Йеремия 8
1940 Bulgarian Bible
8 В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;
2 И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.
3 И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.
4 При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?
6 Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.
7 Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.
8 Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?
10 Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.
11 И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.
12 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;
13 Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.
14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.
15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.
16 Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.
17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?
20 Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?
Йеремия 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
8 (A)„В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. 2 (B)И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. 3 И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.
Незачитането на Божията воля води към разруха
4 Тогава им кажи: „Така казва Господ: ‘Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне? 5 Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат. 6 Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: «Какво сторих?» Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка. 7 (C)Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. 8 Как казвате: «Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас»? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? 10 (D)Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 11 (E)И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: «Мир, мир!», а мир няма. 12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми. 13 Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.’“
Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха
14 (F)Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ 15 (G)Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него. 17 (H)„Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ.
18 (I)Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“ 20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам. 21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“
23 [a] О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.
Jeremiah 8
King James Version
8 At that time, saith the Lord, they shall bring out the bones of the kings of Judah, and the bones of his princes, and the bones of the priests, and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem, out of their graves:
2 And they shall spread them before the sun, and the moon, and all the host of heaven, whom they have loved, and whom they have served, and after whom they have walked, and whom they have sought, and whom they have worshipped: they shall not be gathered, nor be buried; they shall be for dung upon the face of the earth.
3 And death shall be chosen rather than life by all the residue of them that remain of this evil family, which remain in all the places whither I have driven them, saith the Lord of hosts.
4 Moreover thou shalt say unto them, Thus saith the Lord; Shall they fall, and not arise? shall he turn away, and not return?
5 Why then is this people of Jerusalem slidden back by a perpetual backsliding? they hold fast deceit, they refuse to return.
6 I hearkened and heard, but they spake not aright: no man repented him of his wickedness, saying, What have I done? every one turned to his course, as the horse rusheth into the battle.
7 Yea, the stork in the heaven knoweth her appointed times; and the turtle and the crane and the swallow observe the time of their coming; but my people know not the judgment of the Lord.
8 How do ye say, We are wise, and the law of the Lord is with us? Lo, certainly in vain made he it; the pen of the scribes is in vain.
9 The wise men are ashamed, they are dismayed and taken: lo, they have rejected the word of the Lord; and what wisdom is in them?
10 Therefore will I give their wives unto others, and their fields to them that shall inherit them: for every one from the least even unto the greatest is given to covetousness, from the prophet even unto the priest every one dealeth falsely.
11 For they have healed the hurt of the daughter of my people slightly, saying, Peace, peace; when there is no peace.
12 Were they ashamed when they had committed abomination? nay, they were not at all ashamed, neither could they blush: therefore shall they fall among them that fall: in the time of their visitation they shall be cast down, saith the Lord.
13 I will surely consume them, saith the Lord: there shall be no grapes on the vine, nor figs on the fig tree, and the leaf shall fade; and the things that I have given them shall pass away from them.
14 Why do we sit still? assemble yourselves, and let us enter into the defenced cities, and let us be silent there: for the Lord our God hath put us to silence, and given us water of gall to drink, because we have sinned against the Lord.
15 We looked for peace, but no good came; and for a time of health, and behold trouble!
16 The snorting of his horses was heard from Dan: the whole land trembled at the sound of the neighing of his strong ones; for they are come, and have devoured the land, and all that is in it; the city, and those that dwell therein.
17 For, behold, I will send serpents, cockatrices, among you, which will not be charmed, and they shall bite you, saith the Lord.
18 When I would comfort myself against sorrow, my heart is faint in me.
19 Behold the voice of the cry of the daughter of my people because of them that dwell in a far country: Is not the Lord in Zion? is not her king in her? Why have they provoked me to anger with their graven images, and with strange vanities?
20 The harvest is past, the summer is ended, and we are not saved.
21 For the hurt of the daughter of my people am I hurt; I am black; astonishment hath taken hold on me.
22 Is there no balm in Gilead; is there no physician there? why then is not the health of the daughter of my people recovered?
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.