52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

² Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

³ Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.

⁴ И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

⁵ и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

⁶ А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

⁷ отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

⁸ А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

⁹ И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>,

¹⁰ вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

¹¹ и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.

¹² А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

¹³ та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.

¹⁴ И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

¹⁵ Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

¹⁶ Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

¹⁷ А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;

¹⁸ отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

¹⁹ Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.

²⁰ <Колкото за> двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};

²¹ а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

²² и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха мерките> и на втория стълб с наровете.

²³ Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

²⁴ Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

²⁵ и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя {Еврейски: От ония, които виждаха лицето на царя.}, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

²⁶ и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

²⁷ И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

²⁸ А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

²⁹ в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

³⁰ а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

³¹ А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

³² и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

³³ и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

³⁴ А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия