Йеремия 52
1940 Bulgarian Bible
52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.
3 Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.
6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
7 отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,
8 А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.
9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>,
10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;
11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.
12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.
14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.
17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;
18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.
20 <Колкото за> двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};
21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;
22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха мерките> и на втория стълб с наровете.
23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.
24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя {Еврейски: От ония, които виждаха лицето на царя.}, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;
26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;
29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;
30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.
31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;
32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
33 и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия
Giê-rê-mi 52
New Vietnamese Bible
Giê-ru-sa-lem Thất Thủ
52 Sê-đê-kia được hai mươi mốt tuổi khi lên ngôi, và trị vì mười một năm tại Giê-ru-sa-lem. Mẹ vua tên là Ha-mu-ta, con gái của Giê-rê-mi, người Líp-na. 2 Vua làm điều ác trước mặt CHÚA, theo như mọi điều vua Giê-hô-gia-kim đã làm. 3 Những việc này xảy ra tại thành Giê-ru-sa-lem và trong nước Giu-đa đã gây cho CHÚA nổi giận đến nỗi Ngài quay lưng khỏi chúng.
Vua Sê-đê-kia nổi loạn chống lại vua Ba-by-lôn.
4 Ngày mồng mười tháng mười, năm thứ chín đời vua Sê-đê-kia, Nê-bu-cát-nết-sa, vua Ba-by-lôn, kéo toàn quân xuống đánh Giê-ru-sa-lem. Chúng xây đồn đắp lũy bao vây thành. 5 Thành bị vây mãi đến năm thứ mười một đời vua Sê-đê-kia.
6 Ngày mồng chín tháng tư năm ấy, nạn đói trong thành trầm trọng đến nỗi dân chúng không còn thức ăn; 7 tường thành bị chọc thủng. Ban đêm, trong khi quân Canh-đê vẫn còn bao vây thành, toàn quân trốn ra khỏi thành, xuyên qua cổng giữa hai bức tường, gần vườn ngự uyển, hướng về trũng A-ra-ba. 8 Nhưng quân Canh-đê đuổi theo vua Sê-đê-kia, và đuổi kịp vua nơi vùng đồng bằng, chỗ khô cạn gần thành Giê-ri-cô, trong khi quân lính bỏ vua chạy tán loạn.
9 Quân Canh-đê bắt vua Sê-đê-kia, giải về Ríp-lát thuộc lãnh thổ Ha-mát, cho vua Ba-by-lôn xét xử. 10 Vua Sê-đê-kia, nhìn thấy tận mắt các con trai mình bị hành quyết cùng với tất cả các vương hầu quan chức Giu-đa tại Ríp-lát, theo lệnh vua Ba-by-lôn. 11 Kế đến, vua Ba-by-lôn sai móc cả hai mắt vua Sê-đê-kia, rồi xiềng vua lại bằng xích đồng, giải về Ba-by-lôn, giam trong ngục cho đến chết.
12 Ngày mồng mười tháng năm, nhằm năm thứ mười chín đời Nê-bu-cát-nết-sa, vua Ba-by-lôn, Nê-bu-xa-ra-đan, chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ, đại diện vua Ba-by-lôn, đến Giê-ru-sa-lem. 13 Ông ra lệnh thiêu hủy đền thờ, cung điện, và mọi nhà cửa trong thành Giê-ru-sa-lem. Bất kỳ dinh thự nào cũng bị lửa thiêu rụi. 14 Hết thảy quân Canh-đê đi cùng với tướng chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ phá sập tất cả các bức tường bao bọc thành Giê-ru-sa-lem. 15 Nê-bu-xa-ra-đan, chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ, ra lệnh lưu đày những người dân nào còn lại trong thành, cùng với bọn đào ngũ đầu hàng vua Ba-by-lôn, và những thợ thủ công còn sót lại. 16 Nê-bu-xa-ra-đan, chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ, chừa lại thành phần nghèo nhất trong dân, những người nghèo nhất trong nước, để trồng nho và làm ruộng.
Cướp Phá Đền Thờ
17 Quân Canh-đê đập bể các trụ đồng của đền thờ, đế, và biển đồng trong đền thờ, rồi chở hết đồng về Ba-by-lôn. 18 Chúng cũng khuân đi nào là nồi, xẻng, kéo, chậu, đĩa, và tất cả những dụng cụ khác bằng đồng dùng trong việc thờ phượng. 19 Chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ cũng đem đi các dụng cụ bằng vàng và bằng bạc, tùy theo loại: chén, nồi đựng than, chậu, nồi, chân đèn, đĩa, chén dâng rượu.
