Add parallel Print Page Options

Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

Рувим, Симеон, Левий и Юда,

Исахар, Завулон и Вениамин,

Дан и Нефталим, Гад и Асир.

Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.

Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.

13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

14 огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.