Add parallel Print Page Options

Дванадесетте възпоменателни камъка

Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, и им заповядайте, като кажете: ‘Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ’.“

Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, (A)за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: ‘Какви са тези камъни у вас?’ – ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“

И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там. А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес. 10 И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа – според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, – народът премина бързо. 11 Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ. 12 Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей. 13 Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.

14 В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.

15 И Господ каза на Иисус: 16 „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“ 17 Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“ 18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.

19 И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон. 20 А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан. 21 И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: ‘Какви са тези камъни?’, 22 кажете на вашите синове: ‘Израил е преминал тук Йордан по сухо.’ 23 Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме, 24 за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“

А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

- Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

15 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

19 На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

21 Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

22 ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

23 защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

24 за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.