20 Không thể nào cân nổi khối lượng đồng của hai cột trụ, một cái bể, mười hai con bò đực bên dưới cái bể, và các đế khác do vua Sa-lô-môn cung cấp tại đền thờ. 21 Mỗi cột trụ cao khoảng mười tám am-ma,[a] chu vi mười hai am-ma,[b] rỗng ruột, dầy độ bốn ngón tay.[c] 22 Trên đầu cột có chóp đồng, cao khoảng năm am-ma,[d] chạm trổ đường viền tinh vi hình mạng lưới và trái lựu toàn bằng đồng chung quanh chóp. Cột thứ nhì cũng y như vậy, chạm trổ hình trái lựu, mỗi một am-ma chạm tám trái lựu, cứ thế suốt mười hai am-ma.[e] 23 Thế là có chín mươi sáu trái lựu, thêm vào bốn trái lựu cho bốn hướng,[f] tất cả là một trăm trái lựu trên đường viền mạng lưới chung quanh chóp.
Đánh Giết Các Nhà Lãnh Đạo
24 Chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ bắt Sê-ra-gia, thầy trưởng tế, Sô-phô-ni, phó trưởng tế, và ba thầy tế lễ gác cổng đền thờ. 25 Trong thành Giê-ru-sa-lem, ông cũng bắt thêm một viên thái giám chỉ huy quân đội, bảy cận thần của nhà vua có mặt trong thành, viên bí thư của tổng chỉ huy quân đội lo việc động viên quân ngũ, và sáu mươi người vùng ngoại ô đang có mặt trong thành. 26 Nê-bu-xa-ra-đan, chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ, bắt những người này, giải về cho vua Ba-by-lôn tại Ríp-lát. 27 Vua Ba-by-lôn ra lệnh đánh và xử tử họ tại Ríp-lát, thuộc lãnh thổ Ha-mát.
Dân Giu-đa Bị Lưu Đày
Thế là dân Giu-đa bị lưu đày xa quê hương. 28 Đây là số người bị Nê-bu-cát-nết-sa lưu đày:
Năm thứ bảy, 3,023 người Giu-đa;
29 Năm thứ mười tám đời Nê-bu-cát-nết-sa,
832 Người từ Giê-ru-sa-lem;
30 Năm thứ hai mươi ba đời Nê-bu-cát-nết-sa,
Nê-bu-xa-ra-đan, chỉ huy trưởng đoàn vệ sĩ,
Lưu đày 745 người Giu-đa.
Tổng cộng là 4,600 người.
Vua Giê-hô-gia-kin Được Ân Xá
31 Sau khi Giê-hô-gia-kin, cựu hoàng Giu-đa, bị lưu đày ba mươi bảy năm, Ê-vin Mê-rô-đác, vua Ba-by-lôn, lên ngôi. Ngày hai mươi lăm tháng chạp, năm vua lên ngôi, vua ra lệnh ân xá và thả Giê-hô-gia-kin, cựu hoàng Giu-đa, ra khỏi ngục. 32 Vua nói năng từ tốn với Giê-hô-gia-kin, và đặt ông ngồi cao hơn ngôi các cựu hoàng khác cũng đang bị lưu đày tại Ba-by-lôn. 33 Giê-hô-gia-kin thay bỏ áo tù và thường xuyên ngồi ăn đồng bàn với vua trong suốt những ngày còn lại trong đời mình. 34 Vua Ba-by-lôn ra lệnh cung cấp lương thực đều đặn cho Giê-hô-gia-kin, theo nhu cầu từng ngày, suốt những ngày còn lại của đời ông, cho đến khi ông qua đời.
ﺃﺭﻣﻴﺎء 52
Arabic Bible: Easy-to-Read Version
سُقُوطُ القُدْس
52 وَكَانَ صِدْقِيَّا فِي الحَادِيَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَمَا تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ إحْدَى عَشْرَةَ سَنَةً فِي مَدِينَةِ القُدْسِ. وَكَانَ اسْمُ أُمِّهِ حَمِيطَلَ بِنْتَ إرْمِيَا[a] مِنْ لِبْنَةَ. 2 وَفَعَلَ صِدْقِيَّا الشَّرَّ أمَامَ اللهِ. وَسَارَ عَلَى نَهْجِ يَهُويَاكِينَ. 3 فَغَضِبَ اللهُ عَلَى القُدْسِ وَيَهُوذَا وَطَرَحَهُمْ بَعِيدًا عَنْهُ.
