⁴ Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

¹¹ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

¹⁰ Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

¹⁰ Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

¹⁷ Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието?