Add parallel Print Page Options

Поражението на Асирия

33 Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен.

(A)Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда! (B)От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване. И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци.

(C)Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост. Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище.

(D)Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят. Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората. (E)Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха.

10 „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича. 11 Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря. 12 И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.

13 Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“ 14 Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“ 15 (F)Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото, 16 той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва.

17 Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя. 18 (G)Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ 19 (H)Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език. 20 (I)Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано. 21 Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси.

23 Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея. 24 И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.

33 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18 Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

19 Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.