وَتَمَرَّدَ صِدقِيَّا عَلَى مَلِكِ بَابِلَ. 4 فَجَاءَ نَبُوخَذْنَاصَّرُ، مَلِكُ بَابِلَ، وَكُلُّ جَيْشِهِ لِمُحَارَبَةِ القُدْسِ. وَحَاصَرَهَا وَبَنَى حَوْلَهَا حَوَاجِزَ تُرَابِيَّةً. كَانَ هَذَا فِي اليَوْمِ العَاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ العَاشِرِ مِنَ السَّنَةِ التَّاسِعَةِ لِحُكْمِ صِدْقِيَّا. 5 وَظَلَّ جَيْشُ نَبُوخَذْنَاصَّرَ يُحَاصِرُ القُدْسَ حَتَّى السَّنَةِ الحَادِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ صِدْقِيَّا. 6 وَفِي اليَوْمِ التَّاسِعِ مِنَ الشَّهْرِ الرَّابِعِ مِنْ تِلْكَ السَّنَةِ، اشتَدَّتِ المَجَاعَةُ فِي المَدِينَةِ حَتَّى لَمْ يَبْقَ طَعَامٌ لِلنَّاسِ. 7 وَتَمَّ اختِرَاقُ سُورِ المَدِينَةِ، فَهَرَبَ جَمِيعُ الجُنُودِ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ بِاتِّجَاهِ وَادِي عَرَبَةَ، عَنْ طَرِيقِ بَابٍ سِرِّيٍّ فِي السُّورِ المُزدَوَجِ عَبْرَ بُسْتَانِ المَلِكِ، مَعَ أنَّ جُنُودَ البَابِلِيِّينَ كَانُوا يُحَاصِرُونَ المَدِينَةَ.
8 فَطَارَدَ الجَيْشُ البَابِلِيُّ المَلِكَ صِدْقِيَّا، وَأدرَكُوُهُ بِالقُرْبِ مِنْ سُهُولِ أرِيحَا. أمَّا جُنُودُ صِدْقِيَّا فَتَرَكُوهُ جَمِيعًا وَهَرَبُوا. 9 فَأمسَكَ البَابِلِيُّونَ المَلِكَ صِدْقِيَّا وَاقتَادُوهُ إلَى مَلِكِ بَابِلَ فِي رِبلَةَ فِي أرْضِ حَمَاةَ، حَيْثُ أعْلَنَ مَلِكُ بَابِلَ مَا صَدَرَ عَلَى صِدْقِيَّا مِنْ حُكمٍ. 10 فَقَتَلَ مَلِكُ بَابِلَ أبْنَاءَ صِدْقِيَّا أمَامَ عَيْنَيْهِ، كَمَا قَتَلَ جَمِيعَ رُؤَسَاءِ يَهُوذَا فِي رَبلَةَ. 11 ثُمَّ فَقَأ عَينَي صِدْقِيَّا وَقَيَّدَهُ بِسِلسِلَتَيْنِ بُرُونْزيَّتَيْنِ، وَأحضَرَهُ إلَى بَابِلَ، وَوَضَعَهُ فِي السِّجْنِ إلَى يَوْمِ مَوْتِهِ.
12 وَجَاءَ نَبُوخَذْنَاصَّرُ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ فِي اليَوْمِ العَاشِرِ مِنَ الشَّهْرِ الخَامِسِ مِنَ السَّنَةِ التَّاسِعَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِهِ لِبَابِلَ. وَجَاءَ مَعَهُ قَائِدُ الحَرَسِ الخَاصِّ، وَاسْمُهُ نَبُوزَرَادَانُ. 13 فَأحرَقَ نَبُوزَرَادَانُ بَيْتَ اللهِ، وَبَيْتَ المَلِكِ، وَكُلَّ بُيُوتِ القُدْسِ، كَمَا أحرَقَ بُيُوتَ الأغنِيَاءِ الفَخْمَةِ. 14 ثُمَّ قَامَ الجَيْشُ البَابِلِيُّ تَحْتَ إمْرَةِ نَبُوزَرَادَانَ رَئِيسِ الحَرَسِ بِهَدْمِ السُّورِ المُحِيطِ بِالقُدْسِ. 15 وَسَبَى نَبُوزَرَادَانُ رَئِيسُ الحَرَسِ إلَى بَابِلَ بَعْضَ الفُقَرَاءِ البَاقِينَ فِي المَدِينَةِ، وَالفَارِّينَ الَّذِينَ سَلَّمُوا أنْفُسَهُمْ لِمَلِكِ بَابِلَ، مَعَ مَنْ تَبَقَّى مِنَ الحِرَفِيِّينَ. 16 وَأبقَى نَبُوزَرَادَانُ فِي المَدِينَةِ بَعْضَ الكَرَّامِينَ وَالفَلَّاحِينَ لِيَهْتَمُّوا بِالأرْضِ.
