Йов 3
1940 Bulgarian Bible
3 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Иов, проговаряйки, рече: -
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Йов 3
Bulgarian Bible
3 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Иов, проговаряйки, рече: -
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
约伯记 3
Chinese Union Version Modern Punctuation (Simplified)
约伯自诅其诞辰
3 此后，约伯开口咒诅自己的生日， 2 说： 3 “愿我生的那日和说怀了男胎的那夜都灭没。 4 愿那日变为黑暗，愿神不从上面寻找它，愿亮光不照于其上。 5 愿黑暗和死荫索取那日，愿密云停在其上，愿日食恐吓它。 6 愿那夜被幽暗夺取，不在年中的日子同乐，也不入月中的数目。 7 愿那夜没有生育，其间也没有欢乐的声音。 8 愿那咒诅日子且能惹动鳄鱼的，咒诅那夜。 9 愿那夜黎明的星宿变为黑暗，盼亮却不亮，也不见早晨的光线[a]。 10 因没有把怀我胎的门关闭，也没有将患难对我的眼隐藏。 11 我为何不出母胎而死？为何不出母腹绝气？ 12 为何有膝接收我？为何有奶哺养我？ 13 不然，我就早已躺卧安睡， 14 和地上为自己重造荒丘的君王、谋士， 15 或与有金子、将银子装满了房屋的王子一同安息； 16 或像隐而未现、不到期而落的胎，归于无有，如同未见光的婴孩。 17 在那里，恶人止息搅扰，困乏人得享安息； 18 被囚的人同得安逸，不听见督工的声音。 19 大小都在那里，奴仆脱离主人的辖制。
自言死为美
20 “受患难的人，为何有光赐给他呢？心中愁苦的人，为何有生命赐给他呢？ 21 他们切望死却不得死，求死胜于求隐藏的珍宝。 22 他们寻见坟墓就快乐，极其欢喜。 23 人的道路既然遮隐，神又把他四面围困，为何有光赐给他呢？ 24 我未曾吃饭就发出叹息，我唉哼的声音涌出如水。 25 因我所恐惧的临到我身，我所惧怕的迎我而来。 26 我不得安逸，不得平静，也不得安息，却有患难来到。”
Footnotes
- 约伯记 3:9 “光线”原文作“眼皮”。
Йов 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Диалози между Йов и тримата му приятели
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 (A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 (C)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 (D)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 (E)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 (F)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 (G)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 (H)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 (I)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.