⁷ И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

³¹ И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

¹¹ И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹¹ И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹² Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо <неговото> проклинане днес.

¹² Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо <неговото> проклинане днес.

²⁵ Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.