Изход 21  1940 Bulgarian Bible

21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

² Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

³ Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

⁴ Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

⁵ Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

⁶ тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

⁷ Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

⁸ Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

⁹ Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

¹⁰ Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

¹¹ И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

¹² Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

¹³ Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

¹⁴ Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

¹⁵ Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁶ Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

¹⁷ Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

¹⁸ Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

¹⁹ и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

²⁰ Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

²¹ Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

²² Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

²³ Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

²⁴ око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

²⁵ изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

²⁶ Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

²⁷ И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

²⁸ Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

²⁹ Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

³⁰ Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

³¹ Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

³² Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

³³ Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

³⁴ притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

³⁵ Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

³⁶ Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.