or is a treasure from him
- Isaiah 33:8 Dead Sea Scrolls; Masoretic Text / the cities
Isaiah 33
King James Version
Isaiah 33
King James Version
33 Woe to thee that spoilest, and thou wast not spoiled; and dealest treacherously, and they dealt not treacherously with thee! when thou shalt cease to spoil, thou shalt be spoiled; and when thou shalt make an end to deal treacherously, they shall deal treacherously with thee.
2 O Lord, be gracious unto us; we have waited for thee: be thou their arm every morning, our salvation also in the time of trouble.
3 At the noise of the tumult the people fled; at the lifting up of thyself the nations were scattered.
4 And your spoil shall be gathered like the gathering of the caterpiller: as the running to and fro of locusts shall he run upon them.
5 The Lord is exalted; for he dwelleth on high: he hath filled Zion with judgment and righteousness.
6 And wisdom and knowledge shall be the stability of thy times, and strength of salvation: the fear of the Lord is his treasure.
7 Behold, their valiant ones shall cry without: the ambassadors of peace shall weep bitterly.
8 The highways lie waste, the wayfaring man ceaseth: he hath broken the covenant, he hath despised the cities, he regardeth no man.
9 The earth mourneth and languisheth: Lebanon is ashamed and hewn down: Sharon is like a wilderness; and Bashan and Carmel shake off their fruits.
10 Now will I rise, saith the Lord; now will I be exalted; now will I lift up myself.
11 Ye shall conceive chaff, ye shall bring forth stubble: your breath, as fire, shall devour you.
12 And the people shall be as the burnings of lime: as thorns cut up shall they be burned in the fire.
13 Hear, ye that are far off, what I have done; and, ye that are near, acknowledge my might.
14 The sinners in Zion are afraid; fearfulness hath surprised the hypocrites. Who among us shall dwell with the devouring fire? who among us shall dwell with everlasting burnings?
15 He that walketh righteously, and speaketh uprightly; he that despiseth the gain of oppressions, that shaketh his hands from holding of bribes, that stoppeth his ears from hearing of blood, and shutteth his eyes from seeing evil;
16 He shall dwell on high: his place of defence shall be the munitions of rocks: bread shall be given him; his waters shall be sure.
17 Thine eyes shall see the king in his beauty: they shall behold the land that is very far off.
18 Thine heart shall meditate terror. Where is the scribe? where is the receiver? where is he that counted the towers?
19 Thou shalt not see a fierce people, a people of a deeper speech than thou canst perceive; of a stammering tongue, that thou canst not understand.
20 Look upon Zion, the city of our solemnities: thine eyes shall see Jerusalem a quiet habitation, a tabernacle that shall not be taken down; not one of the stakes thereof shall ever be removed, neither shall any of the cords thereof be broken.
21 But there the glorious Lord will be unto us a place of broad rivers and streams; wherein shall go no galley with oars, neither shall gallant ship pass thereby.
22 For the Lord is our judge, the Lord is our lawgiver, the Lord is our king; he will save us.
23 Thy tacklings are loosed; they could not well strengthen their mast, they could not spread the sail: then is the prey of a great spoil divided; the lame take the prey.
24 And the inhabitant shall not say, I am sick: the people that dwell therein shall be forgiven their iniquity.
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Bulgarian Bible (BULG)
The Westminster Leningrad Codex (WLC)
2005 by Public Domain
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.