17 وَحَطَّمَ البَابِلِيُّونَ كُلَّ مَا هُوَ مَصْنُوعٌ مِنْ بُرُونْزٍ فِي بَيْتِ اللهِ. فَكَسَّرُوا الأعمِدَةَ البُرُونْزِيَّةَ، وَالعَرَبَاتِ البُرُونْزِيَّةِ، وَالخَزَّانَ البُرُونْزِيَّ الضَّخْمَ. 18 وَنَهَبُوا القُدُورَ وَالمَجَارِفَ وَالمِقَصَّاتِ وَالمَلَاعِقَ وَكُلَّ الآنِيَةِ البُرُونْزِيَّةِ المُخَصَّصَةِ لِخِدْمَةِ الهَيْكَلِ. 19 وَأخَذَ رَئِيسُ الحَرَسِ الأحوَاضَ وَالمَجَامِرَ وَالأقدَاحَ وَالقُدُورَ، وَالمَنَارَاتِ وَصُحُونِ الذَّبَائِحِ. اسْتَوْلَى عَلَى كُلِّ مَا هُوَ مَصْنُوعٌ مِنْ ذَهَبٍ أوْ فِضَّةٍ. 20 وَأخَذَ العَمُودَينِ وَالحَوضَ وَالثِّيرَانَ البُرُونْزِيَّةَ الِاثنَيْ عَشَرَ الَّتِي تَحْتَ قَوَاعِدِ الحَوضِ، وَالعَرَبَاتِ[b] الَّتِي صَنَعَهَا المَلِكُ سُلَيْمَانُ لِبَيْتِ اللهِ. فَكَانَ البُرُونْزُ المَأخُوذُ مِنْ هَذِهِ الأشْيَاءِ أثقَلَ مِنْ أنْ يُوزَنَ.
21 وَكَانَ ارتِفَاعُ كُلِّ عَمُودٍ ثَمَانِيَ عَشْرَةَ ذِرَاعًا، وَمُحيطُهُ اثنَتَيْ عَشْرَةَ ذِرَاعًا. كَانَ كُلُّ عَمُودٍ أُسطُوانِيًّا مُجَوَّفًا سَمَاكَتُهُ أرْبَعَةُ أصَابِعَ. 22 وَكَانَ تَاجُ كُلٍّ مِنَ العَمُودَينِ مَصْنُوعًا مِنَ البُرُونْزِ، وَارتِفَاعُهُ خَمْسَ أذْرُعٍ. وَتُحيطُ بِكُلِّ تَاجٍ تَعريشَةٌ وَرُمَّانَاتٌ مَصْنُوعَةٌ مِنَ البُرُونْزِ. 23 فَكَانَتْ هُنَاكَ سِتٌّ وَتِسْعُونَ رُمَّانَةً مُوَزَّعَةٌ عَلَى الجَوَانِبِ. وَمَجْمُوعُهَا مَعَ رُمَّانَاتِ التَّعريشَةِ مِئَةُ رُمَّانَةٍ.
24 وَأخَذَ نَبُوزَرَادَانُ مِنَ الهَيْكَلِ رَئِيسَ الكَهَنَةِ سَرَايَا، وَالكَاهِنَ الثَّانِي صَفَنْيَا، وَحُرَّاسَ المَدخَلِ الثَّلَاثَةَ. 25 وَمِنَ المَدِينَةِ، أخَذَ نَبُوخَذْنَاصَّرُ قَائِدًا كَانَ مَسْؤُولًا عَنِ الجَيْشِ، وَسَبْعَةً مِنْ مُسْتَشَارِي المَلِكِ لَمْ يَهْرُبُوا مِنَ المَدِينَةِ، وَمَعَاوِنَ قَائِدِ الجَيْشِ – الَّذِي كَانَ يُجَنِّدُ عَامَّةَ الشَّعْبِ – وَسِتِّينَ شَخْصًا مِنْ عَامَّةِ الشَّعْبِ حَدَثَ أنْ كَانُوا فِي وَسَطِ المَدِينَةِ. 26 أخَذَ نَبُوزَرَادَانُ هَؤُلَاءِ كُلَّهُمْ إلَى مَلِكِ بَابِلَ فِي رَبلَةَ. 27 فَهَاجَمَهُمْ مَلِكُ بَابِلَ وَقَتَلَهُمْ فِي رَبلَةَ فِي مِنْطَقَةِ حَمَاةَ. فَسُبِيَ بَنُو يَهُوذَا مِنْ أرْضِهِمْ.
