Add parallel Print Page Options

Наслов

Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

(A)Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? (B)Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.

Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. (C)Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.

(D)Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. (E)Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 (F)И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои.

16 (G)Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. 17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. 18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.