Йеремия 4  1940 Bulgarian Bible

4 Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

² И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

³ Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

⁴ Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

⁵ Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

⁶ Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

⁷ Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти <та да останат> без жители.

⁸ Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

⁹ В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

¹⁰ Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата <им>.

¹¹ В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята <духа> горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

¹² Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

¹³ Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

¹⁴ Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

¹⁵ Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

¹⁶ Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

¹⁷ Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

¹⁸ Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁹ Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

²⁰ Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

²¹ До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

²² Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

²³ Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

²⁴ Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

²⁵ Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

²⁶ Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

²⁷ Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

²⁸ Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него.

²⁹ От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

³⁰ А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

³¹ Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.