28 هَذَا هُوَ عَدَدُ الشَّعْبِ الَّذِي سَبَاهُ نَبُوخَذْنَاصَّرُ:
فِي السَّنَةِ السَّابِعَةِ مِنْ مُلكِهِ: ثَلَاثَةُ آلَافٍ وَثَلَاثَةٌ وَعِشْرُونَ يَهُودِيًّا.
29 وَفِي السَّنَةِ الثَّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ مُلكِهِ: ثَمَانُ مِئَةٍ وَاثْنَانِ وَثَلَاثُونَ شَخْصًا مِنَ مَدِينَةِ القُدْسِ.
30 وَفِي السَّنَةِ الثَّالِثَةِ وَالعِشرِينَ مِنْ مُلكِ نَبُوخَذْنَاصَّرَ، سَبَى نَبُوزَرَادَانُ رَئِيسُ الحَرَسِ سَبْعَ مِئَةٍ وَخَمْسَةٍ وَأرْبَعِينَ يَهُودِيًّا.
فَكَانَ جَمِيعُ الَّذِينَ أُخِذُوا إلَى السَّبيِ أرْبَعَةَ آلَافٍ وَسِتَّ مِئَةِ شَخْصٍ.
إعتَاقُ المَلِكِ يَهُويَاكِين
31 وَفِيمَا بَعْدُ، صَارَ أوِيلُ مَرُودَخُ مَلِكًا عَلَى بَابِلَ، وَأطلَقَ سَرَاحَ يَهُويَاكِينَ مِنَ السِّجْنِ. حَدَثَ هَذَا فِي السَّنَةِ السَّابِعَةِ وَالثَّلَاثِينَ مِنْ سَبْيِ يَهُويَاكِينَ، فِي اليَوْمِ الخَامِسِ وَالعِشْرِينَ مِنَ الشَّهْرِ الثَّانِي عَشَرَ لِتَوَلِّي أوِيلَ مَرُودَخَ حُكْمَهُ. 32 وَأحسَنَ أوِيلُ مَرُودَخُ مُعَامَلَةَ يَهُويَاكِينَ. وَأعْطَاهُ مَكَانَةً أرفَعَ لِلجُلُوسِ مِنَ المُلُوكِ الآخَرِينَ الَّذِينَ مَعَهُ فِي بَابِلَ. 33 فَخَلَعَ يَهُويَاكِينُ ثِيَابَ سِجنِهِ. وَأجلَسَهُ أوِيلُ مَرُودَخُ عَلَى مَائِدَتِهِ. فَكَانَ يَأْكُلُ مَعَهُ كُلَّ يَوْمٍ حَتَّى آخِرِ حَيَاتِهِ. 34 وَهَكَذَا كَانَ أوِيلُ مَرُودَخُ يُوَفِّرُ لِيَهُويَاكِينَ كُلَّ مَا يَحْتَاجُ إلَيْهِ مِنْ طَعَامٍ يَوْمًا بِيَومٍ، كُلَّ أيَّامَ حَيَاتِهِ البَاقِيَةِ، وَحَتَّى مَمَاتِهِ.
Йеремия 52
Bulgarian Bible
52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.
3 Защото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.
6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
7 отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощ през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,
8 А халдейската войска последва царя та стигна Седекия в ерихонските полета; И цялата му войска се разбяга от него.
9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч:
10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;
11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.
12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.
14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града , и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.
17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха всичката им мед във Вавилон;
18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците, и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.
20 Колкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло*;
21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;
22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълб с наровете.
23 Имаше деветдесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.
24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп при царя*, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;
26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;
29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;
30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.
31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;
32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
33 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.
© 1995-2005 by Bibliata.com
New Vietnamese Bible. Used by permission of VBI (www.nvbible.org)
Copyright © 2009, 2016 by Bible League International